Тюркски каганат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
периферно събитие, не може да изчерпва значението
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:First Turk Khaganate(600).PNG|мини|Тюркският хаганат ок. 600 г.alt=|н|5x5пкс]]
'''Тюркският (тюркутският или гьоктюркският) хаганат''' е [[Гьоктюрки|тюркско]] племенно обединение с неясен произход,възникнало във Вътрешна [[Азия]] (северна [[Монголия]]) към средата на [[VI век]]. ВТермина разцвета"тюрки" сие обхващасъчинен [[Централнаоколо Азия]]16 век,в [[Монголия]]писмените иизточници северенот [[Китай]]първата (провинцииполовина Кси-Янна и [[Манджурия]]).Средновековието Основанне есе презспоменвава [[552]]за г. от [[гьоктюрки]]те начело с [[Бумън]] хан от рода [[Ашина]]тюрки.
 
== Образуване ==
В началото на [[VI век]] на политическата сцена на Централна Азия се появява една нова и внушителна сила – тюрките. От средата на [[V век]] до средата на VI век гьоктюрките предприемат серия военни походи срещу конкурентните конфедерации на [[жоужан]] и на [[тиелъ]]. Тези войни сплотяват тюркските народи и привличат под знамената им нови племена, които получават равни права във конфедерацията. Към [[520]] г. тюрките вече разполагат с внушителна армия предвождана от Бумън хан и започват серия походи на изток, запад и юг.
 
== Експанзия ==
ТюркскатаЕкспанзия експанзияим на юг и на запад е облагодетелствана от политическите ситуации в тези райони. На юг, Китайската империя и нейните съперници са отслабени от многобройните и продължителни военни конфликти и вътрешни борби за власт. На запад, [[Хефталити]]те в Централна Азия са изтощени от серията войни със Сасанидска [[Персия]], която на свой ред е омаломощена вследствие непрестанните войни с Източната Римска Империя ([[Византия]]). В тази обстановка БумънБуман побеждава жоужан, тиелъ и [[огузи]]те и през 552 г. се обявява за ''ил-каган'' ([[цар]] на царете), но скоро след това неочаквано умира.
 
== Организация ==
До каква степен тюркитетези племена са упражнявали контрол върху градските центрове в империята и какви са били точните им взаимоотношния с уседналите народи не е съвсем ясно. Някои източници подсказват, че градовете трявбало да плащат данъци и репарации на тюркските кагани, да приемат тюркски гарнизони и заселници и да оказват административна и финансова помощ на тюрките. В замяна, тюрките не се месели във вътрешните им дела и защитавали керваните по регионалните и международните търговски пътища. Вследствие настъпва разцвет на търговията по древния път на коприната.
 
== Разпадане ==
След смъртта на Бумин каган управлението на хаганата преминава в ръцете на сина му [[Мукан]] (упр. [[553]] – [[572]] г.) и брат му [[Истеми]] (упр. [[552]] – [[575]] г.). Първият приема титлата ''каган'' и поема управлението на същинската, западна част на империята, където са традиционните територии на тюрките, а вторият става управител на новозавладените земи в Централна Азия и носи титлата ''ябгу''.
 
След смъртта им Тюркския хаганатхаганата изпада в първата си сериозна криза. Различията и съперничеството между източното и западното крило на империята стават непреодолими и около [[580]] г. довеждат до окончателното и разделяне на две части. В тази форма империята на гьоктюрките просъществува до [[745]] г., когато се разпада окончателно и [[ИзточнотюркскиИзточния хаганат|Източнотюрския хаганат]]. [[ЗападнотюркскиЗападният хаганат|Западнотюрският хаганат]] престава да съществува 5 години по рано.
 
В началото на [[VII век]] [[прабългарите]] населяват териториите северно от [[Кавказ]], които се намират в зоната на влияние на Западнотюркския хаганат. През [[632]] г. използвайки междуособните борби за власт в хаганата, българите водени от [[Кубрат]] от рода [[Дуло]], успяват да извоюват своята независимост, създавайки [[Стара Велика България]] – племенна конфедерация на българските племена.
 
Персия - [[Сасанидска империя]]
== Източници ==
* [http://www.amazon.co.uk/Palgrave-Concise-Historical-Atlas-Central/dp/1403975426/ref=sr_1_1?ie=UTF8&s=books&qid=1242838681&sr=8-1 The Palgrave Concise Historical Atlas of Central Asia ], R. Abazov, New York, 2008. ISBN-10: 1403975426
 
== Вижте също ==
 
* [[Западнотюркски хаганат]]
* [[Източнотюркски хаганат]]
* [[Хазарски хаганат]]
* [[Аварски хаганат]]