Спасение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Християнство: допълвам |
допълвам |
||
Ред 4:
* спасяване за нещо, като задгробен живот или приемане в [[Божие Царство|Божието Царство]].
В по-общ [[култура|културен]] и [[философия|философски]] смисъл, спасението на [[душа]]та е постигане на състояние на спокойствие и безметежност на [[съзнание]]то на човека, и на неговия [[дух (философия)|дух]].<ref name="plam">{{cite journal | last = Пламенов | first = Петър | authorlink = | coauthors = | year = 2018 | month = | title = Спасение на спокойствието, или за особения естетически смисъл на тази категория (дефиниции, граници, модификации) | journal = Философски алтернативи | publisher = | location = | volume = | issue = 4 | pages = 114–132 | doi = | id = | url = http://philosophical-alternatives.com/wp-content/uploads/2018/10/MAKET-4-2018_114.pdf | format = pdf | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>
Теологичната наука, изучаваща спасението се нарича [[
== Християнство ==
Ред 68:
=== Протестантство ===
Според [[протестантство]]то, за спасението на душата е необходима единствено вяра и изповядване, че [[Иисус Христос]] е спасител. [[Бог]] предлага това спасение като [[подарък]]. <ref name="wmacd">{{cite book | title = Божията благодат | last = МакДоналд | first = Уилям | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1994 | edition = | publisher = Верен | location = София | isbn = 3-89397-753-8 | doi = | pages = 95 | url = http://veren.bg/files/DOWNLOAD/D128_2_Bojiiata_blagodat.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
== Философски възглед ==
Във [[философия|философски]] смисъл, спокойствието е вид доверие в [[битие]]то, без-болезнено и без-бурно, безметежно, дори без-грижно състояние, но най-вече то е битийна способност на човека като [[личност]]. [[Изкуство]]то открива спокойствието. Нещо повече – изкуството спасява спокойствието. Спокойствието обаче, не е и не може да бъде безразличие. Полагането на спокойствието по този начин е много близко, макар и конкретно различно до „''[[съзерцание]]то''“, до размишлението, до [[античност|античната]] теория, до онази специфична „вътрешна игра със себе си“, която неслучайно [[Платон]] в „Теетет“ определя като [[диалог]] на [[душа]]та със самата себе си. Спокойствието на [[усмивка]]та въвежда към блаженото [[пророк|пророческо]] познание за смисъла на вярата, говори за [[надежда]]та и за предаността на [[любов]]та, за Спасението.<ref name="plam"/>
== Източници ==
| |||