Торино

община, главен град на регион Пиемонт

Торино (на италиански: Torino, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол.

Торино
Città di Torino
Знаме
      
Герб
Collage Torino.jpg
Италия
45.0667° с. ш. 7.7° и. д.
Торино
Пиемонт
45.0667° с. ш. 7.7° и. д.
Торино
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 130,01 km²[1]
Надм. височина 239 m
Население 870 952 души (2020)
Кмет Киара Апендино (Движение „5 звезди“) от 30.6.2016 г.
Основаване ок. 28 г. пр. Хр.
Пощенски код 10121–10156
Телефонен код 011
МПС код TO
Официален сайт www.comune.torino.it
Торино в Общомедия

Разположен е в северозападната част на страната и е важен административен, културен и индустриален център.

Торино е главен град на едноименната метрополна област (Città metropolitana di Torino) и на регион Пиемонт (Piemonte).

Бил е столица на Савойското херцогство (1563 – 1847 г.), на Кралство Сицилия (1713 – 1720 г.) и на Кралство Сардиния (1720-–, 1847 – 1861 г.). Той е първата столица на Кралство Италия и седалище на Първия италиански парламент (1861 – 1865 г.).[2]

Град Торино има население от 870 952 жители към 1 януари 2020 г.,[3] от които 132 800 са чужди граждани.[4]

Градът е известен с централата на ФИАТ и двата си футболни клуба Ювентус и Торино.

От 10 до 26 февруари 2006 г. в Торино се провеждат Двадесетите зимни олимпийски игри.

В Торино има редица обекти, част от Савойските кралски резиденции, включени през 1997 г. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО: Палат Мадама, Палат Кариняно, Замък Валентино, Палацо Киаблезе, Вила на кралицата, Кралски дворец, Кралска оръжейница, фасада на Театър „Реджо“, Палат на Префектурата, Държавен архив, Бивша военна академия, Кралска кавалерия, Бивш палат на Монетния двор.[5][6]

Освен това Хълмът на река По (Collina del Po) е включен от 2016 г. в списъка на ЮНЕСКО „Резервати на Биосферата“ по програма „MaB Man and the Biosphere“ – междуправителствена научна програма, стартирана през 1971 г. за поддържане на балансирани взаимоотношения между човека и околната среда чрез защита на биоразнообразието и най-добрите практики за устойчиво развитие.[7]

Торино е единственият италиански град получил престижната награда на ЮНЕСКО Creative City Design през декември 2014 г. Столицата на Пиемонт се гордее с важни постижения и голям опит в сектора на дизайна, който играе ключова роля в слединдустриалното му развитие.

Торино е смятан за езотеричен град: той е един от центровете на бялата магия (заедно с градовете Лион и Прага) и един от центровете на черната магия (заедно с Лондон и Сан Франциско).[8]

География, административно делене и населениеРедактиране

 
Панорама на града

През града текат четири реки: най-голямата река в Италия – По в източната му част, река Дора Рипария, пресичаща го близо до центъра в посока запад-изток, река Сангоне, затваряща Торино откъм юг, и потокът Стура ди Ланцо, затвярящ го от север.

Торино се намира на 57 км от Асти, на 79 км от Верчели, на 84 км от Биела, на 93 км от Алесандрия, на 96 км от Новара, на 98 км от Кунео, на 126 км от Милано и на 155 км от Вербания. Френската граница е на около 70 км близо до Кол дьо Монсени, докато 206 са километрите, които разделят Пиаца Кастело от Шамбери, 222 от Ница, 250 от Женева и 314 от Лион.

Торино граничи със следните 15 общини: Венария Реале, Сан Мауро Торинезе, Груляско, Боргаро Торинезе, Коленьо, Мапано, Печето Торинезе, Пино Торинезе, Монкалиери, Бейнаско, Никелино, Сетимо Торинезе, Балдисеро Торинезе, Риволи и Орбасано.

Торино има следните подселища (на итал.: frazioni): Виларето (Villaretto), Суперга (Superga), Монгрено (Mongreno), Пиан дел Лот (Pian del Lot), Еремо (Eremo), Сан Лука (San Lucca), Ростия (Area Produttiva Rostia), Чита дей Рагаци (Città dei Ragazzi), Фамолента (Famolenta).

Към 1 януари 2020 г. населението на града е 870 952 души.[3] Постоянно пребиваващите чужди граждани в Торино са 132 800 души, от които най-многобройни са гражданите на Румъния – 49 644 души, Мароко – 16 808 души и Китай – 7511 души. В Торино живеят и 257 български граждани.[9]

ИсторияРедактиране

  Основна статия: История на Торино

Торино е аристократична „стара дама“ с повече от 2000 години история.

РелигияРедактиране

Над 70% от гражданите са християни (римокатолици).

Катедрала на Св. Йоан Кръстител (Дуомо ди Сан Джовани Батиста)Редактиране

Построена е в ренесансов стил. Изграждането и започва през 1491 и продължава до 1498. Св. Йоан Кръстител е духовен пазител на Торино.

 
Катедрала Сан Джовани

Също се известни:

  • Католическият храм Сан Лоренцо
  • Католическият храм Сан Доменико

КултураРедактиране

МузеиРедактиране

  Основна статия: Музеи на Торино

Торино е един от най-богатите градове в Италия в художествено отношение и е домакин на голям брой музеи, много от които имат огромно значение в национален и в световен мащаб. Сред тях има множество музеи за древно и съвременно изкуство, за религиозно изкуство и култура, исторически музеи, музеи на науките. Някои от тях са уникални по рода си, като Египетският музей с втората най-богата колекция на артефакти от Древен Египет в света след тази на Музея в Кайро (Египет) или Националният музей на киното.[10]

Любовта на Савойската династия към изкуството и културата намират израз в Кралската оръжейница, една от най-богатите в Европа, в Галерия Сабауда (Galleria Sabauda) с нейната богата колекция от италианско и фламандско изкуство, Градския музей на древното изкуство (Museo Civico di Arte Antica) в Палацо Мадама, Националния музей на италианското Рисорджименто (Museo Nazionale del Risorgimento) в Палацо Кариняно, Кралският дворец.

В нач. на 20 в. в Торино е родено италианското кино, прославяно днес в Националния музей на киното, разположен в Моле Антонелиана (Mole Antonelliana) – символ на града, чието изкачване с асансьор позволява да се насладим на гледка към Торино на 360 градуса. Друго панорамно място е Националният планински музей „Дука дели Абруци“ (Museo nazionale della montagna „Duca degli Abruzzi“) на Хълма на капуцините, създаден от първите членове на Италианския алпийски клуб.

Индустриалната ангажираност на града намира израз в Националния автомобилен музей (MAUTO) и Историческия център на ФИАТ (Centro Storico FIAT).

Торино е и столица на модерното и съвременното изкуство, израз на което са Градската галерия за Модерно и съвременно изкуство (GAM), Фондацията „Сандрето Ре Ребауденго“ (Fondazione „Sandretto di Re Rebaudengo“), Фондация „Мерц“ (Fondazione Merz), Пинакотеката „Джовани и Марела Анели“ (Pinacoteca Giovanni e Marella Agnelli), Италианският фотографски център „Камера“ (CAMERA, музей на фотографията), Музеят за съвременното изкуство в Замъка в Риволи (Castello Reale di Rivoli, Museo di Arte Contemporanea).

В града се намират множество научни музеи, сред които Музеят на човешката анатомия „Луиджи Роландо“ (Museo di Anatomia Umana „Luigi Rolando“), Регионалният музей на естествените науки (Museo Regionale di Scienze Naturali), Планетариумът и Музеят на астрономията и Космоса (INFINI.TO), Музеят на околната среда (MacA) и много други.

От спортните музеи можем да посочим Музеят на ФК „Ювентус“ (Juventus Museum) и Олимпийският музей „Торино 2006“ (Museo Olimpico Torino 2006).

В Торино и в областта му има множество Савойски кралски резиденции, повечето от които са обект на ЮНЕСКО:

Кралски резиденцииРедактиране

Кралски резиденции извън ТориноРедактиране

 
Палацо Мадама

Религиозни центровеРедактиране

  Основна статия: Религиозни центрове на Торино

В Торино има множество католически църкви, над 15 джамии, няколко източноправославни църкви, редица протестантски църкви и др.

Висше образованиеРедактиране

 
Теологически университет
В Торино е основан и се намира националното седалище на Народния университет за трите възрасти, който предлага курсове на различни теми (UNITRE – Università delle Tre Età).

Библиотеки и архивиРедактиране

  Основна статия: Библиотеки и архиви на Торино

В Торино има над 300 библиотеки[11] в най-различни области, със свободен или ограничен достъп. Някои от най-важните от тях са: Националната университетска библиотека на Торино и Кралската библиотека, собственост на държавата, Централната градска библиотека, както и много специализирани библиотеки като Библиотека-медиатека на RAI „Марио Громо“, Националната библиотека на Италианския алпийски клуб, Библиотеката на фондация „Луиджи Ейнауди“, художествените библиотеки на Градската галерия за модерно и съвременно изкуство и на Академия „Албертина“. Други важни древни библиотеки са Библиотеката на Академията на науките, Библиотеката на Подготвителната армейска школа, Библиотеката на Държавния архив, Провинциалната библиотека на братята капуцини и много други. Към тях се добавят централните и ведомствените библиотеки на редица служби и учреждения, вкл. и на университетите: към декември 2019 г. Университетът на Торино има 35, а Политехническият университет – 17 библиотеки.

Градски библиотекиРедактиране

 
Градската библиотека

В града има 18 общински градски библиотеки със свободен и безплатен достъп.[12] Най-голямата от тях е Централната градска библиотека (Biblioteca Civica centrale), открита на 22 февруари 1869 г. под името „Публична общинска библиотека“. Днес тя притежава ок. 524 553 документа, над 30 000 ръкописни писма, над 2000 ръкописа, 67 старопечатни книги и 1600 книги от 16 век. Заслужава да се споменат и колекциите от местна история, изобразително изкуство, театър и визуални изкуства. Колекцията от периодични издания от 18 век до 21 век включва ок. 2828 заглавия.[13]

  • Каталог на общинските градски библиотеки на Торино.[14]

Академични библиотекиРедактиране

Най-важната академична библиотека в Торино е Националната университетска библиотека (Biblioteca Nazionale Universitaria di Torino). Тя е разрушена през Втората световна война и изцяло възстановена между 1958 и 1973 г. Датира от 1720 г., когато Виктор Амадей II Савойски създава Библиотеката на Кралския университет, резултат от обединението на колекцията от книги на Университета в Торино и тази на Савоя. Между 17 и 18 век, с оглед да се подпомогне научната дейност, насърчавана от Савоя, тя се обогатява с доста томове от покупки и завещания. Обявена за национална библиотека през 1873 г., тя съхранява 763 833 печатни тома, 2095 периодични издания, 4554 ръкописа, 1600 раннопечатни книги e 10 063 произведения от 16 в., над 15 хил. графики и др. Заедно с нея Университетът в Торино има още 34 библиотеки по Хуманитарни и Точни науки.

  • Каталог на Университетските библиотеки TUTTO [1]
  • Библиотечна система на Торинския университет SBA [2]

Нужно е да споменем и Библиотеките на Политехническия университет на Торино (Biblioteche del Politecnico di Torino), които са 17 на брой.

Други академични библиотеки са Библиотеката на Художествената академия „Албертина“ (Biblioteca dell'Accademia Albertina di Belle Arti), Библиотеката на Академията на науките (Biblioteca dell'Accademia delle Scienze), Библиотеката на Държавната консерватория „Джузепе Верди“ (Biblioteca del Conservatorio Statale „Giuseppe Verdi“), Библиотеката на Академията по Земеделие на Торино (Biblioteca dell'Acccademia di Agricultura di Torino) и др.

Специализирани библиотекиРедактиране

Освен някои от горепосочените библиотеки съществуват и:[15][16]

  • Библиотеки на културни и изследователски центрове, сред които Библиотеката на Центъра за италианска миграция „Другите Италии“ (Centro Altreitalie sulle Migrazioni Italiane), Библиотеката на Центъра за документация, изследване и проучване на светската култура „Пиеро Каламадрей“ (Centro di Documentazione, Ricerca e Studi sulla Cultura Laica „Piero Calamandrei“), Библиотеката на Регионалния етнографско-лингвистичен център (Biblioteca del Centro Regionale Etnografico Linguistico), Библиотека „Фулвио Гуерини“ на Центъра за изследвания и документация „Луиджи Ейнауди“ (Centro di Ricerca e Documentazione „Luigi Einaudi“ Biblioteca „Fulvio Guerrini“), Библиотеката на Международния център за изследвания „Примо Леви“ (Centro internazionale di studi „Primo Levi“), Библиотеката на Пиемонтезки изследователски институт (Centro studi Piemontesi – Ca dë Studi Piemontèis), Библиотеката на Изследователския център за християнско-ислямски връзки „Федерико Пейроне“ (Centro studi relazioni cristiano islamiche „Federico Peirone“), Библиотеката на Центъра за изследвания на женската мисъл (Biblioteca del Centro studi sul pensiero femminile), Библиотеката на Център ЮНЕСКО на Торино (Biblioteca del Centro UNESCO di Torino) и много други.
  • Библиотеки на фондации, сред които: Библиотеката на Фондация „Ариоданте Фабрети“ (Fondazione „Ariodante Fabretti“, Библиотеката на Фондация „Карло Донат-Катин“ (Fondazione „Carlo Donat-Cattin“), Библиотеката на Изследователски център на Фондация „Фицкаралдо“ (Fondazione Fitzcarraldo, Centro di documentazione), Библиотеката на Италианската фондация за фотография (Biblioteca della Fondazione Italiana per la Fotografia), Библиотеката на Фондация „Джорджо Амендола“ (Biblioteca della Fondazione Giorgio Amendola) и много други.
  • Библиотеки на изследователски институти, сред които: Библиотеката на Международния център за академични изследвания на Азия (Cesmeo – Istituto internazionale di studi asiatici avanzati), Библиотеката на Обсерваторията по Астрофизика на Торино (INAF Osservatorio astrofisico di Torino), Библиотеката на Института за Италиански линвистичен атлас (Istituto dell’Atlante Linguistico Italiano), Библиотеката на Националния институт за метрологични изследвания (Istituto Nazionale di Ricerca Metrologica INRIM) и много други.
  • Музейни библиотеки, сред които: Кралската библиотека на Торино (Biblioteca Reale di Torino), Художествената библиотека на Градските музеи на Торино (Biblioteca d’Arte Fondazione Torino Musei), Библиотеката и медиатеката „Марио Громо“ (Bibliomediateca „Mario Gromo“), Библиотеката на Националния музей на италианското възраждане (Museo Nazionale del Risorgimento Italiano), Дигиталната библиотека на Музея на Торино (Biblioteca digitale del Museo Torino) и други.
  • Религиозни библиотеки, сред които: Библиотеката на Архиепископската семинария на Торино (Biblioteca del Seminario Arcivescovile di Torino), Архиепископскят архив на Торино (Archivio Arcivescovile Torino), Провинциалната Францисканска библиотека на Торино (Biblioteca Provinciale Francescana di Torino), Библиотекта на Международния институт „Дон Боско“ (Biblioteca dell'Istituto Internazionale „Don Bosco“), Библиотеката на еврейската общност „Е. Артом“ (Biblioteca della Comunità ebraica „E. Artom“) и много други.
  • Други библиотеки, сред които: Историческата библиотека на Провинция Торино (Biblioteca storica della Provincia di Torino), Библиотеката на Регион Пиемонт „Умберто Еко“ (Biblioteca Della Regione Piemonte Umberto Eco), Библиотеката на Инспекторат „Археология, изящни изкуства и пейзаж“ на Метрополен град Торино (Biblioteca della Soprintendenza Archeologia Belle Arti e Paesaggio della Città Metropolitana di Torino), Библиотеката на Държавния архив (Biblioteca dell'Archivio di Stato), Централната юридическа библиотека (Biblioteca Centrale Giurdica della Corte di appello di Torino) и много други.

Концертни зали, опери и театриРедактиране

Торино е град с богат художествен и културен живот, който отделя голямо внимание на изкуството (изобилства на музеи и художествени галерии), музиката, киното (пример за което е известният Торинския филмов фестивал) и театъра. В града има много театри, където може да се видят различни видове спектакли: комедии, класически театър, балет, опера, концерти, поезия и др. Най-известните сред оперите и театрите са Оперен и балетен театър „Реджо“, театър „Гобети“, театър „Кариняно“, театър „Колосео“ и театър „Алфиери“.[17][18]

Оперни и концертни залиРедактиране

ТеатриРедактиране

  • Театър „Стабиле“ (Teatro Stabile di Torino). Национален театър, занимаващ се с продукцията на театър „Кариняно“, театър „Гобети“ в Торино и на „Леярни Лимони“ в Монкалиери
  • Театър „Кариняно“ (Teatro Carignano). Един от най-важните и стари театри в града. Първата му дървена конструкция датира от 17. век. По онова време е бил театър на кралското семейство, където суверенът е гледал комедии. Към 2019 г. е част от театър „Стабиле“ и предлага богата програма, която варира от трагедии до комедии, от класика до съвременни творби;
  • Театър „Гобети“ (Teatro Gobetti). Помещава се в красива историческа сграда от 1840 г. Той е едно от седалищата на театър „Стабиле“ и е обществена институция на Пиемонт в областта на драматичния театър, с която се отличава;
  • Театър „Колизей“ (Teatro Colosseo). Един от най-важните театри в града, обичайна спирка за италиански и международни певци по време на зимните им турнета. Известен е и с многобройните си моноспектакли;
  • Театър „Виторио Алфиери“ (Teatro „Vittorio Alfieri“). Открит през 1855 г., той е почти унищожен от пожар през 1858 г. и е възстановен през 1860 г., като е един от най-старите и важни в Торино. Заедно с театър „Ерба“ и театър „Джойело“ към 2019 г. е част от веригата „Торински спектакли“ на Нов театър на Торино. Театърът е предимно драматичен и е домакин на множество концерти;
  • Театър „Джойело“ (Бижу) (Teatro Gioiello).
  • Театър „Ерба“ (Teatro Erba)
  • Нов театър (Teatro Nuovo), основан през 1975 г. и е първият танцов театър в Италия;
  • Театър „Маркиза“ (Teatro Marchesa)
  • Алфа театър (Alfa Teatro)
  • Театър „Виктория“ (Teatro Vittoria)
  • Театър „Джулия ди Бароло“ (Teatro Giulia di Barolo)
  • Театър Танграм (Tangram)
  • Театър „Монтероза“ (Teatro Monterosa)
  • Театър „Астра“ (Teatro Astra)
  • Театър „Кардинал Масая“ (Teatro Cardinal Massaia)
  • Малък комедиен театър (Piccolo Teatro Comico)
  • Вариатетен театър „Ле Мюзикхол“ (бивш театър „Ювара“) (Le Musichall, ex Teatro Juvarra)
  • Театър „Джандуя“, бивш театър „д'Анжан“ (Teatro Gianduja, ex d'Angennes)
  • Театър дела Кадута (Teatro della Caduta)
  • Кино и театър „Барети“ (Cineteatro Baretti)
  • Кино и театър „Анели“ (Teatro Agnelli)
  • Кино и театър „Сан Джузепе“ (Cinema Teatro San Giuseppe)
  • Театър „Крочета“ (Teatro Crocetta)
  • Кралска кавалерия (Cavallerizza Reale: Teatro Maneggio, Teatro Argentino)
  • Лаборатории „Хаос“ (Officine CAOS)
  • Малък комедиен театър (Piccolo Teatro Comico)
  • Театър „Сан Джузепе“ (Teatro San Giuseppe)
  • Театър „Куб“ (Cubo Teatro)
  • Театър „Еспас“ (Teatro Espace Архив на оригинала от 2019-12-12 в Wayback Machine.)
  • Ателие „Физически театър“ (Atelier Teatro Fisico)
  • Театър „Беларте“ (Teatro BellARTE)
  • Кафе „Мюлер“ (Café Müller)
  • Кап Диечиченто (CAP10100)
  • Малък бос театър (Piccolo Teatro Scalzo Архив на оригинала от 2019-12-15 в Wayback Machine.)
  • Кабаретен театър „Каб Куарантуно“ (Cab 41)
  • Голям театър „Валдоко“ (Teatro Grande Valdocco)
  • Кръжок „Блум“ (Circolo Bloom), театър за деца и младежи
  • Театрална къща за деца и младежи (Casa del Teatro Ragazzi e Giovani)

КинаРедактиране

Торино винаги е бил град, обърнат към изкуството и културата, сред които и киното. В него се намира един от най-популярните музеи в Италия – първият и единствен музей на италианското кино, открит през 1956 г. и разположен в символа на Торино – Моле Антонелиана (Mole Antonelliana). Друго голямо събитие, което свързва града с киното, е престижният независим Торински филмов фестивал, който се провежда всяка година от ноември 1982 г.
Tорино е италианският град, където за първи път е създадена филмовата индустрия поради неговата историческа, географска и културна близост до Франция на братята Люмиер. Точно тук през март 1896 г. създателите на кинематографа прожектират за пръв път филм в Италия, a през ноември същата година на ул. По прожекцията е с билети пред публика.[19]
Първите италиански филмови студия отварят в Торино през 1907 г. режисьорът Джовани Пастроне (Giovanni Pastrone) прави един от първите колосални филми в историята на киното: Кабирия (Cabiria) през 1914 г., който е и първият пълнометражен филм в Италия с международно разпростанение. Продуцентските къщи като Ambrosio Film, Itala Film, L'Aquila и студия Fert продължават да съществуват до 1937 г., когато в Рим е открита Чинечита.[20]
Пет са историческите кина на Торино: кино „Амброзио“ (Ambrosio Cinema) от 1914 г., кино „Лукс“ (Cinema Lux) от 1934 г., кино „Репози“ (Cinema Reposi Multisala) от 1947 г., кино „Нуово Романо“ от 1905 г. (под името „Люмиер“ (Cinema Lumiere) е най-старото действащо кино в града през 2019 г.) и първото кино на Торино – кино „Кинг Конг“ от 1907 г. (под името „Семейно кино“; несъществуващо през 2019 г.).
Торино е домакин на филмовия ЛГБТ фестивал Lovers Film Festival, Международния фестивал на женското кино (Festival Internazionale di Cinema e Donne), Филмовия фестивал на младежкото кино (Sottodiciotto Film Festival), Филмовия фестивал за околната среда (CinemAmbiente), на ViewConference Torino (изцяло посветен на виртуалната реалност) и на Фестивала на киното на Пиемонт (18 gLocal Film Festival).
Днес Торино е едно от основните места за филмови и телевизионни продукции в Италия благодарение на ролята на фондация „Филмова комисия на Торино“ (Torino Film Commission).
Към декември 2019 г. в града има ок. 19 кина, някои от които предлагат авторско кино (Масимо, Чентрале, Романо, Дуе джардини, Елизео, Братя Маркс, Барети и Аниели).[21][22]

ИкономикаРедактиране

ИндустрияРедактиране

В Торино са основани италианските автомобилни марки Фиат и Ланча.

Транспорт и инфраструктураРедактиране

ЛетищаРедактиране

Към декември 2019 г. Торино има едно действащо международно летище – Торино Казеле (Aeroporto di Torino Caselle). Линия sfmA го свързва с ЖП и автобусна гара Торино Дора GTT за 19 мин., от където автобусната линия Дора експрес (Dora Express Архив на оригинала от 2020-02-20 в Wayback Machine.) свързва пътниците с ЖП гара Торино Порта Суза за 15 мин.[23]

ЖП гариРедактиране

Към декември 2019 г. в града има следните действащи ЖП гари:

  • Гара „Торино Порта Нуова“ (Stazione di Torino Porta Nuova) – най-голямата гара в града и една от най-големите ЖП гари в Италия, с 20 перона. През нея преминават ЖП линиите Торино-Милано, Торино-Генуа / Алесандрия-Пиаченца, Торино-Фосано-Савона / Фосано-Кунео-/Кунео-Лимоне-Вентимилия и ЖП линия 3 на Метрополен град Торино (SFM3) Торино-Бардонекия, както и международни влакове. На нея спират много автобуси и трамваи, както и метрото.
  • Подземна гара „Торино Порта Суза“ (Stazione di Torino Porta Susa) – втората по важност гара в града, с 6 перона. Построена е през 2008 г. и наследява старата гара „Торино Порта Суза“. На нея спират регионалните влакове на Пиемонт и влаковете InterCity в посока Торино Порта Нуова и Милано, бързите влакове в посока Франция/Порта Нуова и Милано-Рим, както и влаковете на ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM) в посока Пинероло-Киери-Асти-Фосано-Алба и Кивасо-Торино Стура-Ривароло. На нея спират много автобуси и трамваи, както и метрото.
  • Гара „Торино Лингото“ (Stazione di Torino Lingotto), третата най-важна гара в града, с 13 перона. През нея минават локалните и регионалните влакове за Торино Порта Суза и Торино Порта Нуова, линиите 1, 2, 4, 6 и 7 на ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM1, SFM2, SFM4, SFM6, SFM7). На нея спират различни автобуси.
  • Гара „Торино Стура“ (Stazione di Torino Stura), най-северна гара на града, с 9 перона. Една от най-важните гари за ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM). От там тръгват линиите за Алба, Асти и Фосано. На нея спират различни автобуси и трамваи.
  • Подземна гара „Торино Ребауденго Фосата“ (Stazione di Torino Rebaudengo Fossata), с 2 перона. На нея спират само влаковете по ЖП мрежата на Метрополен град Торино (SFM).
  • Гара „Торино Мадона ди Кампаня“ (Stazione di Madonna di Campagna), с 2 перона, подземна спирка на ЖП линия Торино-Черес. През нея минават всички влакове на sfmA. Предстои да бъде заместена от гара Гросето (Stazione di Grossetto).
  • Гара „Торино Дора“ (Stazione di Torino Dora), с 3 перона, която предстои да бъде закрита. От нея тръгва регионалната линия в посока Черес, минаваща през летище Торино Казеле, Венария Реале и Вали ди Ланцо. Интегрирана е с линията на италианските държавни железници на близката гара „Торино Ребауденго Фосата“.

Пътища и магистралиРедактиране

При Торино се срещат 5 автомагистрали (сред които тази за Франция е особено важна), както и магистрален възел:

Околовръстно шосеРедактиране

Околовръстният път на Торино е A55, разделен на Северен и на Южен околовръстен път. Върви от североизток на югоизток, преминавайки по полукръг в западна посока. Той включва и маршрута от Торино до град Пинероло. Отсечката, която липсва на изток (Tangenziale Est di Torino), е в процес на изграждане. Околовръстният път на Торино включва също и магистрален възел A4 Торино-Милано и първостепенен междуградски път S.S. 11 Горна Падания от 3,13 км.

Градска мобилностРедактиране

  • Торинско метро. То е с една линия, пусната в употреба на 4 февруари 2006 г. по случай Зимната олимпиада в Торино. Тя има 21 станции и е дълга 13,2 км, а времето за транзит е 25 мин. Началните линии са Ферми и Лингото. Метрото е изцяло автоматизирано (без водач). Строи се удължаването на линията до съседни на Торино градове. Има и проекти за втора и трета линия.[24]
  • Трамвайна мрежа. Тя е най-старата в Италия, като началото ѝ е през 1871 г., когато трамваите са теглени от коне.[25] Управлява се от GTT – Торинска група „Транспорти“ (Gruppo torinese transporti) и има следните линии: 3, 4, 7, 9, 10, 13, 15 и 16, както и някои извънредни линии като 13, 15, 16 CD и 16 CS.[26]
  • Автобусна мрежа, под ръководството на GTT. Има ок. 80 редовни и извънредни линии, които циркулират в града и го свързват с близките до него общини. Линиите са: 1, 2, 5, 5/, 6, 10 navetta, 11, 12, 13 navetta, 14, 17, 17/, 19, 19 navetta, 20, 21, 27, 29, 30, 32, 33, 34, 35, 35 navetta, 36, 36 navetta, 38, 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 45/, 46, 46 navetta, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 5,6 57, 58, 58/, 59, 59/, 60, 61, 62, 63, 63/, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 72/, 73, 74, 75, 76, 77, 76, 78, 79, 80, 82, 83, 84, 102, CP1, SE1, SE2, VE1, 1 Киери, 2 Киери, 1 Никелино, 1 Орбасано, 2 Ривалта, Венария Експрес, Риволи Експрес и Дора Експрес. Има и следните нощни автобуси: Night Buster 1 оранжев, Night Buster 4 червен, Night Buster 4 светлосин, Night Buster 5 лилав, Night Buster 10 жълт, Night Buster 15 розов, Night Buster 18 син, Night Buster 57 златен, Night Buster 60 сребърен и Night Buster 68 зелен. Има и електрически линии Star 1 и Star 2, които свързват основните паркинги в града със забележителностите му.[27]
  • Трамвайна линия Саси-Суперга (Tramvia Sassi-Superga), известна и като dentiera, дълга 3,1 км, която свързва квартал Саси с Базиликата Суперга, разположена на хълма Суперга над града. Линията е открита на 27 април 1884 г. по време на провеждането на Общото изложение на Италия като първата парна надземна въжена железница в Италия.

ЖП мрежа на Метрополен град Торино (Servizio feroviario metropolitano di Torino – SFM)Редактиране

Услугата съществува от 9 декември 2012 г. и се състои от 8 линии (1, 2, А, 3, 4, B, 6 и 7),[28] управлявани от Трениталия (Trenitalia) и Торинезе Траспорти Груп (Torinese Trasporti Group). Има ок. 500 км пробег, 365 влака в работен ден и 93 свързани станции, от които 8 са торински гари. SFM предлага връзка между различните райони около Торино, Кунео и Асти, което позволява редовните връзки между регионалните влакове на Пиемонт, междуселищните и високоскоростните влакове, трамвайната мрежа на Торино и градските автобусни линии с междуградските автобуси и с Торинското метро.

Известни личностиРедактиране

Родени в ТориноРедактиране

Починали в ТориноРедактиране

Други личности, свързани с ТориноРедактиране

  • Фьодор Тютчев (23 ноември 1803 Овстуг – 15 юли 1873 Царско село) – руски поет, работи в руското посолство през 1837 – 1840 г.
  • Никола Ганушев (15 юни 1889 Разград – 16 март 1958 София) – български художник, завършва живопис през 1913 г.
  • Мишел Платини (р. 21 юни 1955 г.) – френски футболист, работи в Торино през 1982 – 1987 г.
  • Роберт Ярни (р. 26 октомври 1968 г.) – хърватски футболист, работи в Торино през 1993 – 1995 г.
  • Зинедин Зидан (р. 23 юни 1972 г.) – френски футболист, работи в Торино през 1996 – 2001 г.
  • Алесандро Дел Пиеро (р. 9 ноември 1974 г.) – италиански футболист, капитан на „Ювентус“, световен шампион с Италия през 2006 г.
  • Джон Елкан (р. 1 април 1976 г.) – италиански предприемач и мениджър, президент на ФИАТ
  • Лапо Елкан (р. 7 октомври 1977 г.) – италиански предприемач и мениджър, президент и основател на Italia Independent Group
  • Джанлуиджи Буфон (р. 28 януари 1978 г.) – италиански футболист вратар, рекордьор по мачове за италианския национален отбор, световен шампион през 2006 г.

Побратимени градовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. ↑ Cinzia. Le tappe di Torino Capitale. // Acmos Centro Studi. Посетен на 11.12.2019. (на италиански) Архив на оригинала от 2019-12-11 в Wayback Machine.
  3. ↑ а б Torino. // Tutt'Italia.it. Посетен на 28.7.2020. (на италиански)
  4. ↑ Cittadini stranieri Torino 2019. // Tutt'Itala.it. Посетен на 28.7.2020.
  5. ↑ Il Patrimonio culturale e naturale mondiale. // Residenze Reali. Посетен на 22.12.2019.
  6. ↑ Residenze Sabaude. // Unesco Italia. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  7. ↑ Siti UNESCO in Piemonte. // Piemonte Italia. Посетен на 22.12.2019. (на италиански)
  8. ↑ Triangolo della magia nera e bianca: a Torino convivono il male ed il bene, nella città esoterica per eccellenza.. // Посетен на 25.1.2020. (на италиански)
  9. ↑ Cittadini stranieri Torino 2019. // Tutt'Italia.it. Посетен на 28.7.2020.
  10. ↑ Musei di Torino: l’elenco completo e aggiornato. // Guida Torino. Посетен на 13.12.2019. (на италиански)
  11. ↑ Biblioteche Torino. // Anagrafe delle Biblioteche italiane. Посетен на 15.19.2019. (на италиански)
  12. ↑ Bibliotece Civiche Torinesi. // Посетен на 13.12.2019. (на италиански) Архив на оригинала от 2019-12-22 в Wayback Machine.
  13. ↑ Biblioteche civiche Torinesi. // Посетен на 13.12.2019. (на италиански) Архив на оригинала от 2019-12-15 в Wayback Machine.
  14. ↑ bct.comperio.it
  15. ↑ Biblioteche. // CoBis Coordinamento delle Biblioteche Speciali e Specialistiche dell’Area Metropolitana Torinese. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  16. ↑ Anagrafe delle Biblioteche Italiane: Torino. // Anagrafe delle Biblioteche Italiane. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  17. ↑ Torino Teatri. // Torino.it. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  18. ↑ I 5 teatri più importanti di Torino. // Guida torino. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  19. ↑ 5 cinema storici di Torino, prima capitale italiana dei Lumière „Claudio Pizzigallo“. 5 cinema storici di Torino, prima capitale italiana dei Lumière.. // Torino Today. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  20. ↑ Torino nel Novecento. // Città di Torino. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  21. ↑ I cinema d’essai a Torino: la lista completa. // Guida Torino. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  22. ↑ Cinema Torino Programmazione. // My movies.it. Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  23. ↑ To Move. // Torino Airport. Посетен на 27.12.2019.
  24. ↑ Metropolitana automatica di Torino. // GTT Gruppo Torinese Trasporti. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  25. ↑ Svilippo del trasporto urbano a Torino. // Tram di Torino. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  26. ↑ Linee urbane e suburbane. // GTT. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  27. ↑ Linee urbane e suburbane. // GTT. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  28. ↑ Le 8 linee SFM. // SFM Regione Piemonte. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  29. ↑ а б Това са група религиозни лица и миряни от Торино, живели между ХIХ и ХХ век, които са се посветили на благотворителни и социални дейности в Торино.
  30. ↑ Gemellaggi e Accordi. // Città di Torino. Посетен на 13.12.2019. (на италиански)
 
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Торино
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Торино&oldid=11091932“.