Г. М. Димитров: Разлика между версии

През януари [[1941]] г. от британската легация е снабден с експлозиви, оръжие, радиостанция и пари за организиране саботажи в България и пуч срещу Цар Борис <ref name=":1" /><ref name=":2" /> Планираният пуч срещу Царя според британския план следва да отстрани опасността за тях от българския държавен суверенитет и да доведе до формиране на Балканска федерация под върховенството на Турция.<ref name=":2" /> Пучът е планиран за нощта на 12 срещу 13 април 1941 г. За да се помогне извършването на преврата Югославия трябва да предвижипридвижи до българската границата моторизирана дивизия и военновъздушни сили.<ref name=":1" /> Както свидетелства военновременият кореспондент на РойтерРойтерс за Балканите Елизабет Баркър участниците в заговора на ГеМе „се натъкват на огромни трудности“ те са без абсолютно никаква подкрепа в страната <ref name=":1" /> и не успяват извършат преврата. При изключването му от казионния БЗНС на 13.06.1945 г. се изтъква че по заговора през 1941 г. е похарчил 2 240 000 лв. съюзни пари за въоръжаването на собствените му конспиратори.<ref name=":0" />

След неуспеха Г.М. бяга в югославската легация,<ref name=":0" /><ref name=":6" /> от там от британците в сандък с дипломатическа поща е изведен от страната – през Турция в Египет и от там в [[Белград]] откъдето организира въоръжени чети за действие в България, първата оглавявана от миналия на югославска служба известен терорист [[Нешо Тумангелов]] е унищожена при границата на 5 април.<ref name=":1" /> Г. М. Димитров е [[Съд (право)|осъден]] в [[1941]] г. за [[държавна измяна]].<ref name=":3" />. В края на април в Ерусалим заедно с русофилътрусофила, бил и на френска служба, [[Коста Тодоров]], с Димитър Мацанкиев и Иван Костов правят комитета „Свободна и независима България“, впоследствие се установява в Лондон и заедно с Мацанкиев води пропагандата срещу България по радио Лондон, включително при тежките [[Бомбардировки на България през Втората световна война|англгоангло-американски бомбардировки]] на София, Скопие, Ниш, Кюстендил, Дупница и т. н. с които българските градове са сринати и са убити хиляди българи мирно гражданско население. Г. М. Димитров поддържа програмата на [[Отечествен фронт|ОФ]] и одобрява включването в него.<ref name=":0" />