Анастас Антикаджиев
Анастас Тасев Антикаджиев е български търговец, общественик, дарител, революционер, участник в борбата за българска църковна независимост.[1][2]
| Анастас Антикаджиев | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 февруари 1956 г.
Петрич, България |
Биография
редактиранеАнтикаджиев е роден на 6 август 1860 година в град Петрич, който тогава е в Османската империя. Остава рано сирак. Учи в новобългарското училище в Петрич при Агапий Войнов. Замогва се от търговия. Активно участва в просветните и църковните борби в Петричко. Става член на Петричката българска община, училищен настоятел и църковен епитроп. Антикаджиев финансира изграждането на църквата „Свети Николай“ в Петрич в 1880 година, както и отварянето на основно и трикласно българско училище в града през 1904 година, като султанският ферман за училището е на негово име.[1]
В 1899 година Антикаджиев е сред основателите на комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Петрич. По време на Горноджумайското въстание от 26 септември до 8 октомври 1902 година е задържан от властите в местния затвор, заедно с общинския председател свещеник Александър Попзахариев и други общинари и градски първенци.[3] След Солунските атентати от април 1903 година, Антикаджиев отново е арестуван и затворен в солунския затвор Едикуле. Малко по-късно, след Илинденско-Преображенското въстание е изпратен на заточение в Диарбекир.[1]
След Младотурската революция от 1908 година става активист на Съюза на българските конституционни клубове.[4][1] Антикаджиев е сред делегатите на Втория конгрес на съюза, състоял се през август 1909 година в Солун.
При освобождението на Петрич по време на Балканската война през октомври 1912 година е избран в първата българска местна власт за съветник,[5] а от 31 май 1913 година за кратко става кмет на града. По време на Междусъюзническата война, като кмет, заедно с още трима общински съветници, отпускат на общинския съвет заем от 60 наполеона (1200 златни лева) лични средства. Сумата е разпределена между най-бедните от бежанците, намерили убежище в града.[6] По същото време, той играе важна роля за освобождаването на няколко десетки души гъркомани от Петрич, задържани в полицейския затвор, като заложници.[7]
Антикаджиев е почетен председател на Търговското дружество в Петрич (до 1934) и един от основателите и пръв председател е на клона на Българския червен кръст в града, благодетелен член на клона на Съюза за закрила на децата и активен деец на читалище „Братя Миладинови“.[1]
Антикаджиев е виден дарител в Петричкия край, като подпомага редица църкви и училища. В 1935 година със собствени средства построява църквата „Въведение Богородично“ в града, като средствата, събирани в нея се използват за издръжка на училищна трапезария за бедни ученици.[4]
Антикаджиев е носител на почетния знак за човеколюбие и благотворителни дела на Българския червен кръст.[1] В 1936 година е удостоен с медала „За насърчение към человеколюбие“, ІІ степен,[4][1] а в 1937 година е обявен за почетен и благодетелен гражданин на Петрич.[1]
През 1950 година Анастас Антикаджиев е интерниран със семейството си в град Твърдица. Завръща се в Петрич през 1955 година. Умира в родния си град на 4 февруари 1956 година на преклонна възраст.[2][1]
Литература
редактиране- Анастас Антикаджиев. Дела и патила Приказка за доброто и злото. Съставител Христо Антикаджиев, Слънце, София, 2005.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и Гоцева, Дивна. Храм „Въведение Богородично“, Петрич // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 3 февруари 2017.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 21.
- ↑ Георгиев, В., Трифонов, Ст. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX в.), София, МНИ, 1995, стр. 160.
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 22.
- ↑ Попов, Никола. „Петрич и Петричко по време на Балканската война“. В: „Войни за национално освобождение и обединение“, (сборник), София, 1989, стр.112.
- ↑ Караманов, Вл. Кукушкото окръжно управление извън територията на Кукушкия окръг. Списание „Македонски преглед“, кн.3, София, 1943, стр. 87
- ↑ Караманов, Вл. Кукушкото окръжно управление извън територията на Кукушкия окръг. Списание „Македонски преглед“, кн.3, София, 1943, стр. 92-93.
| Януш Стойчев | → | Кмет на Петрич (1913) | → | Христо Филипов |