Отваря главното меню

Херсонска област (на украински: Херсонська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 28 461 km² (7-мо място по големина в Украйна, 4,72% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 032 668 души[1] (21-во място по население в Украйна, 2,42% от нейното население). Административен център град Херсон. Разстояние от Киев до Херсон 664 km.

Херсонска област
Херсонська область
Знаме
      
Герб
Kherson in Ukraine.svg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Адм. център Херсон
Площ 28 461 km²
Население (2019) 1 032 668 души
36,3 души/km²
Райони 18 + 4
Губернатор Юрий Вениаминович Гусев
Херсонска област в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

През 1737 г. на десният бряг на река Днепър, недалеч от устието ѝ е създадено военно укрепление, което през 1778 г. е признато за град Херсон. През 1784 г. за град е признато селището Берислав, което по-късно загубва градските си права и през 1938 г. вторично е признато за град. Същата е и ситуацията с град Олешки (от 1928 до 2016 г. Цюрупинск), признат за град през 1876 г. и вторично през 1956 г. Останалите 6 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1938 г. до 1983 г. Херсонска област е образувана на 30 март 1944 г. от източните части на Николаевска област и западните райони на Запорожка област.

Географска характеристикаРедактиране

Херсонска област е разположена в южната част на Украйна. На запад граничи с Николаевска област, на север – с Днепропетровска област, на изток – със Запорожка област, на юг – с Автономна република Крим, а на югоизток и югозапад се мие от водите съответно на Азовско и Черно море. В тези си граници заема площ от 28 451 km² (7-мо място по големина в Украйна, 4,72% от нейната площ). Дължина от запад на изток 258 km, ширина от север на юг 180 km.[2]

Областта изцяло е разположена в пределите на Причерноморската низина, в басейна на долното течение на Днепър. Повърхността ѝ е равнинна с нисочина до 100 m на север и до 5 m на юг, леко наклонена на юг и разчленена от долината на Днепър и притоците му. Левият бряг на Днепър е нисък, а десният – стръмен, силно разчленен от многочислени оврази и суходолия. Бреговата линия е силно разчленена, особено в района на залива Сиваш. Покрай морския бряг се простират дълги и тесни пясъчни острови (Джарилгач, Дълги и др.) и коси (Кинбурнска, Тендровска, Арабатска стрелка, Федотова и др.) и плитки заливи (Днепровски лиман, Егорлицки, Тендровски, Джарилгачки, Перекопски, Сиваш, Савали, Утлюкски лиман и др.).[2]

Климатът е умерено континентален. Зимата е мека и малоснежна със средна януарска температура от -3°С на юг до -5°С на север (минимална -31,5°С). Лятото е горещо, ветровито, с чести суховеи (т.н. черни бури), със средна юлска температура от 23,5°C на юг до 21,5°С на север (максимална 44°С). Годишната сума на валежите се колебае от 320 до 400 mm, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 215 – 230 денонощия.[2]

През областта протичат само две постоянни реки: най-долното течение на Днепър от североизток на югозапад на протежение от 178 km и десният ѝ приток Ингул, на протежение от 180 km. На територията на Херсонска област се намира по-голямата (долна) част на голямото Каховско водохранилище, от което постъпва вода в Северокримският и Краснознаменският напоителни канали и Каховската оросителна система.[2]

В северната част на областта преобладават южните малохумусни черноземи, които на юг се сменят с тъмнокафяви почви. Покрай морските крайбрежия са развити кафяви и засолени почви и солонци. В областта са създадени два резервата „Аскания Нова“ и „Черноморски“ за охрана и отдих на прелетните птици. Горите (основно борови) и храстите заемат 3,5% от територията на областта. Извършени са мащабни дейности за залесяване на пясъчнине пространства и овразите. Обширните заблатени участъци в долината на Днепър са заети от дървесно-храстова растителност.[2]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Херсонска област област е наброявало 1 032 668 души (2,42% от населението на Украйна). Гъстота 36,28 души/km². Градско население 61,16%. Етнически състав: украинци 82,0%, руснаци 14,1%, белоруси 0,7%, татари 0,5%, арменци 0,4%, молдовани 0,4%, и др.[1]

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение Херсонска област се дели на 4 областни градски окръга, 18 административни района, 9 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 5 града с районно подчинение, 31 селища от градски тип и 3 градски района (в град Херсон).[1]

 
Административно-териториално деление на Херсонска област
Административно-териториално деление на Херсонска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Херсон
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Гола Пристан 5 16 195 гр. Гола Пристан 14 479 37
2.Каховка 16 37 357 гр. Каховка 37 357 90
3.Нова Каховка 23 75 392 гр. Нова Каховка 46 044 76 гр. Таврийск, Днипряни
4.Херсон 145 328 985 гр. Херсон 291 428 - Антонивка, Зеленивка, Комишани, Надднипрянске
Административен район
1.Бериславски 1 700 45 533 гр. Берислав 12 720 75 Козацке
2.Билозерски 1 700 66 122 сгт Билозерка 9 695 14
3.Великоолександривски 1 500 25 507 сгт Велика Олександривка 6 826 139 Била Криниця, Калинивске, Карерне
4.Великолепетихски 1 100 16 527 сгт Велика Лепетиха 8 226 153
5.Верхнорогачицки 1 000 11 805 сгт Верхний Рогачик 5 608 184
6.Високопилски 700 14 984 сгт Високопиля 4 223 169 Архангелске
7.Генически 3 008 59 491 гр. Геническ 19 869 216 Новоолексиивка, Рикове
8.Голопристански 3 411 45 474 гр. Гола Пристан 37
9.Горностаивски 1 018 19 556 сгт Горностаивка 6 650 129
10.Иванивски 1 120 13 804 сгт Иванивка 4 507 179
11.Каланчакски 916 21 373 сгт Каланчак 9 219 89 Мирне
12.Каховски 1 451 35 705 гр. Каховка 90 Любимивка
13.Нижнисирогозки 1 209 15 779 сгт Нижни Сиргози 4 834 169
14.Нововоронцовски 1 005 21 165 сгт Нововоронцовка 6 340 161
15.Новотроицки 2 298 35 483 сгт Новотроицке 10 590 176 Сиваске
16.Олешки 1 759 71 372 гр. Олешки 24 838 14 Бриливка, Нова Маячка
17.Скадовдси 1 456 47 458 гр. Скадовск 18 482 94 Лазурне
18.Чаплински 1 722 35 016 сгт Чаплинка 9 757 141 Аскания Нова

ИзточнициРедактиране