|
=== Управление ===
Научавайки за смъртта на баща си през 1391 г., Мануил Палеолог бяга през фервруари 1391 г. от лагера на османците в [[Бурса]] и пристига в Константинопол, където е официално коронясан за византийски император. Това предизвиква гнева на [[Баязид I|султан Баязид]], който в продължение на осем години (1394- – 1402) подлага града на обсада.
В резултат на водените преговори между Византия и католическите държави, през [[1396]] г. съюзна християнска войска, оглавявана от унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], предприема [[Балкански кръстоносни походи|поход на Балканите]] срещу Османската империя. Въпреки първоначалния напредък, европейците са победени в [[Битка при Никопол|битката при Никопол]] на [[Дунав]].
В [[1399]] г. Мануил II Палеолог тайно напуска обсадената столица на кораб, заедно с малка свита, за да търси помощ от западните владетели за спасяването на Византия и в частност – [[Константинопол]], от османците. Той посещава [[Италия]], [[Англия]], [[Франция]], където е приет с почести, но не получава необходимото военно съдействие.
След [[1402]] г., когато Баязид е разгромен и пленен от [[монголи]]те на [[Тамерлан]] в [[Битка при Ангора|битката при [[Анкара]], обсадата на Константинопол е свалена, а натискът на турците върху Византия е временно отслабен. Между синовете на султана започва борба за наследствотонаследяване на трона. Мануил II сключва мир и съюз със султан [[Мехмед I]], когото подкрепя срещу братята му във войната за власттавласт в османската държава. В замяна султанът му предоставя управлението на [[Солун]], [[Варна]] и [[Несебър]] през [[1411]] година. В този период е построенпостроена т.нар.стената ''[[Хексамилион]] -'' стена, дълга шест мили (9,66 км), издигната за защитата на византийските владения в [[Пелопонес]], [[Пелопонеско деспотство|Деспотство Морея]].
[[Файл:Manuele II di Bisanzio monete.jpg|мини|240п|ляво|Монета, сечена при Мануил II Палеолог]]
Отношенията между Византия и турците отново стават враждебни, когато през [[1422]] г. новият османски султан [[Мурад II]] изисква от императора да получи васален данък от императора, и обявява война на Византия. Константинопол е подложен на поредната турска обсада. Мануил II поверява императорските правомощия на своя син [[Йоан VIII Палеолог]] и отпътувазаминава за Унгария, където да поискаиска военна помощ от император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]. Мисията не постига успех и след завръщането си в 1424 г., василевсът е принуден да приеме неизгодните условия на мир – признава се за васал на султана и приема да плаща данък.
СледМануил смърттаII сиумира на [[21 юли]] [[1425]] г. Мануил IIи е наследен на престола от сина си [[Йоан VIII Палеолог]].
Император Мануил II Палеолог е автор на литературни произведения с реторично и теологично съдържание.
| 