'''Георги Пачеджиев''' е [[България|български]] [[футболист]] и [[треньор]] по [[футбол]]. Роден е на [[1 март]] [[1916]] г. в [[София]].
== Състезателна кариера ==
Играе на пост [[нападател]] в [[Спортклуб (София)]] от [[1932]] до [[1936]] г., [[АС`23]] от [[1937]] до [[1943]] г., [[Чавдар (София)|Чавдар]] от [[1944]] до [[1946]] г., в [[ПФК Левски (София)|Левски]] от [[1947]] до [[1949]] г. и [[ПФК Славия (София)|Славия]] (тогава Строител) от [[1950]] до [[1953]] г. За "белите" след [[1950]] г. играе малко, защото тогава получава тежка контузия.
[[Шампионат на България|Шампион на България]] е през [[1935]] със Спортклуб и през [[1947]] и [[1949]] г. с Левски, носител на [[Национална купа на България|купата]] през [[1941]] с АС`23, през [[1949]] с Левски и през [[1952]] г. със Славия, вицешампион през [[1948]] с Левски и през [[1950]] г. със Славия. [[Голмайстор на България|Голмайстор]] през [[1939]] г. с '''14 гола''' за АС`23. За [[Български национален отбор по футбол|българския национален отбор]] дебютира на [[20 октомври]] [[1935]] г. срещу [[Германия]] (2:4). На [[7 ноември]] [[1937]] година [[Български национален отбор по футбол|България]] печели първата си точка в квалификации за Световно първенство по футбол като завършва наравно със световния вицешампион [[Чехословакия]] на наш терен - 1:1, а автор на гола за България е Георги Пачеджиев. Има '''10 мача''' и '''2 гола''' за [[Български национален отбор по футбол|"А" националния отбор]] и '''2 мача''' за "Б" националния отбор в периода [[1935]]–[[1950]] г. Бърз, техничен и изключително жилав и издръжлив, заради което е известен с прякора "Чугуна". За Левски има '''37 шампионатни мача''' с '''13 гола''', '''9 мача''' и '''4 гола''' за купата на страната, '''12 международни срещи''' с '''2 гола'''.
== Треньорска кариера ==
От [[1956]] до [[1959]] г. е треньор на "Левски", с който е носител на [[Национална купа на България|купата]] през [[1956]], [[1957]] и [[1959]] г., на [[Поморие (отбор)|Поморие]] и на [[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец]] от [[1966]] до [[1968]] г. Има 21 мача начело на [[Български национален отбор по футбол|националния отбор]]. Заедно с [[Кръстьо Чакъров]] извеждат България за първи път на финали на [[Световно първенство по футбол]] през [[1962]] г. в [[Чили]]. Има и 4 мача начело на "Б" националния отбор. Треньор на кипърския [[Омония]] – шампион през [[1966]] г. [[Заслужил майстор на спорта]] от [[1961]] г. и [[Заслужил треньор]] от [[1980]] г. Един от авторитетите в треньорската професия в България.
