Бояджик: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 46.237.127.5 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
|||
Ред 11:
'''Бояджик''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Тунджа]], [[област Ямбол]].
==
Селото е разположено в Тракийското поле, северно от Свети Илийските възвишения, на 19 km на запад от [[Ямбол]] и на
== История ==
Ред 19:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бояджик е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
=='''Старините на село Бояджик.''' ==
# '''<big>Тюркменска могила</big>.''' Намира се на 4км. западно от селото. Висока е 13-15м. с площ 25-30дка пасище. Тази могила била наситена с много останки от новокаменната, бронзовата и желязната епоха от III-II хилядолетие преди новата ера. В нея били намерени огладени каменни брадви, стъргала, медно-железни стрели, ножове, мотики, много глинени съдове и медни монети и други, които били предадени за съхранение в Ямболския исторически музей. В близост до Тюркменската могила се намира местността "Грънчеря", в която и до днес има дълбоки шахти (кладенци) на някогагодишните медно-железни рудници на траките от времето на римското владичество на Iв. на новата ера. Допреди 20-25 години на 3-4км. южно от местността "Грънчеря", в местността "Славов рът" работина мина "Богошина". В продължение на 20 години в нея се извършвали геоложко-разкривателни дейности и се добивала медна руда, която се използвала в производството на "Кремиковци" и "Медет". Поради изчерпване на медната руда, мината била затворена. Шахтите били бетонирани, за да не бъдат опасни за хората и животните. В Тюркменската могила и Грънчеря били намерени много медни чинии, бакъри, тави и други съдове, гърнета, звънци, и оръдия на труда - свредли, търнокопи, емиши на рала, палешици, оси на каруци и други, които също били предадени на историческите музеи в Ямбол и Сливен. При разкопките не били открити останки от строителен материал - камъни или тухли, а само пепелища от дървета, плетове, салми и саи за добитъка и птиците, работилници за грънарство и ковачество от прастари времена. Това говори, че населението по тези места било от чергарски племена, живеещи като скитници с добитъка си. Занаятите упражнявали с колиби.
# <big>'''Картожебенска могила.'''</big> Тя е разположена на десния бряг на река Калница (Азмака). Могилата била с площ около 50дка земя, с височина 10 метра над ливадите на Кашъклъка и Долните чаири. В нея били намерени земеделски сечива: сърпове, лемежи, чересла, емиши, вили, мотики, брадви, грънци и много керамика. Живеещите в околностите на Тюркмена се занимавали повече със занаятчийство и скотовъдство, използвайки тучните пасища на близките гори около Асърлъка, каменнити кариери, медните рудници и дървения материал на горите. Затова имали ковачници и железария за каруци и съдове, рала, сърпове и други земеделски сечива, с които селяните търгували с обитателите на Картожебенската могила, а те ги снабдявали с жито, ечемик, слънчоглед, царевица за добитъка, грозде и други плодове и култури. Хората от Тюркмена имали и тъкачници и работилници за аби, ямурлуци, цървули, кундури, грънци и други. Тези предмети разменяли със земеделците около Картожебенската могила, които били добри производители на храни, зеленчуци и плодове и се славили наблизо и далеко до Одрин и морето. Тези селища съществували навярно от началото на Iв. от новата ера и попаднали под римското владичество до към края на IVв. - 396г., а при разпадането на Римската империя и влезли в състава на Византийската империя. В края на VIIв. се създала Българската държава, която се развила като Велика сила при Аспарух, Крум, Борис I, Симеон, Иван Асен II и Калояндо падането и в края на XIVв. - 1396г. под турско робство.
# <big>'''Хисарлъка (Асърлъка).'''</big> На 4-5км. южно от селото се намира най-високата част на Бояджишката мера - хълма Асърлъка, около 180-200м. надморско равнище, в състава на свети Илиевските възвишения, опиращи до Нова Загора. Асърлъкът се е разпрострял като "хасър" на около 2000дка полугорска и тревиста местност, като тракийското му название е дало името Асърлъка от хилядолетия до наши дни. На юг се спуска по на 2-3км. към лозята и гората на с. Савино и с. Межда. На север ниската част на хълма се спуска на широко към селските лозя на Бояджик и се разделя от река Каленска вада и Дръвенско дере, които извират от северното подножие на Асърлъка. На 2-3км. под върха е разположен манастирът "Св. Георги Победоносец', където всяка година на 6-7 май ставал събора на с. Бояджик. В периода 1980-1990г. обаче манастирът бил оставен на произвола и бил разрушен от иманяри, търсещи злато, накити, съдове и други вещи за забогатяване. След 1993г. започнало пълното възстановяване на разрушения манастир. Храмът бил възстановен благодарение на събрани дарения и доброволен труд от страна на жители на село Бояджик и околните села.
# <big>'''Крепостта Кале и направените разкопки.'''</big> В България има над 20-ина крепости с името Кале от римско време, повечето са построени през II-IVв. след Христа. Такава историческа крепост била Хисар - известният балнеосанаториум в Средногорието. По време на римското владичество по нашите земи римските легиони устройвали военни лагери за почивка и отдих от дългите походи и битки край някои високи и обширни хълмове, заобиколени с гори и вода. Те създавали 2 вида крепости: за постоянна и за временна почивка. В постоянните военни лагери, разположени около хълмовете, били прокопавани дълги тунели с ниши за живеене и подслон на цели легиони от по 2-3 хиляди бойци, за да държат в покорство робите от завладените земи. Легионите били съставени от брити, сакси и други племена на днешна Франция и Германия. Те държали в подчинение гърци, македонци и траки от Балканския полуостров и превърнали в роди картагенци, египтяни, евреи. финикийци и други народи в Северна Африка и Мала Азия. Военните подвижни лагеро са устройвани строго и с голяна дисциплина при завоеванията на военните пълководци - Сула, Помпей, Гай Юлий Цезар, Марк Антоний и Октавиан Август, превърнали Рим в най-могъщата империя на древността в Европа, Африка, и Мла Азия. Във всички завоювани земи римляните създавали подвижни военни лагери, които устройвали по следния начин: Избирала се е местност (хълм) с близка гора и вода за водопой на конницата и пехотата. В центъра на лагера се разполагали палатките на главните началници (консула и трибуните) и офицерите. След това идвали палатките на конниците и най-отвън-на пехотата. Вън от военния лагер бил изкопаван дълбок ров и пълнен с вода, над която имало подвижни стълби и високи дървели кули за часовите, охраняващи спящия лагер. Високо над лагера стърчало знамето на военния римски легион, който се състоял от 6000 бойци и 300 конници. Различните пълководци използвали различен брой легиони при битките. Така консул Сула имал 20 легиона и до 120-130 хиляди бойци, Юлий Цезар с 40 легиона завладял Галия (дн. Франция) в 45г. пр.н.е. Марк Антоний действал с 12 легиона с около 120-хилядка войска и се оттеглил в Египет, където се оженил за Царица Клеопатра, за да воюва с Октавият Август през 31г. от н.е. Всички завоевания от могъщата римска империя в периода I-IVв. от н.е. били озвършени от посочените подвижни римски лагери, които устройвали многобройните римски легиони. Калетата по българските земи обикновено били разположени по хълмове, заобиколени с високи стени 2,80-3,20м. и широки 1,20-2,20м., строени с камъни и хоросан, които издържат на времето, запазили се и до днес и трудно разрушими. По 4-5 стълби се стигало до здрав бетонен под и оттам чрез обширна площадка се отивало в подземна галерия с ниши (стаи) за живеене на бойците от легиона. Всеки легион се състоял от тежка и лека пехота, конница и команден състав - общо 8800 - 10 000 души. Бояджишкото Кале е служило като казарма - за постоянно живеене, почивка и излизане вън от крепостта на римските войски, когато е тряблаво да принуждават робите да работят или да събират продукция за издръжката на други легиони, отиващи на походи за нови завоевания. Всички хълмове крепости се прокопавали по посока север-юг, защото това повелявала тяхната религия и богът на войната Марс. Такава е изторията на произхода на Калето на Асърлка на 4-5км. южно от с. Бояджик. Целият хълм бил обиколен от 3000м. високи стени до 2,5м. Най-запазена бил азападната стена, на 100м. от манастира. Южната страна, която се спускала от Асърлъка към Савинските лозя, била най-висока и най-стръмна. Там именно през пролетта на 1976г., 15 момчета от VII и VIII клас под ръководството на учителя си Гичо ЮВълков разкрили чрез изкоп цялостното разположение на част от южната страна на крепостта Кале. В продължение на 2-3 седмици през лятото на същата година с кон и каруца превозвали работниците инструменти - брадви, кирки, лопати, храна и вода, разкопали голям район от южната част на стената по посока върха. Баирът бил прокопан от север-юг и според предания на стари хора имало "отвор с врати" - целият баир бил прокопан с галерии. Говорило се, че в южната, най-висока, и в северната, най-ниска, част имало отвори, дупки за галериите на крепостта, в която вкарвали коне, криели се римските легиони, като използвали многото пасбища с вода, около хълма Асърлъка, които и до днес съществуват. Към края на 80-те години на XIXв. много крадци на добитък отивали в Северна България и Влашко, отвличали цели стада от едър и дребен добитър и с коне ги откарвали към Мала Азия и Гърция, за да ги продават и така ставали богати търговци. Така наречените конекрадци се криели в такива зандани по калетата. Затова Стефан Стамболов, министър-председател на България по това време, издал заповед такива хълмове да се запушат, за да се спрат граежите от Севера. Така и Калето на Асърлъка било затрупано завинаги. Затова при разкопките на Асърлъка са търсили галериите и техните врати. Тръгнали от едно лозе в Савино, по посока на север към върха и след двудневно копаене попаднали на първите 3-4 стълби, след това на площадка, извила се наляво, а след още 3-4 стълби опрели до голяма площадка от хоросан, дъното на която ни отвела на широка обла стена (пещ за печене на хляб), а наоколо - само гладки стени. Пътят се губел на север към високата част на хълма и това спряло копаенето завинаги. По време на изкопа намирали парчета от копия, стрели, глинени съдове, медни монети и други, които предали в музеите на Бояджик, Ямбол и Сливен.
* Народен събор на [[6 май]] - Гергьовден. Съборът на село Бояджик се провежда в местността Калето, като в параклиса там се изнася литургия. На центъра на самото село се събират всички жители, играе се хоро, изнася се програма, а наоколо има много сергии с джунджурии, играчки за децата и неща за хапване.▼
▲== Редовни събития ==
*17 май - годишнина от клането в с.Бояджик.
▲* Народен събор на [[6 май]]. Съборът на село Бояджик се провежда в местността Калето, като в параклиса там се изнася литургия. На центъра на самото село се събират всички жители, играе се хоро, изнася се програма, а наоколо има много сергии с джунджурии, играчки за децата и неща за хапване.
*3 октомври - годишнина от рождението на Джон Атанасов.
== Личности ==
Line 35 ⟶ 38:
== Други ==
===
В Бояджик има боксов клуб наречен „Априлец“, с треньори Димитър и Тодор Мутафови. Големи успехи СК „Априлец“ завоюва през 2002 е 2003 г. През 2003 г. „Априлец“ участва във всички държавни първенства по бокс за момчета–кадети, юноши, младежи и жени и завоюва 3 златни, 6 сребърни и 11 бронзови медала. През 2016 г. състезателят на клуба Даниел Асенов извоюва правото да се състезава на Олимпийските игри в Рио де Жанейро.
Line 56 ⟶ 59:
* [http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/3/173.htm Народна песен за клането в с. Бояджик (1876)]
* [http://www.sabori.bg/other_fest_art/view.html?oid=21916 www.sabori.bg]
*Източник - Книгата на Гичо Иванов Вълков - "Историята на село Бояджик"
== Бележки ==
| |||