Сигизмунд Люксембургски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доп
Ред 76:
 
=== Схизма и Констанцки събор ===
Нестабилната власт на брат му [[Вацлав IV]] в Бохемия го кара да гледа и към чешкатабохемската корона. Tова би го направило достатъчно сериозен и очевиден кандидат и за имперската корона. Възможност му предоставя единият от тримата антипапи [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXIII]], който обикаля европейските владетелски дворове, за да обсъжда низвергването на своите първосвещени противници на общохристиански събор.
[[Файл:Meister der Chronik des Konzils von Konstanz 001.jpg|мини|пристигането на крал Сигизмунд и кралица [[Барбара фон Цили]] в [[Констанц]]]]
Сигизмунд организира [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], проведен през периода 16 ноември 1414 – 22 април 1418 г., на който – в течение на 4 години са дискутирани проблеми като [[източно-западна схизма|източно-западната схизма]], инвеститурата, османската заплаха, реформирането на църквата, въздадени са нови феодални титли, а стари са потвърдени. Така съборът става подходящ момент за Сигизмунд да заяви и да започне да реализира домогванията си до [[Карл IV (Свещена Римска империя)|бащината си корона]] на [[Император на Свещената Римска империя]]. За тази цел му трябва подкрепата на папата и сериозна заслуга към Римокатолицизма. Двете цели са постижими за Сигизмунд – той протежира избора на нов папа [[Мартин V]] и се легитимира като противник на опасните си съседи – чешкитебохемски реформатори.[[Бохемия|Бохемският]] [[реформация|реформатор]] на [[римокатолицизъм|католическата доктрина]] [[Ян Хус]] е призован да защити каузите си на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]].
 
Именно на този събор един кардинал се осмелява да поправи латинския на Сигизмунд (когато той използва думата схизма в женски род). На това Сигизмунд отговоря на латински: „''Ego sum rex Romanus et super grammaticam ''. /Аз съм крал на римляните и съм над граматиката/ <ref>Michaud, Claude (2000). "The Kingdoms of Central Europe in the Fourteenth Century". In Michael Jones (ed.). New Cambridge Medieval History vol. VI. c. 1300–c. 1415. Cambridge: CUP. pp. 735–63.</ref> Този отговор подтиква историка [[Томас Карлайл]] да го нарече „''супер граматик''“
Сигизмунд организира [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], проведен през периода 16 ноември 1414 – 22 април 1418 г., на който – в течение на 4 години са дискутирани проблеми като [[източно-западна схизма|източно-западната схизма]], инвеститурата, османската заплаха, реформирането на църквата, въздадени са нови феодални титли, а стари са потвърдени. Така съборът става подходящ момент за Сигизмунд да заяви и да започне да реализира домогванията си до [[Карл IV (Свещена Римска империя)|бащината си корона]] на [[Император на Свещената Римска империя]]. За тази цел му трябва подкрепата на папата и сериозна заслуга към Римокатолицизма. Двете цели са постижими за Сигизмунд – той протежира избора на нов папа [[Мартин V]] и се легитимира като противник на опасните си съседи – чешките реформатори.[[Бохемия|Бохемският]] [[реформация|реформатор]] на [[римокатолицизъм|католическата доктрина]] [[Ян Хус]] е призован да защити каузите си на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]].
 
Под натиска на Сигизмунд, съборът преценяварешава, че само събор може да обезвластява и да назначава папи, че нито един от тримата папи не може да продължи да изпълнява такава роля и че фаворитът на Сигизмунд [[кардинал]] [[Мартин V|Одоне Колона]] ще бъде новновият католически първосвещеникпапа под името ''Мартин V''.
 
=== Бохемска корона ===