Увертюра: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-fr}} => {{lang|fr}} |
м Танхойзер (опера)| |
||
Ред 7:
Ранните образци оперни увертюри не са били свързани с идейно-емоционалното съдържание на операта и не са създавали необходимата музикална атмосфера към следващото драматично действие, но въпреки това някои от тях са, като увертюрата към операта „Сватбата на Фигаро” от [[Моцарт]], както и „Севилският бръснар” от [[Росини]] и мн.др.
По-късно Глук създава нов тип увертюра, която представлява встъпителен обзор на цялото музикално съдържание на операта. Този тип увертюра се изгражда на базата на най-характерния и запомнящ се тематичен и музикален материал от операта и представлява вид резюмирано [[изложение]] на музикалното ѝ съдържание. Това в случая създава необходимата атмосфера и психологична връзка с музикално-драматичното действие на операта. Блестящи образци от този тип са увертюрите към оперите „Вълшебния стрелец” от [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]] и
В основата на изградилия се класически тип увертюра най-често лежи сонатната форма, типичен пример за това е увертюрата към операта „[[Кармен]]”, която е в сложна триделна форма.
[[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]] създава също нов тип увертюра, която представлява самостоятелно едночастно произведение към [[драма]] или [[трагедия]] (т.нар. „концертна увертюра”, от която по-късно произлиза програмната увертюра). През 19 век се появяват концертните увертюри (напр. увертюрата „Сън в лятна нощ” от Менделсон), а също и увертюрата фантазия (напр. увертюра фантазия „Ромео и Жулиета” от Чайковски) и т.нар. „тържествени увертюри” (напр. „Академична увертюра” от Брамс, „Празнична увертюра” от [[Дмитрий Шостакович|Шостакович]] и „Празнична увертюра” от [[Веселин Стоянов]]). <ref>Музикален терминологичен речник. Наука и изкуство 1969. стр.347</ref>
| |||