Уикипедия

Фани Попова-Мутафова

българска писателка

Фани (Стефанка) Добрева Попова-Мутафова (1902 – 1977) е българска писателка, преводачка от италиански език и общественичка.

Фани Попова-Мутафова
Портрет на писателката от М. Юрукова.
Портрет на писателката от М. Юрукова.
Родена16 октомври 1902 г.
Починала9 юли 1977 г. (74 г.)
Професияписател, преводач
Националност България
Активен период1924 – 1972
Жанристорически романи
Темаистория на България по време на Второто българско царство
Известни творби„Солунският чудотворец“ (1930)
„Дъщерята на Калояна“ (1936)
СъпругЧавдар Мутафов
ДецаДобри Мутафов
Фани Попова-Мутафова в Общомедия

Биография редактиране

Фани Попова-Мутафова е дъщеря на генерал Добри Попов. Племенница на генерал Стефан Нерезов. До 12-годишна възраст живее със семейството си в Италия, където баща ѝ следва и завършва Военната академия в Торино. Там тя учи в начално училище, взема уроци по италиански и пиано. В София завършва полукласическия отдел на Първа девическа гимназия през 1922 г. и същата година се омъжва за Чавдар Мутафов. Приета е да следва философия в Софийския университет, но заминава със съпруга си за Германия, където учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925) и слуша лекции по история на изкуството. През 1925 г. семейството се завръща в България.[1] В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Има син  – Добри Мутафов, внучка – Фани Добрева-Турмачка.

Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“

Избрана е за член на ПЕН клуба в България през 1932 г.[2] По време на Втората световна война се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща победите на Тристранния пакт и Обединението на Българските земи.

След деветосептемврийския преврат през 1944 г. изпада в немилост. Изключена е от Съюза на българските писатели заедно с редица други творци. Арестувана е и изправена пред шести състав на т. нар. народен съд.[3] Осъдена е на 7 години строг тъмничен затвор и 10 хиляди лева глоба за „антиболшевизъм“, „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“.[4] След 11 месеца престой зад решетките (13 октомври 1944 –8 септември 1945) е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.[5] През 1950 – 1951 г. отново е затворена и следствена, считана „като опасно за държавната сигурност лице“. Въдворена е в ТВО лагер край с.Ножарево.[4]

 
Фани Попова и Чавдар Мутафов, сватбена снимка

В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев[6].

След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“.

През 1972 г., по повод 70-годишнината ѝ, е наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ І степен.[7]

„Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията „Д-р П. Берон“ (1972).

В периода 2007 – 2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.

Умира на 9 юли 1977 г. в София.

Произведения редактиране

 
  • Жени (1927)
  • Жената на приятеля ми (1929)
  • Солунският чудотворец (1929/30)
  • Недялка Стаматова (1933)
  • Зарко и хвърчилата (1934)
  • Огледало, нимби и цветя (1934)
  • Велики сенки (1935)
  • Дъщерята на Калояна (1936)
  • На кръстопът (1937)
  • Приказки за Крали Марко (1937)
  • Христо Ботев (1937)
  • Йоан Асен (1938/39)
  • Последният Асеновец/Боянският майстор (1939)
  • Княгиня Мария-Луиза (1939)
  • Събрани творения. Том 1 – 10. С., Ив. Коюмджиев, 1941 – 1943:
    • 1. Легенди (1941);
    • 2. Велики сенки (1943);
    • 3. Разкази – 1 том (1941);
    • 4. На кръстопът (1941);
    • 5. Солунският чудотворец (1942);
    • 6. Дъщерята на Калояна (1942);
    • 7. Йоан Асен ІІ (1943);
    • 8. Боянският майстор/Последният Асеновец (1943);
    • 9. Разкази – 2 том (1943);
    • 10. Недялка Стаматова (1942).
  • Новата българка (1942)
  • Червената мантия (1943)
  • Д-р П. Берон (1972)
  • Когато бяха малки (1979)
  • Асеновци. В 4 т. (2007 – 2009)

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Ташев, Андрей. Фани Попова-Мутафова // Речник на българската литература след Освобождението. dictionarylit-bg.eu.
  2. ↑ Официално писмо от ПЕН-клуба в България до Фани Попова-Мутафова за избирането й за член на клуба // rodensud.archives.bg. Шести състав на Народния съд, ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е.161, л. 218.
  3. ↑ Шести състав на Народния съд в София. Подсъдими и документи за тях // narodensud.archives.bg.
  4. ↑ а б Златева, Ани. Във въртележката на политическите страсти (1941-1951) и премълчаното за Чудотворката - Фани Попова-Мутафова // ebox.nbu.bg.
  5. ↑ От Осанна до Разпни го - Фани Попова-Мутафова и Чавдар Мутафов // mecumporto.org. Архивиран от оригинала на 2022-01-06. Посетен на 2022-01-06.
  6. ↑ Инна Пелева, „Български писателки – формули на неуспеха“, Електронно списание LiterNet, 8 февруари 2009, № 2 (111).
  7. ↑ Указ № 2508 от 28.Х.1972 г.

Източници редактиране

  • Владимир Цачев. Фани Попова-Мутафова умря в пълна мизерия. В: Блиц, 23 ноември 2011
  • Катя Кузмова-Зографова. Как не бива да се пишат биографични книги днес. В: Литературен форум, бр. 5 (428), 26.09.-02.10.2000 г.
  • Мирослава Георгиева. Пренаписване на авто/биографиите: Фани Попова-Мутафова. В: Култура, бр. 16, 19.04.2002 г.
  • Цвета Трифонова. Писатели и досиета (2004).
  • Йордан Вълчев. Дневниците на писателя дисидент (2004), стр. 304 – 308.
  • Петър Величков. Автентичната версия на „Солунският чудотворец“. Предг. в: едноим. роман (2007).
  • Петър Величков. Автентичната версия на „Дъщерята на Калояна“. Предг. в: едноим. роман (2008).
  • Петър Величков. Роман за мъдрия, съгрешил цар Йоан Асен ІІ. Предг. в: „Йоан Асен ІІ“ (2009).
  • Петър Величков. Краят на четирилогията „Асеновци“. Предг. в: „Последният Асеновец/Боянският майстор“ (2009).
  • Ани Златева. Писателският съюз „Иван Вазов“ 1941 г. и конюктурните метаморфози на историческите факти. (За Фани Попова-Мутафова и народния съд, 1945 г.). В: Научни трудове, т. 1, кн. 1. Пловдив, изд. Пловдивски университет, 2006, с. 479 – 499.
  • Павлова, Лалка, Асеновци и българската държавност в тетралогията на Фани Попова-Мутафова: монография. София: Бълг. писател, 2019. 371 с. : с ил., к.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фани_Попова-Мутафова&oldid=12083425“.