Уикипедия

Херсонска област: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-на десният +на десния); козметични промени
Ред 18:
 
== Историческа справка ==
През 1737 г. на десниятдесния бряг на река [[Днепър]], недалеч от устието ѝ е създадено военно укрепление, което през 1778 г. е признато за град [[Херсон]]. През 1784 г. за град е признато селището [[Берислав]], което по-късно загубва градските си права и през 1938 г. вторично е признато за град. Същата е и ситуацията с град [[Олешки]] (от 1928 до 2016 г. Цюрупинск), признат за град през 1876 г. и вторично през 1956 г. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1938 г. до 1983 г. Херсонска област е образувана на 30 март 1944 г. от източните части на [[Николаевска област]] и западните райони на [[Запорожка област]].
 
== Географска характеристика ==
Ред 25:
Областта изцяло е разположена в пределите на [[Причерноморска низина|Причерноморската низина]], в басейна на долното течение на [[Днепър]]. Повърхността ѝ е равнинна с нисочина до 100 m на север и до 5 m на юг, леко наклонена на юг и разчленена от долината на [[Днепър]] и притоците му. Левият бряг на [[Днепър]] е нисък, а десният – стръмен, силно разчленен от многочислени оврази и суходолия. Бреговата линия е силно разчленена, особено в района на залива [[Сиваш]]. Покрай морския бряг се простират дълги и тесни пясъчни острови (Джарилгач, Дълги и др.) и коси (Кинбурнска, Тендровска, [[Арабатска стрелка]], Федотова и др.) и плитки заливи ([[Днепровски лиман]], Егорлицки, Тендровски, Джарилгачки, Перекопски, [[Сиваш]], Савали, Утлюкски лиман и др.).<ref name="bse"/>
 
Климатът е умерено континентален. Зимата е мека и малоснежна със средна януарска температура от -3°С на юг до -5°С на север (минимална -31,5°С). Лятото е горещо, ветровито, с чести суховеи (т.н. черни бури), със средна юлска температура от 23,5&nbsp;°C на юг до 21,5°С на север (максимална 44°С). Годишната сума на валежите се колебае от 320 до 400 mm, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5&nbsp;°C) е 215 – 230 денонощия.<ref name="bse"/>
 
През областта протичат само две постоянни реки: най-долното течение на [[Днепър]] от североизток на югозапад на протежение от 178 km и десният ѝ приток [[Ингул]], на протежение от 180 km. На територията на Херсонска област се намира по-голямата (долна) част на голямото Каховско водохранилище, от което постъпва вода в Северокримският и Краснознаменският напоителни канали и Каховската оросителна система.<ref name="bse"/>
Ред 32:
 
== Население ==
На 1 януари 2019 г. населението на Херсонска област област е наброявало 1 032 668 души (2,42% от населението на [[Украйна]]). Гъстота 36,28 души/km². Градско население 61,16%. Етнически състав: [[украинци]] 82,0%, [[руснаци]] 14,1%, [[белоруси]] 0,7%, [[татари]] 0,5%, [[арменци]] 0,4%, [[молдовани]] 0,4%, и др.<ref name="nas"></ref>
 
== Административно-териториално деление ==
В административно-териториално отношение Херсонска област се дели на 4 областни градски окръга, 18 административни района, 9 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 5 града с районно подчинение, 31 селища от градски тип и 3 градски района (в град [[Херсон]]).<ref name="nas"></ref>
[[FileФайл:Herson regions.svg|rightдясно|300px|thumbмини|Административно-териториално деление на Херсонска област]]
{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Херсонска област към 1 януари 2019 г.'''
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Херсонска_област“.