Евсевий Кесарийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
+изт |
||
Ред 20:
}}
'''Евсевий Кесарийски''' (лат. ''Eusebius Pamphili'', гр. ''Εὐσέβιος τῆς Καισαρείας'') е
Роден е в [[Кесария]], тогава римска провинция [[Сирия Палестина]]
| труд = Encyclopedia Britannica| дата = | достъп_дата = 19 ноември 2019| уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Eusebius-of-Caesarea| език = en | цитат = }}</ref>. Плод на това странстване е ''История на палестинските мъченици''.
След Сердикийския и Миланския едикти гоненията срещу християните са прекратени и той е избран през [[313]] г. за [[епископ]] на Кесария. Около 318 г. се разгарят спорове около възгледите на свещеника от Александрия [[Арий]], който е прогонен от Александрия и намира убежище в Кесария. Макар че самият Арий твърди, че намира в него поддръжник, Евсевий има своите резерви. Въпреки това на свикания синод в Антиохия през януари 325, Евсевий, заедно с още двама свещеници, са временно отлъчени заради поддръжка на арианството. Когато [[Константин Велики]] свиква по-късно през годината Никейския събор, Евсевий се покайва и е оправдан с изричното одобрение на императора<ref name="EB"/>.
Той става доверено лице на императора и остава такъв до смъртта му, като пише панегирика ''Животът на Константин Велики''. Евсевий води кореспонденция с императора и пише речи по повод 20-годишнината и 30-годишнината от неговото управление.
Евсевий умира през 339/340 г., две години след смъртта на самия Константин.
Неговото най-важно съчинение „Църковна история“ е пълно описание и хронология на [[ранно християнство|ранното християнство]], от неговото създаване до 324 г. При нейното написване Евсевий използва не само всички големи църковни библиотеки по това време, но и на редица държавни архиви. „Църковна история“ и до днес е основен източник за ранните години на християнството.
| |||