Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за френския държавник от XVII век. За френския аристократ на руска служба вижте Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо.

Кардинал Ришельо, Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо (на френски: Armand Jean du Plessis de Richelieu) е френски духовник, благородник и държавник. Роден е на 9 септември 1585, починал на 4 декември 1642.[3]

Арман Жан дю Плеси, кардинал Ришельо
1-ви главен министър на Френския крал
Мандат 12 август 1624 – 4 декември 1642
Монарх Луи XIII
Наследник Джулио Реймондо Мазарини
Лични данни
Роден
Починал
Националност Флаг на Франция Франция
Религия Римокатолик, християнин
Професия държавник, благородник, духовник
Подпис Cardinal Richelieu Signature.svg
Военна служба
Войни/Битки Тридесетгодишна война
Арман Жан дю Плеси, кардинал Ришельо в Общомедия

Посветен за епископ през 1607, той навлиза късно в политиката, ставайки Държавен секретар през 1616. Ришельо бързо се издига в църквата и в държавното управление, ставайки кардинал на Католическата църква през 1622, и Първи министър на Луи XIII през 1624. Той остава на този пост до смъртта си през 1642. Наследен е от кардинал Джулио Реймондо Мазарини.

Кардинал Ришельо

Кардинал Ришельо често е наричан Главен Кралски министър и поради това се счита, че той е първият министър-председател в историята. Чрез ограничаване властта на благородниците, той трансформира Франция в силно централизирана държава. Той успява да укрепи кралската власт и да потуши местните фракции. Установява стабилност в държавата, докато в останала част на Европа гори Тридесетгодишната война. Негова главна външнополитическа цел е да ограничи мощта на Австро-Испанската Хабсбургска династия. Въпреки че не всички причини за войната са религиозни, тя се поляризира и от една страна застават силно католическите – Австрия и Испания, а от друга – протестантските Швеция и Германия. През 1633 г. Ришельо включва Франция във войната, но на страната на протестантските държави, въпреки че той самия е Римокатолически кардинал. За да постигне основната си цел – господство на Франция над Европа, той пренебрегва религията си и страната му се бие с протестантските Швеция и Германия срещу католическите Испания и Австрия, тъй като те са най-големите сили в Европа по това време и съответно основен конкурент на Франция за господство.

През 1635 г. Ришельо основава Френската академия.[4]

Сред военните операции, ръководени лично от Ришельо, е обсадата на Ла Рошел, започнала на 10 септември 1627, която продължава 14 месеца. Крепостта е превзета, след което е отменено правото на хугенотите да имат укрепени градове и военни гарнизони. Падането на Ла Рошел възстановява напълно властта на краля в южната и западната част на Франция.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014 г..
  2. data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. George Payne Rainsford James. Lives of the Cardinal de Richelieu, Count Oxenstiern--Count Olivarez and Cardinal Mazarin. Т. 1. Филаделфия, Carey, Lea & Blanchard, 1836. с. 2.
  4. Harro Stammerjohann. Lexicon Grammaticorum: A bio-bibliographical companion to the history of linguistics. 2. Тюбинген, Max Niemeyer Verlag, 2009. ISBN 978-3-484-73068-7. с. 499.

Външни препраткиРедактиране