Йоан Златоуст: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м +изт |
мРедакция без резюме |
||
Ред 12:
|покровителство=[[Константинопол]]; [[епилепсия|епилептиците]]; [[лектор]]ите; [[оратор]]ите; [[проповедниците]]
}}
[[Файл:Augustins - Saint Jean Chrysostome et l'Impératrice Eudoxie - Jean Paul Laurens 2004 1 156.jpg|мини|
'''Св. Йоан Златоуст''' (349 – 407, {{lang|el|Ιωάννης ο Χρυσόστομος}}; {{lang|la|Ioannes Chrysostomos}}) е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно с [[св. Василий Велики]] Кесарийски и [[св. Григорий Богослов]]. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за [[светец]] през [[438]] г. Чества се на [[13 ноември]], на [[27 януари]] – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на [[30 януари]] – Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).
Роден е в [[Антиохия]] Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майка му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста [[Либаний]] и философа [[Андрагафий връзка|Андрагафий]] в родния си град, а по-късно в Атина [[красноречие]] и [[философия]]. Покръстен е в 369 г., когато е на 26 години<ref name="prav_Св.Й">{{Цитат уеб | заглавие = Житие на св. Йоан Златоуст| автор = | труд = Жития на светиите. Синодално издателство, София | дата = 1991| достъп_дата = 12 декември 2019| уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/life/11.13_sv_Joan_Zlatoust.htm#2| език = | цитат = }}</ref> и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен „Златоуст“ заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди „[[Срещу евреите]]“, която поставя началото на [[Антиюдаизъм|антиюдаистичната]] традиция в християнската църква.<ref name=Katz>{{cite book|last=Katz |first=Steven |year=1999 |chapter=Ideology, State Power, and Mass Murder/Genocide |title=Lessons and Legacies: The Meaning of the Holocaust in a Changing World |publisher=Northwestern University Press |url=http://books.google.com/books?id=WEUZNRmi0i4C&pg=PA52&dq=hitler+chrysostom+christian+jewish+policy&sig=zzCuQuNS8V1B90ugUh3115uL8Xs }}</ref> През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за [[Вселенски патриарх|архиепископ на Константинопол]].
Ред 23:
== Наследство ==
Литературното наследство на Й. Златоуст – трактати, писма (около 240) и проповеди – е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромен брой по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 – 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).
[[Файл:Menologion of Basil 061.jpg|мини|
Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]] в [[Цариград]], [[Турция]] – църквата „[[Свети Георги (Цариград)|Свети Георги]]“.
| |||