|
== История ==
{{main|История на Торино (Италия)}}
Торино е аристократична „стара дама“ с повече от 2000 години история.
=== От Древността до Маркграфство Торино ===
Митовете разказват, че [https://www.theoi.com/Titan/Phaethon.html Фетон], син на бога на слънцето [[Хелиос]], повален смъртоносно от мълнията на [[Зевс]], паднал от колесницата на баща си във водите на река [[Еридан (митология)|Еридан]] (днешната река [[По]]), на бреговете на която се появил и първият зародиш на града.
Първите сведения за населено място върху землището на днешния град Торино датират от [[3 век|III]] г. пр. Хр., когато по брега на [[По]] се заселват първите [[Келти|келтско]]-[[Лигури|лигурски]] племена на таврините.
През 58 г. пр. Хр. [[Юлий Цезар]] разполага военен лагер под името ''Julia Taurinorum'' на мястото на сливане на реките По и [[Дора Рипария]], намиращ се на стратегическо място по римския път [[Виа Галика]].
Официално началото на град Торино е поставено ок. [[28 г. пр.н.е.|28 г. пр. Хр]]., когато [[Октавиан Август]] основава там втора колония под името ''Augusta Taurinorum.'' Нейният градски план е типичен за римските градове от онова време, като на градските стени има 4 порти за достъп, една от които – Порта Палатина е видима и до днес.
През 4 – 5 век колонията е обект на [[Варвари|варварските]] нашествия на [[остроготи]]те.
Между V и VI век градът се превръща в значим религиозен център. [[Епархия]]та му обхваща цялата територия, включително тази на [[Ивреа]], [[Асти (град)|Асти]], [[Алба (Италия)|Алба]], [[Акви Терме|Акви]], [[Албенга]] и [[Ембрун]]. Първият му [[епископ]], за когото има сведения, е [[Свети Максим от Торино|св. Максим]] (ок. 415 г.), почитан както от [[Католическа църква|католическата,]] така и от [[Православна църква|православната]] църква.
През 569 г. градът минава в [[Лангобарди|лангобардски]] ръце и на мястото на Византийския херцог е поставен лангобардски. Торино става център на обширно лангобардско херцогство, до голяма степен съответстващо на църковната епархия, което придобива значение като опорна точка на [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] в борбата му срещу [[франки]]те. Най-известният херцог от онова време е [[Агилулф]], който при смъртта на краля на лангобардите [[Аутари]] (590 г.) завладява кралството и се оженва за вдовицата му [[Теодолинда]].
През 773 г. [[Карл Велики]] побеждава лангобардите и градът става столица на [[Франкска империя|франско графство]].
Около 940 г. кралят на [[Италианско кралство|средновековното Кралство Италия]] – [[Хуго I (Италия)|Хуго I Арлски]] поставя в Торино нов маркграф – [[Ардуин Глабер]]. С него се поставя началото на [[Маркграфство Торино]] и на династията на [[Ардуини]]те, която властва в областта в продължение на век и половина.
=== Комуната ===
В средата на 11 век маркграфиня [[Аделхайд от Суза|Аделайд от Суза]] се омъжва за графа на [[Савойско графство|Савоя]] [[Ото I Савойски]], с което се поставя началото на Савойското влияние върху територията.
Към края на 11 век се утвърждава авторитетът на епископа и [[виконт]]ите на града. [[Хумберт II Савойски]] – 6–ти граф на [[Савоя]] наследява титлата „[[маркграф]] на Торино“, без да успее да окупира града. Неговите наследници продължават да предявяват права върху Торино, сблъсквайки се с [[Свещена Римска империя|имперската]] опозиция.
През 1136 г. Торино е завладян от императора на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] [[Лотар III (Свещена Римска империя)|Лотар III]], който прогонва 7-мия граф на [[Савоя]] – [[Амадей III Савойски|Амадей III]] и предоставя свободи на гражданите под закрилата на [[Свещена Римска империя|Империята]] и в рамките на епископския авторитет. През 1137 г. [[Амадей III Савойски|Амадей III]] се опитва да завземе града, но се натъква на опозицията на [[епископ]] Ариберт. Император [[Фридрих I Барбароса]] решава да подкрепи епископската съпротива срещу [[Савойска династия|Савоя]] и през 1159 г. предоставя на епископа пълното господство над Торино и над цялата му територия с цел елиминиране на стремежите на Савойските графове към [[Маркграфство Торино|Марката на Торино]].
Чрез сключения през 1235 г. мирен договор се прави опит да се постави край на дългогодишната борба между Торино и [[Савойско графство|Савойските графове]]. Въпреки това след битката при [[Кортенуова]] (1237 г.) между император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] и [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в Торино е наложено управлението на един от имперските капитани. Все пак през 1248 г. [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] предоставя феодалната власт над община Торино на [[Томас II Савойски]], опитвайки се да спечели благоволението на [[Савойска династия|Савоя]]. След смъртта на Фридрих II [[Томас II Савойски|Томас II]] се жени за Беатрис [[Фиеши]] – племенница на папа [[Инокентий IV]], което значително увеличава политическата и военната му власт. Това създава търкания с жителите на Република [[Асти (град)|Асти]] (т. нар. „Свободна комуна на Асти“) и довежда до избухването на война. След година на сблъсъци, в края на 1255 г. Томас претърпя поражение при [[Монтебруно]], където е и пленен, а Торино преминава под господството на Република Асти.
През 1270 г. Торино е принуден да признае господството на [[Шарл I Анжуйски]], граф на [[Прованс]] и [[Сицилианско кралство|крал на Сицилия]]. От 1276 г. до 1280 г. градът е под властта на [[Маркграфство Монферат|маркграфа на Монферат]] [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]]. Именно тогава римската Порта Претория става част от замъка на днешния площад Кастело.
През 1280 г. [[Томас III Савойски]] принуждава [[Вилхелм VII (Монферат)|Вилхелм VII]] да му върне града, с което се слага край на Комуната на Торино, съществувала век и половина.
=== Господството на Савоя-Ахая ===
[[Томас III Савойски]] запазва автономията на града, но в границите, изисквани за зачитането на суверенитета му. Той изменя уставите на града, постави [[викарий]] начело на Торино и принуждава партиите на старата общинска прослойка да запазят мира.
През 1285 г. [[Амадей V Савойски|Амедей V Савойски]] предоставя феодалната власт над Торино и над италианските територии на Савоя на племенника си [[Филип I (Пиемонт)|Филип I Савойски-Ахая]], който завладява града през 1295 г., запазвайки обаче възможност му за самостоятелно съществуване.
[[Амедей VI Савойски]] („Зеленият граф“) осуетява опита на [[Жак Савойски-Ахая]] за създаване на малка независима държава в подалпийските територии. След това той окупира Торино, като потвърждава градските устави, премахва основните следи от общинска автономия (6 юни 1360 г.) и предоставя града и цялата подалпийска територия на [[Жак Савойски-Ахая]] в силна [[Васал|васална зависимост]].
През 14 век Торино е важен търговски кръстопът и в него се изграждат хотели с конюшни и складове, както и множество болници и страноприемници за по-бедните и за поклонниците. През 1404 г. е основан [[Торински университет|Университетът]], в който се изучават [[Богословие|Теология]], [[Гражданско право|Гражданско]] и [[църковно право]], [[Натурфилософия|Натуфилософия]] и [[Етика]], [[Медицина]] и Свободни изкуства ([[Тривиум|Тривиум и Квадривиум]]).
=== Обединението на Пиемонт ===
Савойската държава бива окончателно обединена през [[1418]] г. след прекратяването на династичния клон на [[Савоя-Ахая]]. [[Амадей VIII Савойски]] извършва първоначално административно обединение и Торино става столица на Княжество Пиемонт. При него и при наследника му [[Лудвиг Савойски|Лудвиг I Стари]] градът е център на дипломатическата и политическата дейност на [[Савойска династия|Савоя]].
През 1536 г. Торино е окупиран от французите, чието господство продължава 25 години. В желанието си да превърнат града в крайъгълен камък на позициите им в Италия те изграждат значителна укрепителна система около него. С мирния договор от [[Като Камбрези|Като-Камбрези]] през 1559 г. [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] се завръща в ръцете на херцог [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт.]]
=== Савойско-Пиемонтска монархия ===
Въпреки обещанията за пълна реституция на земите през 1559 г. [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт]] възвръща само част от [[Савойско херцогство|Савойското херцогство.]] Той се установява във [[Верчели]], а Торино и други укрепления в [[Пиемонт]] са дадени на французите за неопределено време. Французите изоставят Торино на 12 декември 1562 г. след договора от [[Блоа|Блуа]]. Херцогът влиза в града на 7 февруари [[1563]] г. и Торино става столица на [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]]. Населението, което в предишни епохи не е надхвърляло 5000-6000 жители, през 1570 г. е вече около 30 000 души. Построени са бастионите и Цитаделата, както и нови сгради, които придават на града характерния [[Барокова архитектура|бароков]] отпечатък.
През 17 век [[Карл Емануил I Савойски]] поставя началото на първото разширение на Торино като един строг и подреден град, чиято основна характеристика са паралелните улици и булеварди, които можем да видим и през 21 век. Той кани в двора си учени, сред които [[Торкуато Тасо|Торквато Тасо]], [[Джамбатиста Марино]], [[Алесандро Тасони]] и големи барокови архитекти от [[Пиемонт]] – Асканио Витоци, [[Амедей Кониенго ди Кастеламонте]], [[Гуарино Гуарини]] и [[Филипо Ювара]]. С цел освобождаване на строителни пространства биват сринати укрепителните стени от Римско време и от епохата на [[Емануил Филиберт (Савоя)|Емануил Филиберт]], и „освободени“ улица По (''via Po'') и площад Карл Емануил II (''piazza Carlo Emanuele II'').
По време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] в Торино се организира войната срещу Франция, за да може към Пиемонтското княжество да се прибави и територията на [[Херцогство Монферат]]. След 1635 г., след създаването на Лигата на [[Риволи (Италия)|Риволи]], херцог [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей I]] напуска града, за да превземе [[Ломбардия]], но умира внезапно, което води до съсредоточаване на борбата между французи и испанци върху Торино. През 1640 г. градът, към който предявяват претенции подкрепяната от Франция херцогиня [[Кристин Мари Бурбон-Френска|Кристина Мария Бурбон-Френска (мадама Кристина)]], вдовица на [[Виктор Амадей I Савойски|Виктор Амадей I]] и регентка на младия [[Карл-Емануил II|Карл Емануил II]], и подкрепяните от Испания братя – кардинал Мавриций и принц Томас от [[Кариняно]], е обсаден от французите. Принц Томас се предава и регентка става [[Кристин Мари Бурбон-Френска|Мадама Кристина]], която придава на града характерен трансалпийски отпечатък. Торино остава под контрола на Франция през цялото царуване на сина ѝ [[Карл-Емануил II|Карл Емануил II]] (1638-1675 г.).
През 1675 г. начело на управлението застава херцог [[Виктор Амадей II]], който защитава града от многократните опити на [[Луи XIV]] да го завладее. Тези опити завършват с прословутата [[Обсада на Торино]] през 1706 г., продължила от 13 май до 8 септември и завършила с голяма битка под стените на града, в която херцог [[Виктор Амадей II]] и братовчед му [[Евгений Савойски|Евгени Савойски]] разгромяват френските сили. Цитаделата устоява благодарение и на саможертвата на превърналия се в национален герой военен [[:en:Pietro_Micca|Пиетро Мика]], която спира наплива на френски части в подземията на града. Битката при Торино предизвика значително разширяване на Държавата и освобождаването на Италия от опасността от френска хегемония. По това време Торино става богат икономически град и културен център, и към края на 18 век населението му нараства до почти 90 000 жители.
През 1713 г. след [[Утрехтски мирен договор|Договора от Утрехт]] [[Савойско херцогство|Савойското херцогство]] е анексирано към [[Сицилианско кралство|Кралство Сицилия.]] На 24 декември [[Виктор Амадей II]] е коронясан за крал на Сицилия в Катедралата в [[Палермо]]. Торино става столица на [[Сицилианско кралство|Кралството]] и остава такава до 1720 г., когато Кралство Сицилия минава в ръцете на [[Хабсбурги]]те.
С [[Хага|Хагския]] договор от 1720 г. савойците придобиват титлата „крале на Сардиния“, която взима надмощие над всички останали техни титли (херцози на Савоя, на Пиемонт и т.н.). Торино е столица на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]], известно също и като [[Сардинско кралство|Кралство Пиемонт-Сардиния]], което става синоним на „територии под властта на Савоя“. Биват завършени [[Кралски дворец в Торино|Кралският дворец]] и пиаца Кастело, построени са [[Театър Реджо (Торино)|Театър Реджо]] и Театър Кариняно. Близо до Торино се изграждат редица кралски резиденции като [[Кралски замък в Монкалиери|Кралският замък в Монкалиери]], [[Дворец във Венария Реале|Дворецът във Венария Реале]] и [[Ловен дворец Ступиниджи|Ловният дворец Ступиниджи]]. В Торино работят [[Виторио Алфиери]], [[Жозеф Луи Лагранж|Жозеф-Луи Лагранж]], [[Карло Бота]], а неговата Академия на науките е световно известна.
Европейските конфликти, в които участва Пиемонт при управлението на крал [[Карл Емануил III Савойски|Карл Емануил III]], осигуряват нови територии. През [[Война за полското наследство|Полската наследствена война]] през 1733 г. той е на страната на Франция, завладява [[Миланско херцогство|херцогство Милано]] и получава [[Новара]]. През [[Война за австрийското наследство|Австрийската наследствена война]] той е на страната на [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]] и с мира в [[Аахен]] (1748) получава територии в [[Ломбардия]]. От времето на последната е и псевдонимът, с който са известни жителите на Торино – „боджанèн“ (''bugia nen'', букв. „не мърдам“ на [[Пиемонтски език|пиемонтски]]), който показва твърдостта на характера им<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.guidatorino.com/la-vera-storia-di-bogianen-un-soprannome-da-portare-con-orgoglio/|заглавие=La vera storia di „Bogianen“, un soprannome da portare con orgoglio|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Guida Torino|език=it|архив_дата=|достъп_дата=13.12.2019}}</ref>. Изразът е използван от Савойски генерал, който отказва да отстъпи по време на Битката на Асиета на 19 юли 1947 г., провеждана на 2000 м. надморска височина във Вал ди Суза (Пиемонт), в която 5 хил. пиемонтезци са изправени срещу 20 хил. французи.
През 1796 г. [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] успява да прекоси защитните линии на армията на [[Пиемонт]] в долините на [[Танаро|река Танаро]]. Две години по-късно [[Карл-Емануил IV|Карл Емануил IV Савойски,]] съюзник на [[Австрийска империя|Хабсбургската империя]] срещу [[Директория]]та, е победен от генерал [[Бартелеми Жубер|Жубер]] и е принуден да абдикира. Пиемонт е разделен на департаменти и Торино става столица на Департамент По (Еридан). През 1799 г. в града нахлуват австро-руските войски на [[Александър Суворов|маршал Суворов]], който номинално възстановява правителството на Савоя. На 22 юни 1800 г. е ред на [[Наполеон I|Наполеон]] и неговите войски, който създава ново временно правителство. Той нарежда да се сринат бастионите и портите, като ги замества с булеварди по модела на парижките, и кара да се построи нов мост над [[По|река По]]. На 12 април 1801 г. Торино отново е присъединен към Франция и става част от 27-ма военна дивизия. Наполеон оставя зет си [[Камило Боргезе]] начело на Департамента, а официален език става [[Френски език|френският]]. След абдикацията на [[Карл Емануил III Савойски|Карл Емануил III]] шесте департамента на които е разделен Пиемонт стават френски регион под името ''Au delà des Alpes'' със столица Торино.
=== [[Рисорджименто|Възраждането]] ===
На 27 април 1814 г., след многократните поражения на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], [[Камило Боргезе]] подписва конвенцията за евакуация на френските гарнизони от Торино. На 9 май градът е окупиран от австрийците, но на 20 май новият крал [[Виктор-Емануил I|Виктор Емануил I]] влиза триумфално в града.
В периода на [[Реставрация на Бурбоните|Реставрацията на Бурбоните]] се изгражда Църквата на Великата Божия Майка (''Gran Madre di Dio''). Населението, намаляло през Наполеоновата ера от около 80 хил. души през 1799 г. на около 65 хил. през 1800 г., бързо нараства и през 1830 г. вече достига 100 хил. жители. Благодарение на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] и на обединението ѝ с [[Лигурия]] Савойската държава става най-важната италианска държава в политически и икономически план. Дейността на арсеналите за преоборудване на армията и на новите индустрии привличат много хора от провинцията в града.
През 1821 г. Торино участва в движенията срещу [[Абсолютизъм|абсолютистките режими]]. Вълненията на тайните общества на [[карбонари]]те са насочени не само към реорганизацията на държавата чрез конституция, но и към войната срещу [[Австрийска империя|Австрия]] в подкрепа на [[Кралство Ломбардия-Венеция]], потискано от чуждото господство. При вълненията през март 1821 г. крал [[Виктор-Емануил I|Виктор Емануил I]] абдикира в полза на брат си [[Карл Феликс (Сардиния)|Карл Феликс]]. Той се намира в [[Модена (херцогство)|Модена]], така че [[регент]]ството е поверено на принц Карл Алберт ди Каринян, който позволява конституция. Впоследствие обаче крал Карл Феликс възстановява абсолютното управление и започва репресии.
На 27 април 1831 г. на престола се възкачва [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт]], който дава началото на бавен план за либерални реформи. По негово време Торино преживява период на голямо икономическо и градско развитие, достигайки до население от 130 хил. жители през 1849 г. Биват основани първите професионални школи и одобрено изграждането на жп линията Торино-[[Генуа]]. Създадена е и Банката на Торино, от която произхожда и Италианската банка. През 1839 г. Карл Алберт закупува известния Автопортрет на [[Леонардо да Винчи]], който днес се съхранява в специално помещение под [[Кралска библиотека на Торино|Кралската библиотека]].
На 8 февруари 1848 г., в съответствие с европейските либерални конституции, [[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт]] одобрява Устава, който влиза в сила на 4 март същата година и определя формата на [[конституционна монархия]] от двукамерен тип. На 23 април от балкона на [[Кралски дворец в Торино|Кралския дворец в Торино]] той се появява пред ликуващите граждани с шал с [[трикольор]], с което обявява война на [[Австро-Унгария|Австро-унгарската империя]]. Катастрофалните резултати от Първата война за италианска независимост (1848-1849 г.) обаче го принуждават да абдикира.
[[Карл Алберт (Сардиния-Пиемонт)|Карл Алберт]] е наследен от [[Виктор Емануил II]], който преговаря с австрийците, но отказва да премахне Устава и либералните институции. През 1848 г. в политиката се намесва [[Камило Бенсо граф на Кавур|Камило Бенсо, граф на Кавур]], който през 1852 г. става Председател на Съвета на министрите. През 1860 г. той поема дипломатическия контрол върху [[Австрийско-италианско-френска война|Втората войната за италианска независимост]], избухнала през 1851 г., която, благодарение на подкрепата на населението, довежда до Обединението на Италия.
С революционните събитията в различни части на Италия през 1848-49 г. Торино преживява нов период на културен и политически подем благодарение на политическите преселници в града, сред които са [[Винченцо Джоберти]], [[Чезаре Балбо]] и [[Масимо Д'Азельо]]. Изгражда се и главната гара на града – Торино Порта Нуова като център на важен жп възел.
На [[18 февруари]] [[1861]] г. крал [[Виктор Емануил II]] свиква депутатите на Първия италиански парламент в Палат Каринян (''Palazzo Carignano'') в Торино. На [[17 март]] [[1861]] г. Парламентът го обявява за Крал на Италия, а Торино става първата столица на новороденото [[Кралство Италия]] и остава такава до 1865 г. когато столицата е преместена във [[Флоренция]]. Напускането на Торино от Съда, Правителството и централните органи на държавната бюрокрация нанася сериозна щета на града и населението му намалява от 220 хил. на 190 хил. души. Скоро обаче кризата в града намалява и Торино бързо се превръща в първостепенен индустриален център, за което свидетелстват индустриалните изложения, проведени там: Генералното експо на Италия през 1884 г., за което, по проект на [[Алфредо д'Андрате]], е построено Средновековното селище (''Borgo Medioevale'') и експото през 1898 г., както и [[Световно изложение|Световното изложение]] през 1911 г.
=== От [[Бел Епок]] до Освобождението ===
Индустриалният възход на Торино започва от памучния сектор, но през 1889 г. 40% от работниците са заети в в металообработващия сектор. [[Автомобилна промишленост|Автомобилната промишленост]] скоро става доминираща. През 1907 г. в града има 37 компании за производството на автомобили, които обаче не издържат на Финансовата криза (т. нар. „Паника на [[Уол Стрийт]]“) и [[Фиат Груп|ФИАТ]], основана през 1899 г. от [[Джовани Анели]], придобива доминираща позиция.
Друг значим сектор, който се развива в града, е киноиндустрията, с раждането на важни [[Кинопродуцент|продуцентски компании]] като „Амброзио филм“ и „Итала Филм“ (последната през 1914 г. продуцира известния колосален филм „Кабирия“ на Джовани Пастроне).
След няколко години Торино, заедно с [[Генуа]] и [[Милано]], става един от най-развитите индустриални и технологични центрове на страната и подобно на другите два града на „индустриалния триъгълник“ се радва на значителен растеж на населението, което в периода 1881 – 1921 г. нараства от 250 655 на 499 823 души.
С [[Първа световна война|Първата световна война]] автомобилостроенето и желязно-стоманодобивната промишленост се развиват все повече.
През 30-те г. много от зоните на Торино се видоизменят, като централната ул. Рома, която е снабдена с характерните за Торино покрити колонади; построен е и първият [[небостъргач]] в града – Торе Литория. С идването на власт на фашизма в града се засилват и репресиите: между 18 и 20 декември 1922 г. са убити 11 души, противопоставящи се на режима, и това е т. нар. „сеч от Торино“, за която напомня площад „18 декември“.
В началото на [[Втора световна война|Втората световна война]] индустрията в Торино е почти изцяло военна. Поради това той е и първият италиански град, подложен на бомбардировките на [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] (12 юни 1940 г.), които нанасят силни разрушения на града. Това предизвика драстично намаляване на производството и допълнително влошаване на условията на работниците. През март 1943 г. започват първите работнически стачки, а на 10 септември същата година градът е окупиран от [[Нацистка Германия]], по време на която са депортирани около 400 евреи. Някои от неговите сгради остават с печалната слава на места за разпити и изтезания, като площад CLN, казармата „Ла Мармора“ на ул. Асти, затворът „Ле Нуове“, подземията на Каза Литория. Сред депортираните евреи е и писателят [[Примо Леви|Примо Леви,]] който описва [[Освиенцим|лагера в Аушвиц]] в книгата си „Нима това е човек“.
В нощта на 27 и 28 април 1945 г. [[партизани]]те влизат в града и слагат край на нацистката окупация. На 3 май [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]] също влизат в Торино, но той вече е освободен от силите на [[Съпротива (Втора световна война)|Съпротивата]].
=== 50-те–60-те год. на 20 век ===
От април 1945 г. до декември 1946 г. Торино се управлява от Съвет, ръководен от комуниста Джовани Роведа и съставен от партиите на Национално-освободителния комитет (CLN). Комитетът е основан в Рим на 9 септември 1943 г. и е италианска политическа и военна организация, съставена от представители на основните партии и движения в страната с цел противопоставяне на [[Фашизъм|фашизма]] и [[Нацистката партия|нацистката]] окупация в Италия.
От декември 1946 г. до декември 1992 г. кметовете на Торино за избирани от Общинския съвет.[https://it.wikipedia.org/wiki/Sindaci_di_Torino][https://it.wikipedia.org/wiki/Elezioni_comunali_a_Torino]
В периода декември 1946 г. – декември 1973 г. се сменят 10 кмета, сред които откриваме двама представители на Комунистическата партия на Италия (PCI), шест християн-демократи (DC), един представител на Либералната партия на Италия (PLI) и един социалдемократ (PSDI). Представителят на Комунистическата партия Челесте Негарвиле е първият демократично избран кмет в Италия, който е начело на града от декември 1946 г. до април 1948 г.
От декември 1946 г. до юли 1951 г. в Общинския съвет мнозинство имат Италианската комунистическа партия (PCI) и на Италианската социалистическа партия (PSI). Изборите от 1951 г. дават предимство на партиите от центъра: Социалистическата партия на италианските работници (PSLI), Християн-демократическата партия (DC), Италианската републиканска партия (PRI), Италианската социалдемократическа партия (PSDI) и Италианската либерална партия (PLI), които управляват града до края на 1964 г. под ръководството на Християн-демократическата партия. Центристките мнозинства (DC, PSLI, PRI или DC, PSDI, PLI) са потвърдени от резултатите от изборите през 1956 и 1960 г. От 1965 до 1975 г. начело на общинското управление застават няколко лявоцентристки съвета (DC, PSDI, PLI, PSI).
В ранните следвоенни години Торино започва дълга и трудоемка работа по своето възстановяване, а в продължение на десетилетия в града остават следи от военни разрушения. По време на този бум икономиката на Торино е задвижвана от [[Масово производство|масовото производство]]: в допълнение към [[Фиат Груп|ФИАТ]], който се превръща в един от най-големите индустриални центрове в Италия, серийният модел на производство е приет от RIV (основана от Инчерти и [[Джовани Анели|Анели]] през 1906 г.) за сачмени лагери, от GFT (Textile Financial Group, основана през 1930 г.) за текстил, от Венки Уника (основана през 1878 г.) за производство на сладкарски изделия, от [[Оливети]] ( основана през 1908 г. в [[Ивреа]]) за пишещи машини.
През 1961 г. по случай 100-годишнината от Обединението на Италия, в Торино се провежда голямата експозиция „Италия '61“ с 20 шатри, посветени на всеки регион на страната. Сред известните посетители е и Британската кралица [[Елизабет II]].
Индустриалните предприятия привличат масово работници от регион [[Венето]] и от [[Южна Италия]], което предизвика редица организационни и дори културни проблеми. От 1951 до 1961 г. Торино е градът с най-големия [[Прираст на населението|демографски прираст]] в Италия, като населението му нараства от 719 300 души до над 1 милион души, а 46,6% от тях работят във фабрики. Тази ситуация обаче създава силен социален конфликт, характеризиращ се със стачки и с ожесточени профсъюзни борби, които през [[1968]] г. са съчетават със студентското протестно движение.
=== 70-те – 80-те год. на 20 век ===
Местните избори през 1975 г. отбелязват значително нарастване на влиянието на Италианската комунистическа партия (PCI) и през юли кмет на града става представителят на Комунистическата партия на Италия (PCI) Диего Новели. Той е кмет на града в продължение на 10 г. и е начело на лявоцентристки Общински съвети с участието или подкрепата на Италианската социалистическа партия (PSI), Италианската социалдемократическа партия (PSDI) и Италианската републиканска партия (PRI), а през пролетта на 1984 г. е начело на еднопартийно комунистическо управление (PCI).
По това време населението на града започва да намалява и тази тенденция се запазва чак до 90-те г. на 20 в. Освен това след икономическия растеж настъпват години на криза: за първи път [[Фиат Груп|ФИАТ]] изпраща работници в дългосрочен отпуск, което води до масови стачки. Конфликтът между работническите синдикати и мениджърите на компанията се задълбочава още повече през 80-те г. на 20 в., когато работниците губят 23 хил. работни места.
Торино, подобно на други италиански градове, изживява драматично т. нар. „оловни години“, когато [[Червени бригади|Червените бригади]] убиват Фулвио Кроче – председател на Адвокатската колегия (1977 г.).
През януари 1985 г. се сформира петпартиен Общински съвет (Християн-демократическата партия DC, Социалистическа партия PSI, Социалдемократическа партия PSDI, Републиканска партия PRI и Либерална партия PLI), ръководен до май 1987 г. от представителя на Социалистическата партия на Италия (PSI) Джордо Кардети и след това до юли 1990 г. – от съпартийката му Мария Маняни Ноя, която е и първата кметица на Торино.
Торино постепенно губи облика си на „работнически град“: през 1981 г. работниците заети в индустриалното производство са 30,5 % в сравнение с 46,6% през 1961 г., и през 80-те г. на 20 в. вниманието се насочва към [[Третичен икономически сектор|сферата на услугите]].
=== От 90-те год. на 20 век до началото на 21 век ===
От нач. на 90-те год. на 20 век Торино и неговият окръг претърпят дълбока метаморфоза и отчасти губи своята централно място, като някои от основните му предприятия като GFT (Индустриална текстилна група) и [[Оливети]] престават да съществуват. Въпреки това градът създава и развива сложна индустриална система за проектиране и производство, и висококвалифицирани услуги (изследвания, обучение на високо ниво, дизайн, проектиране и др.), като същевременно поддържа силен университетски кампус в лицето на престижния си [[Политехнически университет Торино|Политехнически университет]].
Изборите през 1990 г. водят отново до формиране на петпартиен Общински съвет, който до декември 1991 г. е под ръководството на представителя на Либералната партия на Италия (PLI) Валерио Дзаноне и от февруари до декември 1992 г. – на преставителката на Републиканската партия на Италия (PRI) Джована Катанео Инчизо.
На предсрочните избори от юни 1993 г. побеждават лявоцентристите: Демократическата партия на левицата (PDS), Зелените, както и Алианс за Торино (прогресивен граждански списък, към който се присъедяват републиканците, представителите на Демократичния алианс, католически асоциации), водени от независимия кандидат Валентино Кастелани – първият пряко избран от гражданите на града кмет. Той е потвърден за кмет и на изборите през 1997 г., когато е подкрепен и от Италианската народна партия (PPI) и от Партията за комунистическо преустройство (PRC). Неговата работа, като тази на следващите кметове, е насочена преди всичко към развиване на сферата на услугите и на културата.
През май 2001 г. начело на града застава представителят на Левите демократи (DS) Серджо Киампарино, а в Общинския съвет влизат представители на дясноцентристката партия „Форца Италия“ с най-много кресла в Съвета, следвана от Алианс за Торино, Левите демократи и др. Киампарино печели и втори мандат на изборите през 2006 г., а лявоцентристката коалиция „Л'Уливо“ има мнозинство в Общинския съвет, следвана от „Форца Италия“, десният „Национален алианс“ и др.
Икономическата криза от 2008 г. поставя пред трудно изпитание икономиката на града. Производството на автомобили достига исторически ниски нива (70 хил. автомобила през 2013 г.), а с раждането на [[Фиат Крайслер Отомобайлс|ФИАТ Крайслер]] градът губи историческата си роля и огромните фабрики на [[Фиат Груп|ФИАТ]] са до голяма степен преобразувани или неизползвани. Въпреки това нараства относителното тежест на средните и средно големите индустрии, които често са лидери в пазарните ниши, способни да предлагат модерни предприемачески услуги и усъвършенствани технологии. Пример за това е веригата магазини за хранителни продукти made in Italy ''Eataly'' на Оскар Фаринети, чиято централа е открита в Торино през 2007 г.
През 2006 г. Торино е домакин на Дведесетите [[Зимни олимпийски игри 2006|Зимните олимпийски игри]] и на Деветите Зимни [[параолимпийски игри]], което дава силен тласък за преустройството на града: пусната е в употреба част от първата отсечка на метрото (февруари 2006 г.), напълно реновирана е жп гарата „Торино Порта Суза“ (декември 2008 г.), завършен е строежът на стадион [[Ювентус Арена|Ювентус]] (2011 г.).
През май 2011 г. за кмет на града е избран Пиеро Фасино от Демократическата партия (PD), който формира Съвет, съставен от Умерените (Moderati), Левицата Екология и свобода (SEL) и центристката/лявоцентристката партия „Италия на ценностите“ (Italia dei Valori).
Ot 30 юли 2016 г. кмет на Торино е Киара Апендино от популисткото Движение 5 звезди, третата кметица на града. В Общинския съвет мнозинство има Движението 5 звезди, следвано от Демократическата партия (PD). През февруари 2017 г. с протести бива посрещнато решението за налагане на силни ограничения на движението на лични и търговски дизелови превозни средства, когато това бъде счетено за необходимо, с цел борба срещу замърсяването на въздуха в града.
На 24 март 2017 г. Общинският съветът приема общинския бюджет със силни спорове, така че всички осем опозиционни групи съобщават за сериозни нередности, подавайки жалба до Регионалния административен съд,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://torino.repubblica.it/cronaca/2017/03/30/news/torino_la_minoranza_ricorre_al_tar_contro_il_bilancio_dell_appendino-161808016/|заглавие=Torino: la minoranza ricorre al Tar contro il bilancio dell'Appendino|автор=Diego Longhin|фамилно_име=|първо_име=|дата=30.3.2017|труд=la Repubblica|език=it|архив_дата=|достъп_дата=13.12.2019}}</ref> но той отхвърля доводите на лидерите на опозицията. Бюджетът е белязан от значителни съкращения за културата, намаляване на данъчните отстъпки за най-слабите домакинства и на фонда за социално подпомагане на общински полицаи, намаляване на общинските помощи за училищата и летните занимания на детските градини, и удвояване на средствата за поддръжка на пътищата и училищните сгради.
== Религия ==
| 