Психика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kloynat (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Kloynat (беседа | приноси)
Ред 159:
'''Психичните състояния''' са смесица и комбинация между психичните процеси и психичните качества на личността. Тези състояния изразяват най - общо настроенията ни и са важни за адаптацията и вътрешния мир. Нарушенията при тях са под формата на [[невроза|неврози]], определяни още като функционални разстройства на висшата нервна дейност.<ref>"Психиатрия", медицина и физкултура, 1988, стр. 171 - Хр. Христозов, Т. Ташев, Йо. Стоименов, С. Тодоров</ref>"Функционални" означава здрави органи, но не функциониращи правилно.
Същественото при тях е, че човек не губи връзка с реалността, липсва психотична продукция (отсъстват халюцинациите и др.), липсва неприемливо поведение и осъзнава състоянието си. В тези моменти човек се чувства непълноценен, тъжен, виновен, тревожен, страхува се, изпитва притеснения и не знае как точно да се възстанови. Критичното отношение към разстройството се запазва и не се губи способността за ръководене на поведението, за разлика от психозите и психопатиите.<ref>"Психиатрия", медицина и физкултура, 1988, стр. 171 - Хр. Христозов, Т. Ташев, Йо. Стоименов, С. Тодоров</ref>Важна е генетичната предразположеност на нервната система, както и дадено психотравмено събитие, което може да изиграе ролята на пусков механизъм.
Най - често невротичните проблеми се изразяват във [[фобия|фобийни разстройства]] (агорафобия, клаустрофобия и др.), в тревожни състояния (паника, натрапливости и др.) и, [[хистерия|хистерични разстройства]] и психосоматични нарушения. Природата на неврозата е различна от тази на психозата, тъй като болният осъзнава състоянието си,
а психотикът си построява въображаема делирна реалност, която приема за действителност.<ref>"Речник по психология",Плевен 1996, стр. 176 - Норбер Силами</ref> Невротикът е юридически вменяем и носи наказателна отговорност за постъпките си. При лечението на невротични състояния понякога се предписват медикаменти от психиатър. Но доста добри резултати дават [[Когнитивна поведенческа терапия|Когнитивно - поведенческата терапия]] и [[психоанализа]]та.
 
Друго разстройство на '''психичните състояния, но деформиращи личността''' представлява [[психоза]]та. Тя е тежка психична болест, при която се загубва контакт с действителността и водеща до социална дезадаптация на човек. Той не знае за своето разстройство, може да има халюцинации, налудности и често води изолиран начин на живот.<ref>"Речник по психология",Плевен 1996, стр. 226 - Норбер Силами</ref>
При психозите участват както генетични и биологични фактори (мозъчни нарушения), така и чисто социално - психологически. Отчита се генетичната предразположеност, както и дадено психотравмено събитие, което може да изиграе ролята на пусков механизъм. Освен това психозите могат да бъдат причинени от висока температура, от някои инфекциозни заболявания и от [[интоксикация|интоксикации]] (психотропни лекарства, продължителен прием на алкохол, марихуана и други наркотични вещества).<ref>"Психиатрия", медицина и физкултура, 1988, стр. 107 - Хр. Христозов, Т. Ташев, Йо. Стоименов, С. Тодоров</ref>
Психозите биват [[шизофрения]], [[биполярно разстройство]], [[параноя]] и др. Психотично болният е юридически невменяем и не носи наказателна отговорност за постъпките си. Навременното лечение доста често отчита добри терапевтични резултати. Лечението се извършва предимно чрез медикаменти, а понякога е смесено - медикаменти с психотерапия.
Понеже болният неосъзнава състоянието си негови близки го водят за лечение или това се осъществява чрез принудително хоспитализиране.
 
Възрастовият период, в който някой заболява от психично разстройство също е важен. Болестта не изчезва от само себе си. Ако се изчаква симптомите се влошават. Остропротичащите психични заболявания пречат на болният да открие болестното си състояние.
Нелекуването на психичните заболявания при деца и юноши влошава комуникативните умения и способността за учене. По - вероятно е те да напуснат училище и да останат нефункционални членове на обществото, достигайки зряла възраст.<ref>https://web.archive.org/web/20071012140052/http://science-education.nih.gov/supplements/nih5/Mental/guide/info-mental-c.htm</ref>
 
 
 
 
 
 
 
== Източници ==