Деветосептемврийски преврат: Разлика между версии

Обявените в нощта на преврата намерения на новото правителство за възстановяване на демократичния режим и [[Конституция на Българското княжество|Търновската конституция]] така и не са реализирани – следвайки официалната съветска линия, през следващите няколко години в страната се създава фасадна демокрация, предхождаща окончателното утвърждаване на [[Тоталитаризъм|тоталитаризма]]. Непосредствено след преврата някои от ограничителните закони на предходния режим действително са премахнати, но управлението в разрез с конституцията продължава, а партиите извън управляващата коалиция не са легализирани.{{hrf|Вачков|2009|99 – 100}}▼

Деветосептемврийският преврат е последван от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници.{{hrf|Вачков|2009|100}} Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. [[Народен съд]] в края на годината.<ref name="методиев"/> Според различни оценки броят на убитите и безследно изчезналите през този период е между 20 000 и 40 000 души.<ref name="методиев">{{cite book | last = Методиев | first = Момчил | year = 2008 | title = Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава | publisher = Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество | location = София | pages = 26 – 27 | isbn = 978-954-28-0237-2}}</ref> От декември масовият терор се осъществява главно чрез т.нар. Народен съд, контролирана от правителството противоконституционна организация, пред която са изправени като обвиняеми над 11 хиляди души, над 9 хиляди са осъдени, включително 2618 души на смърт и 1126 души на доживотен затвор.{{hrf|Вачков|2009|101 – 102}} Сред осъдените са множество видни политици, общественици и интелектуалци.{{hrf|Вачков|2009|102}} На 20 декември е създадена друга основна институция на комунистическия терор – т.нар. [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|трудововъзпитателни лагери]], в които хората са изпращани от вътрешното министерство без съдебен контрол.{{hrf|Вачков|2009|102}}▼

След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт. При участието си в настъплението срещу немската армия българската армия дава 12 587 убити и голям брой ранени който варира в зависимост от източниците.<ref>[http://desebg.com/2011-01-12-14-11-34/2281-2015-05-07-14-45-22 Документи и снимки за България и Втората световна война вече са със свободен достъп в интернет, Христо Христов, 7 май 2015]</ref> Като съюзник на Германия и член на [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]], България не получава статут на съвоюваща страна. Въпреки това, победителите отчитат положително факта, че България е обявила война на Германия и е участвала във военните действия със свои войници – така например съгласно [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]] на България е отсъдено да плати не пълната сума на репарациите, а по-ниска<ref>[http://images.library.wisc.edu/FRUS/EFacs/1946v04/reference/frus.frus1946v04.i0006.pdf Част V, чл. 20 от Мирния договор с България]</ref>. Границите на България остават такива, каквито са били на 1 януари 1941 г., което включва и придобитата през 1940 година [[Южна Добруджа]] по силата на [[Крайовската спогодба]].▼