Алан Кардек: Разлика между версии

'''Алан Кардек''' (фр. {{lang|fr|Allan Kardec,Karde}}) родене катопсевдоним на '''Иполит-Леон Денизард Ривай''' ({{lang|fr|Hippolyte-Léon-Denizard Rivail)}}), 3 октомври 1804 г. - – 31 март 1869 г., е френски педагог, основател на Философията на Духовете или наречена още [[Спиритизъмспиритизъм|спиритизма]]. Заради своето дело той е наречен „Кодификатор на Спиритизма“спиритизма“ . Днес работата му оказва силно влияевлияние на бразилската култура и обществения живот.

'''Леон-Денизард-Иполит Ривайл''', по-известен с псевдонима си Алан Кардек, е роден в [[Лион]], на 4 октомври 1804 г., в една стара фамилия от град Бург-ан-Брес (югоизточна [[Франция]]), която в продължение на много поколения сезаема отличава с почестипостове в магистратурата и съда. Неговият баща, подобно на дядо му, бил адвокат с високо положение и добра репутация; майка му, забележително красива, изискана, елегантна и мила, бешее обект на неговата дълбока и боготворяща обич, поддържана непроменена през целия му живот.

Образован в института на [[Йохан Хайнрих Песталоци]], в [[Ивердон ле Бен|Ивердо̀н]] (Кантон Во), от ранна възраст той придобива навика да изследва и свободата на мисълта, за която в по-къснияткъсно му живот е предназначена даще даде един толкова ярък пример. Надарен по природа със страст към преподаването, той посвещава себе си от четиринадесетгодишна възраст да подпомага в учението на онези от своите съученици, които са по-малко напреднали от него; макар че. ималИмал силна страст към ботаниката, поради коятои често прекарвал по цял ден сред планините, изминавайки двайсет или тридесет мили, с папка на гърба си, в търсене на екземпляри за своя [[хербарий]]. Роден в католическа страна, но възпитан в [[Протестантство|протестантска вяра]], той започва макар и още самокато момче, да размишлява върху средствата за създаване на единство на вярата сред различните християнски секти – един проект за религиозна реформа, в който лежи мълчаливияполага труд в продължение на много години, но без успех, тъй като елементите на желаното решение  не са в негово притежание по онова време.

След като завършва обучението си в Ивердо̀н, той се завръща в Лион на 24 години, с намерението да се посвети на законаправото; но различни актове на религиозна нетърпимост, на които той неочаквано се оказва обект, го карат да се откаже от идеята да търси мястото си в правораздаването,  и да създаде свой дом в [[Париж]], където се заема известно време с преводи на [[Телемах|Телемаха]]а и други стандартни френски книги за младежта на немски език. След като продължително време се отдава на кариерата си, през 1828 г. той купува едно голямо и процъфтяващо учебно заведение за момчета и се посвещава на работата на преподаването, за коятокоето и по рождение и по постижения бил особено подходящ. През 1830 г. той наема за своя сметка голяма зала на улица Рю ду Севр ( {{lang|fr|Rue de Sèvres }}) и в нея започва курсове с безвъзмездни лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия. Тези лекции, продължени от него за период отпродължжили десет години, били изключително успешни, като са посетени от аудитория от над петстотин души от всички рангове на обществото, много от които след това успяват да достигнат известност в научния свят.

Винаги желаещ да направи уроците както привлекателни, така и полезни, той измисля един гениаленспециален метод на изчисление и конструира мнемотехническа таблица на френската история, за да подпомогне учениците да запомнят забележителните събития и открития на всяко царуване.

=== Публикации в сферата на Образованиетообразованието и Педагогикатапедагогиката ===

ОтСред многобройните му публикации, публикувани от него, може да се споменеса: ''„План за Подобряване на общественото инструктиране “'', представен от него през 1828 г. на френската законодателна камара, от който органътпарламентът е силно развълнуван, макар и да не действа по него; ''„Курс по практическа и теоретична аритметика по системата на Песталоци“'' за използване от учители и майки (1829г1829); ''Класическа граматика на Френскияфренския език'' (1831); ''Ръководство за използване от кандидати за изпит в държавните училища, с обяснителни решения на различни задачи по аритметика и геометрия'' (1848); ''Нормални диктовки за изпити на Отел дьо Вил и Сорбоната'', със ''Специални Диктовкидиктовки за правописни трудности'' (1849 г).) Тези произведения, високо ценени към момента на публикуването им, все още се използват в много френски училища; а техният автор публикувашепубликува нови издания на някои от тях към момента надо своятасмъртта смъртси.

Той бешее член на няколко научни общества; наред с другите, членуваше в [[Кралското дружество на Арас]], което през 1831 г. му присъжда ПочетнатаПочетна Награданаграда за едно забележително есе по въпросаесето: ''„Каква е системата на учение, която е най-много в хармония с нуждите на Епохатаепохата?“''

Няколко години е секретар на ''[[Френологическото Общество в Париж]]'' и взима активно участие в трудовете на Обществото на Магнетизма, като отделя много време за практическото изследване на сомнамбулизма, транса, ясновидството и различните други явления, свързани с хипнотичното действие. Този кратък очерк на неговите трудове ще бъде достатъчен, за да покаже неговата умствена активност, разнообразието на неговите знания, изключително практическата насока на ума му и постоянните му начинания да бъде полезен на своите ближни.

Когато около 1850 г. явлението на „въртящите се маси“ вълнуваше вниманието навълнува Европа и въвеждашевъвежда в другия феномен, известен от тогаваднес като „Спиритизъм“„спиритизъм“, той бързо разгадаразгадава истинската същност на тези явления като доказателство за съществуването на един ред на отношения, досега предполагани, отколкото известни, а именно тези, които обединяват видимия и невидимия свят. Предвиждайки огромното им значение за науката и за религията, до такава степен за полето на човешкото наблюдение, той веднага се впусна в едно внимателно проучване на новите явления. Негов приятел имаше две дъщери, които се превърнаха в това, което сега се нарича „медиуми“. Те бяха весели, оживени, дружелюбни момичета, обичаха обществото, танците и забавленията, и обикновено получаваха, както си „седят“ сами или със своите млади другари, „комуникации“ в хармония със своя светски и донякъде лекомислен нрав. Но за изненада на всички замесени беше установено, че винаги, когато професор Риваил присъства, съобщенията, предавани чрез тези млади дами, имаха много тежък и сериозен характер; и при запитването му към невидимите интелекти за причината на тази промяна му беше казано, че "духове от много по-висок ранг в сравнение с тези, които обичайно общуват чрез двата млади медиума, идват изрично за него и ще продължават да го правят, за да спомогнат той да изпълни една важна религиозна мисия. "

Когато тези разговори продължиха близо две години, той един ден отбеляза на жена си във връзка с разгръщането на тези възгледи, които тя следваше с понятна симпатия: „Това е нещо много любопитно! Моите разговори с невидимите интелекти напълно революционизираха моите идеи и убеждения. Така предадените инструкции представляват една изцяло нова теория за човешкия живот, дълг и съдба, която ми се струва абсолютно рационална и съгласувана, възхитително ясна и утешаваща и силно интересна. Имам силната мисъл да публикувам тези разговори в книга, защото ми се струва, че това, което интересува мен толкова дълбоко, може да се окаже интересно и за другите." Съпругата му горещо одобри идеята, а след това той я представи на невижданите си събеседници, които отговориха по обичайния начин, че именно те са предложили тази идея на неговия ум, че комуникациите им направени към него, не са за самия него, но с изричната цел да бъдат дадени на света, както той предлага да направи, и че сега е настъпило времето за изпълнение на този план. "На„На книгата, в която ще въплътите нашите инструкции"инструкции“, продължиха общуващите интелекти, "ще дадете, тъй като тя е наша работа, а не ваша, заглавието, Le Livre des Esprits ([[КНИГАТА НА ДУХОВЕТЕ]]) и ще я публикувате, не под вашето собствено име, а под псевдонима на ALLAN KARDEC.¹ Запазете собственото си име Rivail за вече публикуваните от вас собствени книги, но вземете и запазете името, което сега ви дадохме за книгата, която предстои да публикувате по наше искане и по принцип за цялата работа, която ще трябва да свършите при изпълнение на мисията, която, както вече ви казахме, ви е била поверена от Провидението и която постепенно ще се отвори пред вас, докато напредвате в нея под наше ръководство “.

Така създадената и публикувана книга се продава с голяма бързина, правейки хората да приемат новото учение не само във Франция, а и на целия континент, и превръщайки името на АЛАН КАРДЕК в дума за ежедневна употреба за читателите, които го познават само във връзка с нея; така че оттам нататък той беше наричан само с това име, с изключение на старите си лични приятели, пред които и той, и съпругата му винаги запазваха фамилното си име. Скоро след публикуването ѝ той основава Парижкото Общество на Психологическите Изследвания, на което той беше президент до смъртта си, и което се събираше всеки Петък вечер в къщата му, за да получи от духове, чрез пишещи медиуми, инструкции за изясняване на истината и дълга. Той също основава и редактира, до самата си смърт, едно месечно списание, озаглавено [[La Revue Spirite]], Журнал за Психологически Изследвания, посветено на застъпничество на възгледите, изложени в [[Книга на Духовете]].

Трябва да се отбележи, във връзка с току-що изброените произведения, че АЛАНАлан КАРДЕККардек не е бил „медиум“ и следователно е бил длъжен да се възползва от медиумизма на другите при получаването на духовните комуникации, от които те са се развили. Теорията на живота и дълга, толкова непосредствено свързана с неговото име и произведения, често погрешно се предполагало, че е продукт на неговия единен ум или на духовете в непосредствена връзка с него, следователно е далеч по-малко израз на едно лично или индивидуално мнение, отколкото всяка от спиритуалистичните теории предложени за разглеждане тук; тъй като основата на религиозната философия, заложена в неговите произведения, по никакъв начин не е произведение на неговия собствен интелект, а била толкова нова за него, колкото и за всеки от неговите читатели, след като е прогресивно изведена от него от едновременните твърдения на един легион от духове, чрез много хиляди медиуми, непознати помежду си, принадлежащи към различни страни и от разнообразно социално положение.

Прекрасната му съпруга го освободила от всички домашни и светски грижи и по този начин му дала възможност той да се посвети изцяло на делото, за което вярвал, че е призован. Той го преследвал с непоколебима отдаденост, с изключването на всички занимания, интереси и приятелства извън Спиритизма, от времето, когато той за пръв път е влязъл в него до смъртта си. Той не посещаваше никого отвъд един малък кръг от близки приятели и много рядко отсъстваше от Париж, прекарвайки зимата в сърцето на града, в стаите, където той публикувал своето списание Ревю Спирите, и летата си във Вила Сегур, един малък полу - – селски имот, който построил и засадил с растения като дом за стари години за него и съпругата му в крайградския район зад Шанп де Марс, в наши дни пресечен във всяка посока от широки пътища и бързо застроен, но който в онова време беше нещо като пустееща земя, която все още можеше да мине за „провинция“.

|'''Основата на Спиритизма. Форматирана във вид на въпроси и отговори за да премахне влиянието на редактора колкото е възможно. Засяга: Какво е Бог, духове, светът на духовете, прераждане, свободна воля, морални закони, надежди и утешения за бъдещето.'''

|'''Фокусира се на медиумизма, механизма посредством който комуникират духовния и физическия свят. Засяга: какво е медиумизъм, видове медиумизъм, кой е медиум, как да развием своя медиумизъм, как да оценяваме комуникацията с духовете.'''

|'''Преразглежда някои Християнски уроци през призмата на Спиритизма. Разнообразни духовни комуникации за смисъла на различни части от епичната „Проповед на Планината“ на Христос.'''

|'''Духовете предлагат разкази от първо лице за своето състояние в живота след смъртта и как това е директно свързано с техните избори и дела, докато са живели на Земята.'''

|'''Едно по-детайлно и научно оценяване и обяснение на чудесата и предсказанията, които се намират в Новия Завет през призмата на Спиритизма.'''

<blockquote>Алън Кардек написва само пет спиритистки книги - – но тези пет книги служат като основа за Спиритизма, едно прогресивно тяло на знанието, което продължава да нараства до близо 1000 книги, след като Кардек за първи път публикува „Книгата на духовете“ през 1857 г. Поради това, че те служат като една отправната точка на Спиритизма и тъй като са резултат от сътрудничество между стотици интелекти и в двете равнини на живота (духовното и физическото ниво), Спиритистите често наричат петте книги на Кардек „Кодификация на Спиритизма“. Тоест: една съвкупността от трудове, които помагат за организирането и оформянето (кодифицирането) на специфичните учения на духовете, станали известни като Спиритизъм. Същата обосновка се прилага за това защо той използва името „Кардек“ при издаването на тези книги и защо този набор от знания беше подходящо наречен „Спиритизъм“, а не „Кардекизъм“ – защото тези знания са пряк резултат от мъдростта и добротата на просветени духове и не са резултат от работата на един единствен човек.

''Рай и Ад'' (1865);<ref>{{Цитат книга|last=Kardec|first=Allan|title=Heaven and Hell|year=1865|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref>

''Генезис - – чудеса и предсказания според Спиритизма'' (1868).<ref>{{Цитат книга|last=Kardec|first=Allan|title=Genesis Miracles and Predictions according to Spiritism|year=1868|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref>

=== Късни Годинигодини ===

След като дълги години страдашестрада от сърдечно заболяване, през 1869 г. ALLAN KARDECКардек състави план на една нова спиритистка организация, която трябва да продължи работата на по разпространението след смъртта му. За да подсигури съществуването ѝ, като ѝ придаде правен и търговски статус, той реши да направи компания за издателство и продажба на книги като едно редовно учредено акционерно дружество с ограничена отговорност, което да бъде учредено за период от деветдесет и девет години, с правомощия да купува и продава, издава акции, получава дарения и наследство и т.н. На тази компания, която трябваше да се нарече „Акционерното Дружество за Продължаване Творбите на АЛАН КАРДЕК“, той възнамеряваше да завещае авторските права на своя Спиритистки писания и на списание Ревю Спирите.

Но АЛАН КАРДЕККардек не беше предопределен да стане свидетел на реализацията на проекта, към който имаше толкова голям интерес и който оттогава се изпълнява с пълна точност от вдовицата му.