Семьон Будьони: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: Военно лице: Стандартизация на параметрите редактирано с AWB |
м Коригиран проблем: Pages using deprecated image syntax |
||
Ред 1:
{{Военно лице
| описание =
| портрет=
| портрет_описание=Маршал Семьон Будьони
| прякор=
Ред 8:
| преданост=[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|ръб]] [[Руска империя]]<br>[[Файл:Flag of the Soviet Union.svg|22px]] [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
| въоръжени сили=[[Кавалерия]]
| години на служба=[[1903]]
| звание=[[Маршал]]<br> на Съветския съюз
| войсково поделение=
Ред 23:
Роден е на [[25 април]] [[1883]] г. в бедно селско семейство на територията на днешна [[Ростовска област]]. Член е на [[ВКП(б)]] от 1919 г.
През 1903 г. е призован в армията. Отбива военната си служба в Приморския драгуновски полк, където остава да служи на свръхсрочна служба. Участва в [[Руско-японска война|Руско-японската война]] 1904
През 1907 г. – като най-добър кавалерист на полка, е изпратен в [[Петербург]] във висшата кавалерийска школа за подофицери, която завършва през 1908 г. Продължава да служи до 1914 г. в Приморския драгунски полк. Участва в [[Първата световна война]] като унтерофицер в 18-ти северен драгунски полк на Германския, Австрийския и Кавказки фронт. Награден 4 пъти с Георгиевски кръст за храброст и с 4 медала.
През лятото на 1917 г. пристига в [[Минск]] заедно с Кавказката дивизия. Там е избран за председател на полковия комитет и заместник-председател на дивизионния комитет. През август участва в разоръжаването на [[ешелон]]ите на Корниловските войски в гр. [[Орша]]. След [[Октомврийската революция]] се завръща в родното си място
През февруари 1918 г. Будьони създава революционен конен отряд, действащ против белогвардейците на Дон. Отрядът прераства в [[полк]], [[бригада]], а след това в кавалерийска дивизия, действаща успешно през 1918
През 1919 г. в младата Червена армия е създадено първото крупно кавалерийско съединение – Конен корпус под командването на Будьони, играещ главна роля в разгрома на Кавказката армия на генерал [[Пьотър Николаевич Врангел]]. Във Воронежко-Касторненската операция същата година заедно с 8-ма армия разбива Казашката армия на генералите [[Константин Мамонтов]] и [[Андрей Шкуро]]. Победата на Конния корпус над войските на генерал [[Антон Деникин|Антон Иванович Деникин]] при [[Воронеж]] ускорява разгрома на войските при Дон.
| |||