Мария-Антоанета: Разлика между версии

По всеобщо мнение Мария-Антоанета, която в австрийския двор е известна с френското произношение на името си – ''Антоанет'', има трудно детство. Императрица Мария Терезия се стреми да предпази децата си от покварата в австрийския двор, от който императорското семейство намира убежище в ''личния живот'', който протича в няколко замъка – забранена територия за останала част от придворните. Там императорското семейството си позволява да се облича в обикновени дрехи, а императорските деца си играят с деца от простолюдието и се учат на градинска работа. По-късно Мария-Антоанета се опитва да пресъздаде тази атмосфера в [[Малък Трианон|Малкия Трианон]]. Въпреки че Мария Терезия осигурява идеалната среда за Мария-Антония, императрицата няма големи планове за бъдещето на дъщеря си и дори я пренебрегва, когато планира династичните бракове на децата си. Това рефлектира върху образованието на малката ерцхерцогиня, която, за разлика от братята и сестрите си, на 12 години може да пише и чете само на родния си [[немски език]].{{sfn|Fraser|2001|p=3, 13–1813 – 18}} Пренебрегвана заради по-големите си братя и сестри, Мария-Антония развива недоверие към тях и не успява да изгради близки отношения с майка си, на която гледа само със ''„страхопочитание“''.

През [[1765]] г. умира император Франц I Стефан, който оставя съпругата си императрица Мария Терезия да управлява заедно с най-големия им син [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]].{{sfn|Fraser|2001|с=25}} По това време вече били уредени браковете на по-големите сестри на Мария-Антоанета, чрез които [[Австрия]] трябвало да закрепи съюза си с [[Испания]], [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]], [[Русия]], [[Парма]] в т.н [[Седемгодишна война]] срещу [[Великобритания]], [[Прусия]], [[Португалия]] и [[Хановерско курфюрство|Хановер]].{{sfn|Fraser|2001|с= 10–1210 – 12}} Ерцхерцогиня Мария-Йозефа е сгодена за краля на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], а ерцхерцогиня [[Мария-Кристина Австрийска (1742-1798)|Мария-Кристина]] е омъжена за принца на [[Саксония]], Алберт. Кандидат за ръката на една от неомъжените австрийски принцеси става и херцогът на Парма. По същото време започва кампания за по-тясно сближаване на Австрия със стария враг [[Франция]], която е неин съюзник в [[Седемгодишната война]]. За скрепване на съюза между двете доскорошни съперници е предвидено да се сключи династичен брак между престолонаследника на френския престол, [[Луи XVI|Луи Огюст]], и някоя от другите дъщери на Мария Тереза.

През [[1767]] г. в австрийския двор плъзва зараза от [[едра шарка]]. От болестта умират една от сестрите на Мария-Антония и [[Мария-Йозефа Баварска|Мария-Йозефа]] – съпругата на император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]]. Мария-Елизабет, дъщерята на Мария Терезия, остава обезобразена от болестта, което проваля плановете за омъжването ѝ за неаполитанския крал.{{sfn|Fraser|2001|с=34}} За да компенсира загубата, Мария Терезия омъжва друга своя дъщеря, [[Мария-Каролина Австрийска|Мария-Каролина]], за краля на [[Неаполитанско кралство|Неапол]], а на пармския херцог е дадена ерцхерцогиня Мария-Амалия. Така Мария-Антония остава единствената годна за омъжване австрийска принцеса, което я прави потенциална годеница на четиринадесетгодишния френски дофин. Без необходимостта от съюз между Австрия и Франция бракът на Мария-Антония с френския престолонаследник би бил невъзможен. За да се ускори постигането на споразумение между правителствата на двете страни за планирания брак, зестрата на Мария-Антония е определена на 200 000 златни [[Крона (английска монета)|крони]], а накрая последвала и размяна на портрети и годежни пръстени, каквато е традицията по онова време.{{sfn|Fraser|2001|с=42–5042 – 50}} На [[19 април]] [[1770]] г. в църквата „Св. Августин“ във [[Виена]] е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония (на 14 г.) и отсъстващия [[Луи XVI|Луи Огюст]] (на 15 г.){{sfn|Fraser|2001|с=51–5351 – 53}}, който е представен от брата на на булката, Фердинанд. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция“. Преди Мария-Антоанета да напусне [[Виена]], Мария Терезия ѝ напомня за дълга към родината, което означава никога да не забравя, че е родена австрийка, и да защитава интересите на Австрия дори като бъдеща кралица на Франция.

Мария-Антоанета официално е предадена във френски ръце на [[17 май]] [[1770]] г. на един остров на река [[Рейн]], на австро-френската граница близо до град [[Кел]].{{sfn|Bos|2006|с=3}} Сред посрещащата делегация са граф дьо Ноел и съпругата му, която по-късно е назначена от крал [[Луи XV]] за метреса на престолонаследника.{{sfn|Fraser|2001|с=58–6258 – 62}} Една седмица по-късно Мария-Антоанета се среща за първи път и с [[Луи XVI|Луи Огюст]], но е разочарована от хладното му поведение. Преди да пристигне във [[Версай]], бъдещата кралица е представена на братята на [[Луи XVI|Луи]], [[Луи XVII|Луи Станислас Ксавие, граф Дьо Прованс]], и [[Шарл X|Шарл Филип, граф Д’Артоа]], които ще играят важна роля в по-нататъшния ѝ живот.{{sfn|Fraser|2001|с=64–6964 – 69}} По-късно във Версай Мария-Антоанета е представена официално и на останалата част от кралското семейство, в това число и на [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]], която става нейна близка приятелка. На [[16 май]] [[1770]] г. във Версай е извършена и тържествената церемония по бракосъчетанието на Мария-Антоанета и [[Луи XVI|Луи Огюст]].{{sfn|Fraser|2001|с=70–7170 – 71}} {{sfn|Bos|2006|с=3}} След тържествата двамата юноши се оттеглят в брачните си покои, където, по стар обичай, бракът трябва да бъде консумиран през първата брачна нощ.{{sfn|Fraser|2001|с=70–7170 – 71}} Преди да бъдат оставени да изпълнят държавния си дълг, лично [[Луи XV]] благославя брачното ложе на внука си и произнася тържествена реч по този случай. На следващата сутрин става ясно, че това не се е случило. Нищо не се случва и през следващите години. [[Секс]]ът между двамата се оказва проблем, тъй като [[Луи XVI|Луи]] не е никак сексуален и не разбира необходимостта да спи със съпругата си<ref>[http://lafim.com/modules.php?name=News&file=article&sid=288 lafim.com]</ref>.

Първоначалните реакции от брака на Мария-Антоанета са противоречиви. От една страна новата дофина става доста популярна между хората, които са очаровани от красотата ѝ – тя е висока, със светла кожа, сламено руса коса и сини очи с дълбок поглед. Единственият недостатък в очарователната принцеса са типичните ѝ хабсбургски устни – продукт на поколения кръвосмесителни бракове в рода на австрийските Хабсбурги. При първата официална поява на Мария-Антоанета в [[Париж]] на [[8 юни]] [[1773]] г., в двореца [[Тюйлери]], се определя от много наблюдатели като голям успех, тъй като пред палата се събират около 50 000 души, които искат да видят Мария-Антоанета; дофината печели популярност и със своето милосърдие – при един инцидент тя лично оказва помощ на един умиращ и издейства на семейството му финансова помощ за достойно погребение.{{sfn|Fraser|2001|с=82–8382 – 83; 104–106104 – 106}} Не така обаче стоят нещата в двора, където Мария-Антоанета не се радва на голямо уважение: много от придворните смятат, че съюзът между Австрия и Франция няма бъдеще, а някои дори агитират за брак между френския дофин и някоя саксонска принцеса. Зад гърба ѝ придворните дами, и то най-вече дъщерите на Луи XV, известни като ''Mesdames Tantes'' (''Лелите''), наричат Мария-Антоанета ''l'Autrichienne'' („Австрийката“), което в разгара на революцията лесно е трансформирано в ''l'Autruchienne'', което е [[каламбур]] от думите ''autruche'' (''щраус'') и ''chienne'' (''хиена, кучка'').{{sfn|Fraser|2001|с=47}} Много придворни подозират, че ''Австрийката'' се опитва да влияе на краля, за да го направи роб на австрийските порядки, разрушавайки много от традициите в двора.{{sfn|Fraser|2001|с=130–31130 – 31}} Отношенията на Мария-Антоанета с други придворни като [[мадам Дю Бари]] достигат до открита враждебност. Ненавистта на дофината към [[мадам Дю Бари]] рефлектира, поне на пръв поглед, върху отношението на придворните върху самата Мария-Антоанета, тъй като [[Мадам Дю Бари|Жана дю Бари]], любовница на [[Луи XV]], се ползва със силно политическо влияние във френския двор. От момента, в който научава, че Жана е убедила краля да уволни външния министър Шоазьол, който е уредил брака на Мария-Антоанета с [[Луи XVI|Луи Огюст]], неприязънта на Мария-Антоанета към [[мадам Дю Бари]] се увеличава. ''Mesdames Tantes'', които мразят [[мадам Дю Бари]] заради безсрамната ѝ връзка с баща им, чрез манипулативни интриги умело подклаждат конфликта между дофината и кралската фаворитка. Категоричният отказ на дофината да приеме Жана за своя придворна дама, на която длъжност мадам Дю Бари е назначена лично от краля, се определя от съвременници като ''„политическо самоубийство“''. Няколко месеца по-късно, след продължителен натиск от страна на майка ѝ и на австрийския министър [[Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто|граф Дьо Мерси-Арженто]], Мария-Антоанета се съгласява да разговаря с мадам Дю Бари на новогодишното тържество през [[1772]] г., макар че разговорът се изчерпва с коментара на Мария-Антоанета: „''Днес във Версай има много хора''“. [[Мадам Дю Бари]] остава впечатлена, а кризата е преодоляна. По-късно Мария-Антоанета става по-тактична с мадам Дю Бари, което впечатлява краля.

На Мария-Антоанета се налага да води дълга борба с майка си, която поддържа редовна кореспонденция с нея и получава подробни тайни доклади за поведението ѝ от [[Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто|граф Дьо Мерси-Арженто]].{{sfn|Fraser|2001|с=80–8180 – 81}} Императрицата постоянно критикува Мария-Антоанета, че е неспособна да събуди страст у съпруга си, който не спи с нея и не изпитва интерес да го прави. На Мария-Антоанета постоянно се напомня, че е във Франция, за да брани интересите на Австрия. Мария Тереза критикува дъщеря си заради привързаността ѝ към ездата и дори стига до открити обиди към Мария-Антоанета, като ѝ казва, че е загубила красотата си, което я обрича на провал, особено след като [[Луи XVIII|Луи Станислас Ксавие]] се жени за [[Мария-Жозефина-Луиза Савойска]], а брат му [[Шарл X|Шарл]] – за [[Мария-Тереза Савойска]].{{sfn|Fraser|2001|с=93–9593 – 95}} Обидена от отношението на съпруга си и майка си, Мария-Антоанета търси утеха в хазарта, ездата и честите пътувания до [[Париж]] за покупка на дрехи, обувки, помади и руж, разходите по които я карат да трупа дългове.{{sfn|Fraser|2001|с= 141}} Дофината смята, че като бъдеща кралица има право да харчи пари за екстравагантни дрехи, чрез които да изпъква над останалите жени в двора, и да стане еталон за мода.

Мария-Антоанета завързва близки приятелства с дами от антуража си. Най-известни са отношенията ѝ с красивата и богата вдовица – [[принцеса Дьо Ламбал]], която е назначена за главен управител на двора на дофината, и с [[Херцогиня Дьо Полиняк|Йоланда дьо Полиняк]], която се превръща в крайъгълен камък на бъдещото „Общество на Кралицата“.{{sfn|Fraser|2001|с= 129–131129 – 131}} Близките отношения на Мария-Антоанета с тези жени са причина в цялото общество да плъзнат слухове, че дофината не спи с мъжа си, защото е [[лесбийка]].{{sfn|Fraser|2001|с=131–132131 – 132}} По-късно такива обвинения срещу Мария-Антоанета са отправени публично чрез брошури, част от които с порнографско съдържание, разпръскани по улиците на [[Париж]]. Други, които се ползват с близкото доверие на дофината, са сестрата на [[Луи XVI|Луи Огюст]] – [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]], [[Мария-Тереза Савойска|херцогиня Д’Артоа]], [[Мария-Жозефина-Луиза Савойска|графиня Дьо Прованс]] и [[Кристоф Глук]] – учителят по музика на Мария-Антоанета, когото тя взима под патронажа си след пристигането му във Франция.{{sfn|Fraser|2001|с=111–113111 – 113}}

На [[27 април]] [[1774]] г., една седмица след невероятния успех на премиерата на операта „[[Ифигения в Авлида (опера)|Ифигения в Авлида]]“ от [[Кристоф Глук]], който утвърждава образа на дофината като патрон на изкуствата, крал [[Луи XV]] се разболява от [[едра шарка]]. На [[4 май]] умиращият крал отпраща мадам Дю Бари от Версай и умира на [[10 май]] в 15:00 на 64 години.{{sfn|Fraser|2001|с=113–116113 – 116}}

На [[11 юни]] [[1775]] г. в катедралата на Реймс [[Луи XVI|Луи Огюст]] официално е коронован за ''крал на Франция'' под името [[Луи XVI]]. Мария-Антоанета става ''кралица на Франция'', въпреки че не е коронована заедно със съпруга си, когото просто придружава по време на коронацията.{{sfn|Fraser|2001|с=132–137132 – 137}}

От самото начало, въпреки всеобщото мнение, Мария-Антоанета има слабо влияние върху политиката на съпруга си. [[Луи XVI]], който от дете е възпитан в антиавстрийски дух, поставя на всички важни държавни постове отявлени антиавстрийци, които се отнасят враждебно към всяка намеса на австрийката в държавните дела на Франция.{{sfn|Fraser|2001|с=136–137136 – 137}}

Положението на Мария-Антоанета става още по-несигурно, след като на [[6 август]] [[1776]] г. на по-малкия брат на краля, [[Луи XVIII|граф Д’Артоа]], се ражда син, Луи-Антоан, който получава титлата ''Херцог Д’Ангулем'' и в продължение на седем години е наследник на френския престол. Продължителното бездетие на кралската двойка е причина за появата на няколко сатирични памфлета, в които център е кралската импотентност и обвиненията, че кралицата търси удовлетворение при други мъже и жени. Това кара Мария-Антоанета да се отдаде с още по-голяма страст на скъпите си развлечения – модното облекло, бижутата и хазарта. Страстта ѝ към хазарта стига дотам, че една от игрите на покер, в които тя участвала заедно с играчи от [[Париж]], продължила цели три дни.{{sfn|Fraser|2001|с=137–139137 – 139}} Слуховете за харчовете на кралицата са основна тема за разговор из светските салони и подронват нейния престиж. Те достигат и до [[Виена]] и карат императрицата да се тревожи за доброто име на дъщеря си:

Йозеф II написва подробно писмо на брат си [[Леополд II (Свещена Римска империя)|Леополд]], в което заявява: „''кралят е магаре и би трябвало да го бием с камшик, за да получи [[еякулация]].''“{{sfn|Fraser|2001|с=152–157152 – 157}} Този урок има ефект – още по време на гостуването на Йозеф II бракът на Мария-Антоанета и [[Луи XVI]] е консумиран, а осем месеца по-късно Мария-Антоанета проявява първите симптоми на бременност. Официално бременността ѝ е потвърдена на [[16 май]] [[1778]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=160–162160 – 162}}

Междувременно братът на кралицата император Йозеф предявява претенции към [[Бавария]], позовавайки се на втория си брак с [[Мария-Йозефа Баварска]]. Опитите на кралицата да накара [[Луи XVI]] да подкрепи австрийските претенции за наследството на [[Бавария]] са парирани от краля и министрите му. Договорът от [[Тешен]], подписан на [[13 май]] [[1779]] г., слага край на кризата, но тя потвърждава незначителното влияние на Австрийката върху политиката на кралството, поне на този етап от управлението на съпруга и ̀.{{sfn|Fraser|2001|с=164–166164 – 166}}

На [[19 декември]] [[1778]] г. във Версай след трудна бременност Мария-Антоанета ражда дъщеря – [[Мари Терез Шарлот]]. След раждането се стига до неочаквано усложнение – кралицата колабира от задушаване, тъй като стаята е претъпкана от придворни, наблюдаващи раждането. Поради тази причина, точно по примера на австрийския двор, кралицата забранила на придворните да присъстват на бъдещите ѝ раждания.{{sfn|Fraser|2001|с=166–170166 – 170}} Малко преди Мария-Антоанета да роди, във Франция се завръща спряганият за дългогодишен неин любовник – граф Фернзен. Скоро плъзват първите слухове, оспорващи бащинството на [[Луи XVI]]. Кралят не им обръща внимание и силно се привързва към дъщеря си.{{sfn|Fraser|2001|с=169}} Раждането на момиче не задоволява политическия елит на страната, което подновява натиска върху кралицата да роди мъжки наследник на короната въпреки крехкото ѝ здраве, което е причина тя да направи спонтанен аборт през [[1779]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=172}} Междувременно с позволението на съпруга си Мария-Антоанета извършва важни промени в дворцовата мода. Някои от тях, като премахването на отделните за краля и кралицата трапезарии, били посрещнати с неодобрение от по-старите поколения в двора. По примера на кралицата са премахнати роклите с тежки кринолини, въведено е по-свободно облекло, започва модата на широките сламени капели, тежкият грим излиза от мода и е заменен с по-семпъл, a от [[1783]] г. на мода е въведен [[муселин]]ът. От [[1780]] г. Мария-Антоанета започва да играе малки роли в аматьорски пиеси, поставяни на сцената на построения за нея и придворните ѝ театър. {{sfn|Fraser|2001|с=174–179174 – 179}}

На [[29 ноември]] [[1780]] г. умира австрийската императрица [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]. В кореспонденцията с брат си Мария-Антоанета изразява безпокойство, че наближава краят на австро-френското сближение, което би рефлектирало върху положението ѝ във френския двор. Налага се [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йозеф II]] да успокоява сестра си, че няма намерение да се оттегли от алианса с Франция. Три месеца след смъртта на Мария Терезия официално е обявено, че кралицата чака второто си дете. През юли същата година второто посещение на император [[Йозеф II (Свещена Римска империя)|Йоазеф II]] във Франция под предлог, че императорът идва, за да потвърди добрите отношения между Австрия и Франция и да види сестра си, поражда безпочвената мълва, че Мария-Антоанета отклонява средства от държавната хазна в полза на брат си.{{sfn|Fraser|2001|с=184–187184 – 187}}

На [[22 октомври]] [[1781]] г. френската кралица ражда дългоочаквания наследник на престола – [[Луи-Жозеф Ксавие Франсоа]], който получава титлата „херцог Дьо Бретан“. Радостта от раждането на новия престолонаследник личи от думите, които [[Луи XVI]] записва в дневника си: „Мадам, Вие изпълнихте нашето желание и желанието на цяла Франция, Вие сте майка на дофин!“{{sfn|Fraser|2001|с= 187–188187 – 188}}

Раждането на престолонаследника така и не увеличава влиянието на Мария-Антоанета върху политиката на Франция, както очакват [[австрийци]]те. На обвиненията на брат си, че е изключително пасивна по този въпрос, поради което той я нарича в писмата си „''глупачка''“, кралицата сама отговаря, че няма необходимата власт в двора, че кралят рядко разговаря с нея по политически въпроси и че тя самата трябва да научава за тях от неговите министри{{sfn|Fraser|2001|с=197–198197 – 198}}, пред които била принудена да се преструва, че кралят ѝ има пълно доверие, за да може да получи от тях необходимата ѝ информация. Това от своя страна създавало илюзията у придворните, че тя разполага с повече власт. Тя дори пише на брат си: ''„Би ли било мъдро от моя страна да влизам в пререкания с неговите министри по въпроси, за които на практика е сигурно, че кралят няма да ме подкрепи?“''{{sfn|Fraser|2001|с=197–198197 – 198}}

Мария-Антоанета сама поема грижите за образованието и възпитанието на децата си, което е необичайно за традициите на френския двор. По традиция кралицата не се разпорежда с „''децата на Франция''“, както наричат кралските деца, които били поверявани в ръцете на различни възпитатели и гувернанти. За гувернантка на децата си Мария-Антоанета назначава своята фаворитка, [[херцогиня Дьо Полиняк]]. Това скандализира дворцовите среди, според които херцогинята нямала благородно потекло и не би трябвало да заема тази важна длъжност.{{sfn|Fraser|2001|с=198–201198 – 201}}

През [[1784]] г. здравето на френския дофин започва да се влошава. Кралят и кралицата са принудени да помислят за раждане на втори син, който да подсигури наследството на короната.<ref name="Tea"/> През август [[1784]] г., 6 седмици след заминаването на граф Фернзен е обявено, че кралицата е бременна. Бъдещото увеличаване на семейството кара Мария-Антоанета да помисли за имущественото си състояние. Тя се опитва да закупи двореца в [[Сен Клу]], който в бъдеще да бъде безвъзмездно завещан на децата ѝ. Това начинание е посрещнато с голямо неодобрение от придворните и предизвиква остри критики срещу разсипничеството на кралицата. Скоро недоволството се разпространява из цяла Франция, която посреща като шок идеята кралицата да се отдели в собствен двор, независим от този на краля. В крайна сметка покупката на замъка е осуетена – преценено е, че цената му от над 6 милиона ливри и допълнителните разходи за неговото обновяване ще затрудни изплащането на сумите по външния дълг на страната.{{sfn|Fraser|2001|с=216–220216 – 220}} На [[27 март]] [[1785]] г. Мария-Антоанета ражда втория си син [[Луи XVII|Луи-Шарл]], херцог на Нормандия, с което обезпечава наследяването на короната, но и този път слуховете за бащинството на детето не закъсняват.

Продължаващите с години клеветнически публикации, дворцовите интриги и скандалите, в които е замесено името на кралицата, оформят популярния образ на една безнравствена, разточителна и празноглава австрийка, с който образ Мария-Антоанета остава трайно във френското съзнание.{{sfn|Fraser|2001|с= 226}} Няколко месеца след раждането на [[Луи XVII|Луи-Шарл]], кралицата получава писмо от известните бижутери Шарл Бьомер и Пол Бесанж относно една [[диамант]]ена огърлица, на стойност 2 млн. ливри, която уж била закупена от Мария-Антоанета чрез посредничеството на [[кардинал Дьо Роан]].[[Файл:Marie-Antoinette of Austria - After Élisabeth Vigée-Lebrun .jpg|мини|ляво|250п|Портрет на кралицата от 1785 г.]] Мария-Антоанета е шокирана от новината, тъй като отношението ѝ към кардинал Дьо Роан може да бъде определено като истинско презрение, а освен това няколко пъти преди това тя категорично отказала да закупи огърлицата заради високата ѝ цена.{{sfn|Fraser|2001|с=226–228226 – 228}} Става ясно, че лековерният кардинал Дьо Роан, обзет от желанието да спечели благоразположението на кралицата, бил подведен от графиня [[Жана дьо Ламот-Валоа]] да плати авансово огърлицата от името на Мария-Антоанета, която уж желаела чрез него да се сдобие дискретно със скъпия накит.{{sfn|Bos|2006|с=7}} Кардиналът закупил бижуто и го предал на съпруга на Дьо Ламот. Естествено огърлицата изчезнала, Бьомер и Бесанж така и не получили цялата сума за нея, а парите на Дьо Роан никога не били върнати. Това, заедно с разкритията на една от придворните дами на Мария-Антоанета, мадам Дьо Кампан, че кардиналът използвал фалшиви подписи, за да закупи огърлицата, довело до незабавното арестуване на организаторите на измамата и на кардинал Дьо Роан. Случаят е отнесен до [[Парижки парламент|Парижкия парламент]] – необмислен акт, който направил публично достояние клеветите на обвиняемите. Така например в показанията си Дьо Ламот твърди, че кралицата имала сексуална връзка с кардинала. За да си отмъсти на краля за постоянното несъобразяване с решенията на парламента и за да накаже съпругата му за предполагаемия ѝ развратен живот, на [[31 май]] [[1786]] г. събранието оправдава кардинал Дьо Роан, семейство Дьо Ламот са осъдени до живот, а другите участници в аферата получават по-леки присъди. По-голямата част от вината обаче се стоварва върху гърба на кралицата – въпреки че Мария-Антоанета не е замесена в поръчката на огърлицата, всички скандали, в които е било забърквано името ѝ през годините, карат широката общественост да мисли, че и този път кралицата лъже. Тази афера окончателно убеждава французите в развратеността и разсипничеството на кралицата им. След този случай репутацията ѝ никога не се възстановява.{{sfn|Fraser|2001|с=239}}

На [[2 ноември]] [[1785]] г. Мария-Антоанета навършва тридесет години. Кралицата започва да обновява гардероба си с по-прилично облекло. Появяват се и признаци на бременност, които я карат да се притеснява за здравето си, тъй като е родила само преди няколко месеца. Стресът, натрупан от аферата с огърлицата, оказва влиянието си и на [[9 юли]] [[1786]] г. Мария-Антоанета ражда преждевременно втората си дъщеря [[Софи Елен Беатрикс]]. Страховете на кралицата се оправдават, само няколко месеца след раждането тя започва да страда от дихателни проблеми.{{sfn|Fraser|2001|с= 240, 244–245244 – 245}}

Продължаващата финансова криза във Франция принуждава [[Луи XVI]] да свика събранието на нотабилите, което не било правено в продължение на 160 г. Те трябвало да одобрят въвеждането на няколко допълнителни данъка, което [[Парижки парламент|Парижкият парламент]] преди това отказал да направи. Мария-Антоанета не присъствала на първото заседание на събранието, което по-късно било изтълкувано като опит да омаловажи значението на асамблеята.{{sfn|Fraser|2001|с=246–248246 – 248}} Така или иначе свикването на събранието не дава резултат, тъй като то не приема нито един от проектите на кралското правителство. В резултат на [[8 април]] [[1787]] г. кралят уволнил финансовия министър [[Шарл-Александър дьо Калон|Калон]] .

Луи XVI още веднъж пренебрегнал предложения от Мария-Антоанета кандидат за поста външен министър, който да заеме мястото на починалия на [[13 февруари]] министър Гравиер, и назначава на тази длъжност своя приятел граф [[Арман Марк]]. Въпреки това кралицата започва все по-често се меси в политиката, често в противовес на австрийските интереси. Действията ѝ си имат своето обяснение. Първо, тя трябва да осигури бъдещето на децата си, които един ден трябвало да наследят управлението на страната; второ, кралицата отчаяно търси начини да подобри престижа си, накърнен след аферата с огърлицата; трето, кралят все по-често проявява нерешителност по важни политически въпроси, оставяйки всички важни решения в ръцете на министрите си. Така най-накрая кралицата се проявява като политически фактор, въпреки че политиката не е любимото ѝ занимание. Мария-Антоанета използва новото си положение на личност с все по-голяма власт, давайки най-доброто от себе си, за да разреши сложната ситуация, възникнала между краля и събранието на нотабилите.{{sfn|Fraser|2001|с=248–250248 – 250}}. Политическото раздвижване на кралицата слага край на влиянието на херцогиня Дьо Полиняк, чиито огромни разходи не допадат на Мария-Антоанета, тъй като са тежест за финансите на короната. През май херцогинята напуска Франция и се установява в [[Англия]], оставяйки децата си във Версай. Същия месец кралят назначава за финансов министър архиепископа на Тулуза, който е един от най-доверените хора на Мария-Антоанета.{{sfn|Fraser|2001|с=250–255250 – 255}} Под негов натиск дворът предприема съкращаване на разходите. Архиепископът обаче не успява да се справи с финансовите затруднения на страната, което рефлектира върху отношението към кралицата като негова покровителка. Лошият финансов климат в страната става причина за разпускането на нотабилите на [[25 май]] поради неспособността им да вземат нужните за страната решения. Всъщност вина за ситуацията имат скъпите войни, които Франция води през 18 в., и големите разноски на огромното кралско семейство, които далеч надхвърляли личните разноски на кралицата, както и нежеланието на аристократите да се разделят с част от средствата си, като бъдат обложени с данъци. Въпреки това голяма част от обществото обвинява кралицата за свръхразходите на двора, което ѝ спечелва прозвището „''Мадам Дефицит''“.{{sfn|Fraser|2001|с=254–255254 – 255}}

Политическата ситуация през [[1787]] г. става изключително напрегната, когато събранието на нотабилите е разпуснато. На [[11 ноември]] [[1787]] г. напрежението кулминира, след като кралят се опитва да използва правото си на [[lit de justice]], за да прокара свои законопроекти за нови данъци. Опитът отново е неуспешен, след като той среща острата критика на Орлеанския херцог. Майският едикт от [[8 май]] [[1788]] г. също среща публично неодобрение. Общественият натиск върху краля да свика [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] най-накрая дава резултат и с декрети от [[8 юли]] и [[8 август]] [[1788]] г. той най-накрая свиква Генералните щати на Франция – национален представителен орган, който за последно заседавал през [[1614]] г.{{sfn|Fraser|2001|с=258–259258 – 259}} Мария-Антоанета по това време е заета с грижите си за влошаващото се здраве на дофина, който се разболява от [[туберкулоза]]. Тя обаче притежава личен принос за връщането на [[Жак Некер]] на поста финансов министър на [[26 август]] [[1788]] г. въпреки опасенията си, че това допълнително ще ѝ навреди, ако опитите на Некер за реформиране на държавните финанси не успеят. Опасенията ѝ започват да се сбъдват, след като през зимата на [[1788]] – [[1789]] г. цената на хляба във Франция се покачва. Здравето на дофина се влошава допълнително, а през април [[Луи XVI]] едва не умира, след като пада от покрива.

„''Ела, Леонард, оправи ми косата, трябва да съм като актриса, излизам пред публика, която ще ме освирка''“ са думите на кралицата, отправени към фризьора ѝ, преди тя да се приготви за тържествената меса на [[4 май]] по случай първото заседание на Генералните щати. Мария-Антоанета знае, че аплодисментите на тълпите ще бъдат за Орлеанския херцог, който през зимата е раздавал пари и хляб на гладуващите, а за нея ще останат само освиркванията. През целия месец май, по време на заседанията на Генералните щати, които преминават в спорове между представителите на трите съсловия за начина на гласуване, Мария-Антоанета няма време за политика. Здравето на сина ѝ се влошава изключително бързо и на [[4 юни]] [[1789]] г. в замъка в Мудон принцът умира в ужасни мъки в прегръдките на майка си. Неговата смърт, която при обикновени обстоятелства би била повод за национален траур, остава почти незабелязана от общественото мнение, което се интересува повече от следващото заседание на Генералните щати и решаването на хлебната криза. Въпросът за начина на гласуване в Генералните щати вече се разисква повече от месец, когато на [[17 юни]] [[1789]] г., изчерпали търпението си в безкрайни спорове около един по същество процесуален въпрос, депутатите от [[третото съсловие]] се провъзгласяват за [[Учредително събрание (Франция)|Национално събрание]], показвайки, че не признават съсловното деление във Франция. Нарушението на традиционната процедура на вземане на решения в Генералните щати е причина кралят да съсредоточи кралските войски в околностите на Версай с цел да сплаши депутатите и да ги принуди да спазват вековната традиция. На [[20 юни]] залата, в която се провеждат заседанията, посреща депутатите със заключени врати. Затова депутатите от Националното събрание се събират в съседната зала за игра с топки, където полагат клетва, че няма да отстъпят, докато не приемат [[конституция]]. Тези събития са основна тема в разговорите на повечето французи, докато Мария-Антоанета скърби за покойния си син.{{sfn|Fraser|2001|с=274–278274 – 278}}

Напрежението в [[Париж]] ескалира до връхната си точка в началото на юли [[1789]] г., когато Националното събрание започва да иска все повече права, а кралят категорично отказва, опитвайки да потисне Третото съсловие. След уволнението на [[Жак Некер]] на [[11 юли]] [[1789]] г. и последвалия крах на парижката борса [[Париж]] е залят от бунтове, чиято кулминация е [[Превземане на Бастилията|превземането на Бастилията]] на [[14 юли]].{{sfn|Fraser|2001|с=282–284282 – 284}} Веднъж отприщени, насилията стават трудно контролируеми дори от страна на Националното събрание. В този момент кралят проявява разсъдливост и не хвърля войските срещу въстаналия [[Париж]]. Заедно с Мария-Антоанета, и под бурните дюдюкания на тълпата, кралят се явява в Парижкото кметство, където получава от новоизбрания парижки кмет [[Байи]] трицветна кокарда, символ на „''съюза между народа и монарха''“, станала по-късно и знаме на Франция.

На другия ден кралското семейство е принудено окончателно да напусне Версай под надзора на тълпата. Домът им през следващите три години е скромният и неудобен дворец [[Тюйлери]], където са на практика под домашен арест.{{sfn|Fraser|2001|с=298–304298 – 304}}