Битка при Термопилите: Разлика между версии

Коринтският конгрес първо изпраща войска от 10&nbsp; 000 гърци в това число [[хоплит]]и и [[кавалерия|конница]] в [[Темпейска долина|Темпейската долина]], където смятали, че персите възнамеряват да преминат. Войската включва [[лакедемон]]ци предвождани от Еванет, непринадлежащ на спартанското царско семейство, и [[Атина|атиняни]], водени от [[Темистокъл]]. Предупредени от [[Александър I Македонски]], че долината може да се премине и отдругаде, и че войската на Ксеркс е с голямо числено надмощие, гърците решават да не се опитват да ги спират там и бързо напускат така превърналата се в ''не''стратегическа долина (внезапно с разкритието на обходните трасета).<ref name="vii-173">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.173.1 VII,173]. Пространно описание на приетото решение и преминаването на Ксеркс през Тесалия може да се намери, но на английски език в {{cite book|first=Jacob|last=Abbott|title=The history of Xerxes the great|pages=pages 110 – 113|publisher=Nathaniel Cooke|date=1854|city=London}} Downloadable Google Books.</ref>

„Ако преди 10 г. [[Дарий I|Дарий]] изпратил просто една вълна, то Ксеркс водил океан!“ – така Херодот сравнява в размер ''тази'' експедиция с ''[[Гръко-персийски войни|предишната]]''. В същото време войските на Ксеркс, събрани в Северозападна [[Мала Азия]], започват да преминават [[Хелеспонт]]а в началото на месец юни [[480 пр.н.е.|480 г. пр. Хр.]], като използват [[Понтонен мост|понтонни мостове]]. Тези войски са събрани в продължение на 4 години „от всички краища на познатия свят“ измежду стотиците народи в пределите на персийските владения. Отнема повече от 6 дни на всичките им войски да преминат в Европа. Този път царят на Персия е решен да не повтаря грешката на баща си. Никакви средства не се спестяват; цялата мощ на ''най-великата империя в света'' се стоварва върху малката и разпокъсана Гърция. Флотата от 1200 кораба охранява сухопътните операции и подпомага снабдяването на войските, които наброяват към 400&nbsp; 000 редовна войска, 600&nbsp; 000 наемници и роби и около 100&nbsp; 000 от личната гвардия на царя-бог, а според Херодот били 2 милиона и половина, без подкрепленията, а [[Симонид]] споменава дори 4 милиона. „Те били толкова многочислени, че разклащали земята с маршируването си, изпивали реките до пресушаване, а когато лагерували през нощта, огньовете им били повече от звездите на небето!“. Без съмнение това е най-голямата войска, която светът трябва да е виждал до този момент.

По думите на Херодот на полесражението се бият 7000 гърци и 5 млн. перси, което по съвременни пресмятания се приема да е силно преувеличен брой<ref> Stecchini, Livio C. [http://www.iranchamber.com/history/articles/persian_wars5.php “The Persian Wars“]</ref> и болшинството съвременни историци се спират на 100 – 200 хиляди. Херодот в тези 5 милиона включва флота и помощните войски, но независимо оттова, ако се погледне на факта, че през 1820 г. [[Османска империя|Османската империя]] в апогея на териториалното си господство обхваща земи на три континента и едва 28&nbsp; 500&nbsp; 000 поданици, такава петмилионна армия на Ксеркс изглежда би предизвикала тотално опразване на [[Мала Азия]] и целия [[Балкански полуостров]] и пак едва ли би се събрала в тази си численост..<ref name=Stecchini> '''Stecchini, Livio C.''' (2007). „The Persian Wars: the Size of the Persian Army“ (html). Iran Chamber Society. Посетен на 19 октомври 2007.</ref>, <ref>{{cite book | first=N.G.L. | last=Hammond | author-link=N.G.L. Hammond | chapter=The Expedition of Xerxes: Persian Preparations and the Advance to Therma in Macedonia | title=The Cambridge Ancient History: IV Persia, Greece and the Western Mediterranean | year=2000 | pages=532 – 534 | publisher=Cambridge University Press | id=ISBN 0521228042}}</ref>

{{цитат|Как можем да стигнем до по-точен, по-реалистичен брой? Едно много простичко решение е било предлагано. То е да приемем, че гърците постоянно „умножавали по 10“ персийската „х_и_л_и_а_д_a“ (бел. прев.: оттам произлиза ''хиляда''), която е военна единица от 1000 човека, като са я представяли за „мириада“, единица от 10&nbsp; 000 (човека); следователно трябва да се раздели броя на персийските войски на десет. Това би дало за броя на нападателите пехотинци сто и седемдесет хиляди човека. Но дори и това е прекалено голямо число за армия като се имат в предвид неизбежните логистични проблеми, доставки на провизии и командуване <ref name=Maurice>{{cite journal | last=Maurice | first=F. | authorlink=John Frederick Maurice | year=1930 | title=The size of the army of [[Xerxes I of Persia|Xerxes]] in the invasion of Greece 480 B.C. | journal=[[Journal of Hellenic Studies]] | volume=50 | pages=pages 210 – 235 | doi=10.2307/626811}}| publisher=Cambridge University Press | date=1993 | isbn=0521200911 | pages=page 320}}</ref> . Други решения трябва да се търсят. Ориенталските военни архиви са били изцяло фалшифицирани, що се отнася до брой на войските; доказателство за това е, че Херодот прави извадки за числеността на персийската войска от персийски официални надписи за походите срещу скитите, където е указана невероятната численост от 700 хиляди воини.|професор Ливио СТЕЧИНИ "Персийските войни“}}

Разгневен от това поражение през първия ден, Ксеркс изпраща на сутринта на втория ден първо 20-хилядна войска, а според Ктесий 50-хилядна войска, измежду които и „[[Безсмъртни]]те“<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.211.1 VII, 211] “...След като мидийците понесли извънредно големи загуби, те се оттеглили. На смяна на тях излезли напред персите, и то онази войскова част, която персийският цар наричал „безсмъртните" (елитна войска, играела ролята на царска гвардия) и чийто командир бил Хидарн. ...”</ref> – 10-хиляден елитен корпус предвождан от Хидарн, негова лична охрана и съставен от воините, смятани за най-добрите от всички персийски воини. Тяхното прозвище идва от това, че броят им винаги е запазван 10&nbsp; 000, поради постоянно попълване местата на убитите. Ксеркс възлага на тях всичките си надежди за светкавична победа. Призори, след утринните жертвени излияния (Херодот), войскиите на Ксеркс щурмуват, решени да завземат прохода. Защитниците на прохода посрещат и в този ден със смъртоносни удари нападателите и обръщат в бяг ранените, но живи перси. Дори и „Безсмъртните“ се огъват и се разбягват, обезкуражавайки вече и другите. Въпреки, че няколко десетки хиляди жертви е незначителна загуба за войска от 2 милиона, персите се деморализират. Никой вече няма волята да застане срещу защитниците. Войниците-роби започват да се страхуват от копията на Леонид, повече отколкото от камшиците на Ксеркс. Положението не се подобрява за тях, защото избухва бунт в редиците им. Освен това съобщават на царя за избухването на въстание в Персия. Ксеркс сериозно се замисля да спре кампанията си и да се завърне откъдето е дошъл. Неочаквано събитие обръща хода на битката. Предателят [[Ефиалт (предател)|Ефиалт от Трахина]] (а според Диодор Сицилийски – просто ''Трахиниецът'' без дори споменаване на името му) разкрива на персите тайната планинска пътека ''Анопея''<ref> Херодот (англ.)[216]-- it begins from the river Asopos, which flows through the cleft, and the name of this mountain and of the path is the same, namely Anopaia</ref>,<ref> Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.216.1 VII, 216] "...And this path lies as follows:--it begins from the river Asopos, which flows through the cleft, and the name of this mountain and of the path is the same, namely Anopaia; and this Anopaia..." </ref>,<ref>Уилър, Дж. Т. (англ.) '''Wheeler, J.T.''' Analysis and Summary of Herodotus, book VII"Polymnia", London, 1852. Henry G. Bohn, 2nd.ed., p. 211.</ref>. Тази пътека пресича скалните откоси на едноименно възвишение ''Анопея'' от планината [[Калидром]] и минава покрай планинския поток ''[[Асоп]]'' през планината, водейки в гръб на защитниците на прохода. Ксеркс възнаграждава Ефиалт със злато, колкото може да носи. През нощта на същия ден персийският военначалник Хидарн и половината от „Безсмъртните“ поемат по пътеката. Научавайки за това, царят на спартанците нарежда на всичките си съюзници да си вървят, а той остава със спартанците, съгласно законите на [[Спарта]]: „воинът се връща, носейки щита си или носен върху него“. В духа на епохата, Леонид се надява да бъде запомнен от другите със своята безстрашна саможертва далеч от дома, но не само за Спарта, а за цяла Гърция.