|
'''Дамаскините''' са [[литературен жанр]] в [[българска литература|българската литература]] от края на XVI век до средата на XIX век. Представляват популярни сборници от религиозни и поучителни текстове, в типичния случай написани на простонароден език.<ref>http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/дамаскин/</ref><ref name="геб">{{геб|5|1671-1672}}</ref>
'''Дамаскините''' са летописни преписки към църковно-богослужебни книги. <ref>{{cite book |last= Туртуриков |first= Георги |authorlink= Георги Туртуриков |title= Кратък терминологичен речник по история |year= 2003, първо издание |publisher= Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3 }}</ref>
Постепенно дамаскините се превръщат в църковни [[сборник|сборници]] с поучителни слова и [[жития]]. Появяват се в края на [[XVI век|XVI]] в [[западни български земи|западните български земи]] и просъществуват до средата на [[XIX век]]. В голямата си част дамаскините са написани на прост, достъпен за обикновените хора език.
Първите дамаскини са преводи на сборника „Съкровище“, съдържащ 36 жития и поучения и издаден през 1558 година на простонароден гръцки във [[Венеция]] от [[Дамаскин Студит]], чието име получава целият жанр.<ref name="геб"/>
Обичайно ''дамаскинът'' е вид украса върху метално или кожено [[занаят]]чийско изделие, чиято [[етимология]] произлиза от град [[Дамаск]].
Името ''„Дамаскин“'' идва от името на първия автор на подобно четиво – гръцкия писател от XVI век [[Дамаскин Студит]], чието произведение "Съкровище" (1558) съдържа 36 жития и поучения (отпечатан е във [[Венеция]]). Той е преведен за първи път на български език от епископ [[Григорий Прилепски]] в скита "Света Троица" или "Кафсокаливия" (῾Αγίας Τριάδος τῶν Καυσοκαλυβίων) на манастира [[Велика Лавра]] в [[Атон]]. Първите дамаскини включват само преводи на произведения на Дамаскин Студит, а по-късно, след средата на [[17 век|XVII век]] се комбинират с преводи на произведения на други автори. През [[18 век|XVIII век]] част от дамаскините излизат от рамките на църковната практика и често се превръщат в четивни сборници. Дамаскините са написани на достъпен, говорим народен език и имат увлекателен начин на изложение. В тях се поместват творби от най-различен жанр и с разнообразна тематика - на новогръцки автори, старобългарски такива, различни жития, поучения, [[апокриф]]и, исторически съчинения, религиозни разкази, повести, "мъдри" изречения и други.
Известни български дамаскинари са [[даскал Недялко]] и синът му [[Филип (дамаскинар)|Филип]], [[Аврам Димитриевич]], отец [[Йосиф Брадати]], [[Теофан Рилски]] и [[Никифор Рилски]], представители на Рилската дамаскинарска школа, поп Йовчо, поп Петър, поп [[Пунчо]] от с. [[Мокреш (област Монтана)|Мокреш]], Ломско, поп [[Тодор Врачански]], йеромонах [[Роман]], [[Никифор (йеромонах)|Никифор]] от [[Арбанаси]], даскал [[Тодор Пирдопски]] и др. Наред с нея, през XVIII век в [[България]] съществуват Самоковска, Котленска и Врачанска школи. Българските дамаскинари превеждат текстове от гръцки, включват в сборниците си славянски текстове и свои мисли, нерядко с нерелигиозно съдържание.
[[Категория:Дамаскини| ]]
[[Категория:Литературни жанрове]]
|
