Фани Попова-Мутафова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fix; козметични промени
Ред 30:
Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът [[Кирил Христов]] казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“
 
По време на [[Втората световна война]] Фани Попова-Мутафова се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща царскотопобедите семейство,на [[АдолфТристранния Хитлерпакт]] и [[БенитоОбединението Мусолинина Българските земи]]. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. [[народен съд]] на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката [[астма]], от която боледува, и след застъпничествата на баща си.
 
В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя [[Йордан Вълчев]] се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на [[Антон Дончев]]<ref>[[Инна Пелева]], [http://liternet.bg/publish20/i_peleva/bylgarski.htm „Български писателки – формули на неуспеха“], Електронно списание LiterNet, 8 февруари 2009, № 2 (111).</ref>.