Анастас Антикаджиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 21:
Антикаджиев е роден на 6 август 1860 година в град [[Петрич]], който тогава е в [[Османската империя]]. Остава рано сирак. Учи в новобългарското училище в Петрич при [[Агапий Войнов]]. Замогва се от търговия. Активно участва в [[Борба за новобългарска просвета|просветните]] и църковните борби в Петричко. Става член на [[Петричка българска община|Петричката българска община]], училищен настоятел и църковен епитроп. Антикаджиев финансира изграждането на църквата „[[Свети Николай (Петрич)|Свети Николай]]“ в Петрич в 1880 година, както и отварянето на основно и трикласно българско училище в града през 1904 година, като султанският ферман за училището е на негово име.<ref name="Дарителството"/>
 
В 1899 година Антикаджиев е сред основателите на комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в Петрич. По време на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] от 26 септември до 8 октомври 1902 година е задържан от властите в местния затвор, заедно с общинския председател свещеник [[Александър Попзахариев]] и други общинари и градски първенци.<ref>Георгиев, В., Трифонов, Ст. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX в.), София, МНИ, 1995, стр. 160.</ref> След [[Солунски атентати|Солунските атентати]] от април 1903 година, Антикаджиев отново е арестуван от властите и затворен в солунския затвор [[Едикуле]]. Малко по-късно, след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е отново арестуван и заточен в [[Диарбекир]].<ref name="Дарителството"/>
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година става активист на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]].<ref name="ЕПК 22">{{ЕПК|1|22}}</ref><ref name="Дарителството"/> Антикаджиев е сред делегатите на Втория конгрес на съюза, състоял се през август 1909 година в [[Солун]].