Иван Асен II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 185.114.180.229 (б.), към версия на Elkost Етикет: Отмяна |
|||
Ред 68:
Военните действия започват още същата година, като българските и никейските войски нападат и завладяват [[Източна Тракия]], след което тя е поделена между съюзниците съгласно предварително постигнатото между тях споразумение. Никейците получават [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]] с гр.[[Малит]] и други градове по северозападното крайбрежие на [[Мраморно море]], както и крепостта [[Кисос]]. Границата между тях и българите в Тракия се простира на запад до р. [[Марица]], а на изток до планината [[Ган]] и близо до крепостта [[Цурулон]]. Българите получават областите, намиращи се на север, т.е. голяма част от Източна и [[Южна Тракия]] със земите около [[Пловдив]], които са присъединени към българската държава още след [[Клокотнишка битка|Клокотнишката битка]].
След това съюзниците, към които се присъединява и солунският владетел [[Мануил]] и [[кумани|кумански]] отряди, се отправят към [[Константинопол]] и го обсаждат по суша и море. Според [[Алберик]] те действат с 300 бойни кораба, до 25 от тях са български.<ref>Le Beau (Льобо, Lebeau) „Histoire du bas empaire“, 1757, изд. на Френската академия на науките, 1804 и 1834</ref> Това е първата организирана българска флота, корабостроителницата ѝ е била на Камчия. Латинската столица е сериозно застрашена. Император [[Балдуин II]] заминава за [[Франция]], за да търси помощ. Отбраната на столицата е поверена на [[
[[Файл:Campaigns of Ivan Assen II.png|мини|370п|Походи на цар Иван Асен II и обхват на Второто българско царство при управлението му]]
| |||