Димитър Занешев (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 24:
След което е арестуван от гръцките власти, а в края на 1913 година е освободен с помощта на „женската полиция“ на ВМОРО. <ref>Генов, Георги (2006). Беломорска Македония 1908 – 1916. Toronto: Veritas et pneuma publishers Ltd., стр.258</ref> През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] работи във военното комендантство в град [[Фере]].<ref>[[Борис Николов|Николов, Борис]], „ВМОРО - войводи и ръководители“, София, 2001 г., стр.58</ref> През 1924 година участва като делегат на [[Солунски конгрес на ВМРО (1924)|Солунския окръжен конгрес]] на ВМРО.<ref>Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 27, 87 – 91.</ref>
 
Напуска окупираната от [[Гърция]] [[Егейска Македония]] и първоначално се установява в [[София]]. Живее в [[Несебър]] и е председател на [[Македонски клуб за благотворителност за бежанците|МКББ]] „Тодор Александров“ до смъртта си. Избиран е многократно за общински съветник, а от 14 април 1928 година до 25 май 1928 година е председател на тричленната комисия (кмет) на града. Позициите на Занешев усилват влиянието на македонските българи в Месемврия, а и в Анхиалско.<ref name="Община Несебър">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://nessebarinfo.com/mayors-of-nessebar.html | заглавие = Кметове на Несебър след 1878 г. | достъп_дата = 7 декември 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Община Несебър | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]], в който населението в [[Македонизация в Пиринска Македония|Пиринска Македония]] е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери – [[Георги Попхристов]], [[Андон Кьосето]], Димитър Занешев, [[Лазар Томов]], [[Александра Хаджидимова]], съпругата на [[Васил Чекаларов]] [[Олга Чекаларова]] – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.<ref>{{cite book |title= Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност |last= Германов|first= Стоян|authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher= |location= София|isbn= |pages= 134|url= |accessdate= |quote= }}</ref>