Медиолански едикт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Константин I е Флавий Константин |
+изт, стр-ра, доп по изт |
||
Ред 1:
'''Медиоланският едикт'''
== Предистория ==
След абдикацията на [[Диоклециан]] и [[Максимиан]] през [[305]] г. настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август [[Галерий]], а Максимиан – [[Констанций Хлор]]. [[Галерий]] назначава за цезар на източните провинции племенника си [[Максимин Дая]], а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника [[Флавий Валерий Север]]. През [[306]] г. [[Констанций Хлор]] умира по време на поход и войската му провъзгласява за цезар на западните провинции неговия син [[Константин I|Флавий Константин]]. След това Максимин Дая се обявява за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Констанций Хлор, а пък Галерий обявява за август [[Валерий Лициний]]. Така през 309 г. Римската империя има няколко августи и нито един цезар.
През [[311]] г. в [[София#История|Сердика]] император Галерий издава [[Сердикийски едикт|Сердикийския едикт за толерантност]] за прекратяване на гоненията срещу християните и за ''допускане изповядването на християнство в империята''. Това е исторически повратен момент за световната история. Няколко дни след това императорът умира, като негов приемник става Лициний, а съюзник в борбата за правата на християнската религия става другият август Константин. На срещуположните възгледи са [[Максимин Дая]] и [[Максенций]]. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители – Лициний и Константин се срещат в Медиолан
==
Едиктът е запазен на гръцки език в [[Евсевий Кесарийски|Евсевиевата]] „Църковна история“ и отчасти на латински език у [[Лактанций]]. Според гръцкия текст той е съвместно постановление на Константин и Лициний, предоставящо на християните „свобода и пълна възможност да почитат своята религия“. Все пак едиктът не дава преференции на християнството, а само го равнопоставя с останалите култове<ref name="GB">{{cite book | title = Византия. Лекционен курс| last = Бакалов | first = Георги | authorlink = Георги Бакалов (медиевист) | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2006 | edition = | publisher = [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|Университетско издателство]] | location = София | isbn = 954-07-2227-6 | doi = | pages = 514| url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|62 – 3}}. Във версията на Лактанций той има форма на писмо, изпратено от Лициний до губернаторите на току-що завоюваните от него източни провинции.
Едиктът постановява връщането или компенсирането на конфискуваните по време на гоненията имоти на църквата, което я прави юридическо лице с права и задължения пред законите. По същество църквата встъпва в съюз с държавата и се поставят основите на византийския [[цезаропапизъм]]<ref name="GB"/>{{rp|63}}, затвърден по-късно с превръщането на християнството в държавна религия със [[Солунски едикт|Солунския едикт]] (380 г.).
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
Line 13 ⟶ 19:
* {{икона|en}} [http://www.fordham.edu/halsall/source/edict-milan.html Едиктът на Галерий от 311 г. и Медиоланският едикт от 313 г.]
[[Категория:История на християнството]]
[[Категория:Култура в Милано]]
[[Категория:Римско право]]
[[Категория:История на Милано]]
| |||