Иван Маринов (офицер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 11x число+г., 7x тире-числа, 6x запетая, 3x кавички, 3x тире, 2 интервала, интервал, нов ред, точка (ползвайки Advisor)
добавки
Ред 18:
По време на периода 1941 – 1944 г. като командир на [[Шеста пехотна бдинска дивизия]] и [[Петнадесета пехотна охридска дивизия]], дислоцирана във [[Вардарска Македония]] полковник, а от 1943 г. генерал Иван Маринов не допуска съдебни процеси срещу заподозряни в антифашистка и комунистическа дейност в командваните от него военни съединения, през 1943 г. укрива в Битоля и Охрид както избягали от военните хайки евреи, така и (от септември 1943 г.) офицери и войници от италианската армия, след подписването на [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция]] и обявяване на война от Италия на Германия, който факт не става достояние на висшето командване на Вермахта в Сърбия, така и не научава за него и българското правителството до 9 септември 1944 г.{{hrf|Иван Маринов, списание Исторически преглед, статия Българската армия и нашата социалистическа революция|1969|}}
 
На 2 септември 1944 г. е назначен за министър на войната и два дни по-късно пристига в София. Участва в извършването на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], след който е назначен за главнокомандващ на [[българската армия]] (като помощник-главнокомандващ българската армия е стария приятел на Иван Маринов – генерал [[Фердинанд Козовски]]) и остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин [[генерал-лейтенант]]. Той е част от българската делегация на [[Парад на победата на СССР над Третия райх|Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва]], проведен на 24 юни 1945 г.,{{hrf|Недев|2007|680}} където първият партиен и държавен ръководител на СССР [[Йосиф Сталин]] лично го награждава с [[Суворов (орден)|Орден „Суворов“ I степен]].
 
По-късно висшият комунистически функционер от този период [[Георги Чанков]] отбелязва, че за дейността си в Македония, включително ролята си в [[Депортация на евреите от Македония, Тракия и Пиротско|депортацията на евреите]] от Битоля, Маринов е трябвало да бъде съден от т.нар. [[Народен съд]], но избягва това с протекциите на Комунистическата партия и лично на намиращия се в Москва неин ръководител [[Георги Димитров]].<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 395}}</ref>
 
Иван Маринов е част от българската делегация на [[Парад на победата на СССР над Третия райх|Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва]], проведен на 24 юни 1945 г.,{{hrf|Недев|2007|680}} където първият партиен и държавен ръководител на СССР [[Йосиф Сталин]] лично го награждава с [[Суворов (орден)|Орден „Суворов“ I степен]].
 
Пълномощен министър в Париж от 1946 – 1950 г. Преподавател във Военната академия „Г.С.Раковски“ от 1950 г. През 1956 – 1979 г. е районен съветник в Районния народен съвет кв. „Левски“ – гр. София.