Даниел Обер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност|композитор
{{Биография инфо
| име = Даниел Обер
| портрет = Daniel FE Auber.jpg
Ред 9:
'''Даниел Франсоа Еспри Обер''' {{lang|fr|Daniel François Esprit Auber}} е френски композитор, един от най-големите представители на френската романтична и комична [[опера]] от първата половина на 18 век.
 
Автор е на повече от 50 опери, посрещнати с небивал за времето си успех. Най-известните му творби са ''„Фра Дяволо“'' и ''„[[Нямата от Портичи]]“'', която [[Рихард Вагнер]] определя като „театралното предзнаменование на Юлската революция“.<ref name="sagaev">Книга за операта, Любомир Сагаев, Издателство "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София, 1967, стр. 362. [http://www.chitanka.info:82/lib/text/8501/83 (в електронен вид)]</ref> Нова книга за операта в два тома от Огнян Стамболиев, том 1, София, 2002.
 
== Биография ==
Даниел се ражда в семейството на книжар, който определя за сина си да наследи неговия занаят. Въпреки това, на Даниел е позволено да се занимава с музика и още в детските си години вече може да свири на няколко [[музикален инструмент|инструмента]] под наставничеството на своя учител, тиролския композитор Жозеф Алоис Ладурнер (7 март 1769 – 20 февруари 1851). На 20-годишна възраст Обер е изпратен да учи в [[Лондон]], за да поеме семейния бизнес, но в резултат от нарушаването на [[Договор от Амиен|Договора от Амиен]] му се налага да напусне Великобритания.
 
По това време младият Обер вече се е пробвал в композирането и е написал няколко концерта в маниера на изпълнение на виолончелиста Ламар, комуто творбите са посветени. Един от концертите му за цигулка бива изпълнен от известния Жак-Фереол Мазас в Парижката консерватория и получава добри отзиви, което окуражава Обер да постави на сцена на осъвременен вариант на старата комична опера ''„Жюли“'' (''Julie'') през 1811 година. С ясното съзнание, че има потребност от задълбочено изучаване на музикална композиция, Обер става ученик на [[Луиджи Керубини]], под чието влияние талантът му успешно се разгръща.
Ред 31:
В късните си години Обер чувствително намалява темпа на композиране. 1850-те години отбелязва с комичната опера с трагичен финал ''„[[Манон Леско (Обер)|Манон Леско]]“'' (1855), и с преработки на ''„Бронзовият кон“'' и ''„Фра Дяволо“'', и двете от 1857 година. Следващият му триумф е чак от 1868 година с комичната опера ''Le Premier jour de bonheur'' (''„Първият ден на щастие“'').
 
Мъдрите слова на Обер, неговата отзивчивост и доброта му печелят уважението и любовта на съгражданието. По време на германската обсада на Париж през 1870- – 71 година той се радва на спокоен живот у дома си, но мизерията, която връхлита по време на [[Парижка комуна|Парижката комуна]], изтощава 89-годишния Обер и той умира на 13 май 1871.
 
Днес в Париж неговото име носи улица, която води до сградата на Парижката опера.
Ред 39:
 
{{превод от|en|Daniel Auber|261733341}}
{{нормативен контрол}}
{{романтизъм}}
 
{{СОРТКАТ:Обер, Даниел}}
[[Категория:Френски композитори]]