Замък: Разлика между версии

[[FileФайл:Burg Hohenzollern 10-2016.jpg|350п|мини|Германският [[замък Хоенцолерн]] в [[Баден-Вюртемберг]], бивша резиденция на фамилия [[Хоенцолерн]]. Построен е на височина от 855 метра и ясно показва използването на естествени защити с цел непристъпност като хълмове, речни [[меандър|меандри]] и други.]]

[[FileФайл:The Sun Sets on Château de Chillon.jpg|мини|350px|Средновековният замък [[Шато де Шийон]] в Швейцария]]

[[FileФайл:Castle Neuschwanstein.jpg|мини|350px|[[Бавария|Баварският]] замък [[Нойшванщайн]], познат още като ''Приказният замък'']]

'''За̀мъкътЗа̀мъкът''' е вид [[сграда]] или комплекс от сгради с укрепителни и отбранителни функции, строена по време на [[Средновековие]]то в [[Европа]] и [[Близкия изток]] от европейската [[аристокрация]]. Въпреки че съществуват различни мнения за основното предназначение на замъците, най-често така се наричат частните или държавни укрепени [[Резиденция|резиденции]] на [[Монарх|монарси]], [[феодал]]и или [[аристокрация|благородници]]. Различават се от [[крепост]]ите по това, че те са резиденции, с присъща жилищно-представителна функция, а от укрепените градове по това, че не са съоръжения за обществена защита. Терминът се използва за разнообразни постройки от [[форт]]ове, разположени на [[хълм]], до провинциални имения. За периода от 900 години, през който са строени замъци, последните приемат най-различни форми с разнообразни допълнения, но някои части, като например [[крепостна стена|крепостни стени]] и [[бойница|бойници]], остават тяхна обща характеристика и се срещат почти навсякъде.

Макар че [[барут]]ът се появява в Европа още през [[14 век|XIV в.]], запалителната смес не променя значително строежа на замъците до [[15 век|XV в.]], когато [[артилерия]]та става достатъчно мощна и способна да пробие каменните стени като ги разрушава постепенно. Въпреки че замъците продължават да се строят и през [[16 век|XVI в.]], снабдяването им с нови приспособления против [[Артилерийско оръдие|топтоповните]]овните атаки, ги правят неудобни и нежелани места за пребиваване. Като резултат от това истинските замъци западат и са заменени от артилерийски фортове без никаква административна роля и от провинциални имения без защити. От [[XVIII век]] се възобновява интересът към замъците и се изграждат нови замъци като част от [[романтизъм|романтическото възраждане]] на [[готическа архитектура|готическата архитектура]], но тези замъци не се използват за военни нужди.

Думата ''„замък“'' сама по себе си не се среща в средновековния български език и не се използва никъде из останалите оттогава извори<ref name=Baz>{{икона|bg}} [http://www.bazileus.eu/kreposti/254-zamakyt.html/ Замъкът – Bazileus.eu]</ref>. Тя навлиза в България едва през [[19 век|XIX в.]], като за един от първите, които я използват, се смята [[чехи|чехът]] [[Константин Иречек|К.&nbsp; Иречек]].<ref name=Baz/> Думата има славянски произход и се е образувала от [[чешки език|чешки]] ''zámek'' през [[полски език|полски]] ''zamek'' и [[руски език|руски]] ''зáмок''. Първоначално е използвана като ''замок'' (1856) с мн.ч. ''замкы'' (1861) и впоследствие ''замкове'' (1873). Чешката дума от своя страна калкира от [[немски|немското]] ''slōz'' (''ключалка, средновековна крепост''), а тя от [[латински|латинската]] дума ''clūsa'' (''крепост'').<ref>Български етимологичен речник на БАН, том I (А-З) – стр. 599</ref> Най-ранното споменаване на думата „замък“ е открито от Фр. фон Миклошич в документ от ХVІ век. Друго споменаване на думата е в строителен каменен надпис от замъка Soroca, Молдавия, датиран в края на ХVІ или първата половина на ХVІІ век, гласящ: „Сладил сий замок...Якоп“.<ref>Попов (2011) – стр. 65 – 66 и цитираната тук литература</ref>

Входът към замъка по принцип е място, където могат да се видят редица защитни съоръжения, за да затрудни щурма на обсаждащата армия. Почти задължителна е подвижната вертикална решетка ([[герс]]), направена или от [[метал]], или от дърво, подсилено с метал, за да блокира входа, както и бойници, позволяващи на защитниците да обстрелват врага. Дължината на прохода, който се образува от издигната постройка около портата, е умишлено увеличена, за да се продължи времето, през което враговете са под обстрел и неспособни да се групират в тясното пространство.<ref>Friar (2003) – стр. 126, 232</ref> Всеизвестен [[мит]] е, че отворите в пода на постройката към портата (т.&nbsp; нар. [[мортриера|мортриери]]) се използват за изливане на врящо [[олио]] или разтопено [[олово]] върху атакуващите. Цената на олиото и оловото, както и разстоянието на портата от всякакви [[Фурна|пещи]] правят подобна идея съвсем непрактична. Тяхната най-вероятна употреба представлява хвърлянето на предмети или изсипването на вода за угасяването на разразили се [[пожар]]и (каквито често се използват за пробиване на дървени порти).<ref>Allen Brown (1976) – стр. 64</ref>

Мотът (от английската дума ''motte'') представлява могила с плосък връх. Тя често е изкуствено създадена, макар че понякога се използват естествени неравности в релефа. Пръстта, използвана за издигането му, оставя изкоп около могилата за допълнителна защита. Понякога минаващ наблизо поток е отбиван от коритото си, за да изпълни рова с вода. Думата мот е изключително близка до английската дума за ров (''moat''), което означава, че двата термина още от миналото са тясно свързани. Въпреки че мотът по принцип се свързва с бейли, за да образуват т.&nbsp; нар. замък ''„мот и бейли“'', този случай не е задължителен, така че мотът и бейлито се срещат и самостоятелно. На могилата най-често се намира укрепено здание като например кула, при което равният връх се огражда с [[палисада]].<ref name=F214>Friar (2003) – стр. 214</ref> Обикновено мотът се достига чрез ''„летящ мост“'' – мост, простиращ се от външната страна на рова над мота до ръба на върха на могилата. Подобен мост може да се види изобразен върху 70-метровия [[гоблен от Байо]] като част от [[шато дьо Динан]].<ref>Cathcart King (1988) – стр. 55 – 56</ref> Понякога мотът покрива стар замък или зала, чиито помещения става подземен склад и затвор под новата постройка.<ref>Barthélemy (1988) – стр. 397</ref>

[[FileФайл:Hourds.tour.png|мини|Рисунка, показваща три линии на защита на кула от френското [[шато дьо Перфон]].]]

В Европа [[опидум]]ът се появява през [[2 век пр.н.е.|II век пр.&nbsp; Хр]]. Той представлява гъсто населено укрепено място и се развива от хълмовите укрепления.<ref name=C420>Cunliffe (1998) – стр. 420</ref> Римляните се натъкват на подобни укрепени населени места като опидуми, когато разширяват територията на своята империя в Северна Европа.<ref name=C420/> Макар и примитивни, те често са доста ефективни и биват преодолени единствено чрез засилената употреба на обсадни машини и други обсадни техники, каквито се срещат в [[битка при Алезия|битката при Алезия]]. Римските укрепления ([[каструм|кастра]]) варират от елементарни временни насипи, създадени от придвижващи се армии, до усложнени постоянни каменни конструкции като например [[Адрианов вал|Адриановия вал]]. Римските фортове по принцип са правоъгълни със заоблени ъгли – форма на [[карти за игра]].<ref>Ward (2009) – стр. 7</ref>

В късния XII в. се наблюдава драстична промяна в архитектурата на замъците. Дотогава те имат малко на брой кули, порта с няколко защитни допълнения като бойници, решетки или машикули и мортриери за хвърляне на предмети, мощен и висок донжон, по принцип квадратен и без амбразури, а формата се решава от особеностите на местността, което обикновено води до неправилна или криволинейна конструкция. Естествено всеки замък е уникален сам по себе си, но тези характеристики могат да се видят в типичните замъци в средата на XII в.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 77</ref> До края на века и в началото на XIII в. обаче новопостроените замъци придобиват различен вид. Те стават многоъгълни, с кули на всеки ъгъл, за да се осигури страничен обстрел (още наречен [[енфилада]]) по прииждащите вражески сили по стените. Крепостните кули са строени така, че да се подават извън стените. Освен това имат и амбразури на всяко ниво, за да се позволи на стрелците да улучат всеки, който се приближава или е на стените. Тези по-късни замъци невинаги имат донжон, но това може да се дължи на усложнената конструкция, изискваща повече финансови средства, така че донжонът бива пожертван, за да се спестят пари. По-големите кули предоставят пространство за обитаване, за да намалят липсата на донжон. Ако все пак има донжон в късните замъци, то той не е квадратен, а многоъгълен или цилиндричен. Портата и зданията около нея са силно защитени, като по принцип от двете и&#768;ѝ страни има полукръгли кули, свързани чрез проход. Често се срещат и една или повече метални решетки.<ref>Cathcart King (1988) – стр. 77 – 78</ref>

Ако се потърси обяснения за промяната в сложността и стила на замъците след XII век, [[медиевистика|медиевистите]] най-често го откриват в Кръстоносните походи. Кръстоносците, които досега не са се докосвали до източната архитектура, научават много за укрепленията от конфликтите си със [[сарацини]]те и сближаването си с [[Византийска архитектура|Византийската архитектура]]. Съществуват легенди като тази за Лалис – [[архитект]] от [[Палестина]], който заминал за Уелс след Кръстоносните походи и чувствително подобрил замъците в южната част на страната. Предполагало се също, че велики архитекти като например [[Джеймс от Сейнт Джордж]] са родени в [[Близък изток|Близкия изток]]. В средата на [[20 век|XX в.]] това виждане се подлага на съмнения, легендите не се считат за достоверни, а относно Джеймс от Сейнт Джордж е доказано, че той е от [[Сен-Жорж-д'Есперанш]] във Франция. Ако иновациите в укрепленията идват от Изтока, то тогава тяхното влияние би трябвало да се появи от 1100 нататък, тоест веднага след победата на християнските войски в Първия кръстоносен поход (1096 – 1099), а не около век по-късно.<ref name=CK78-79>Cathcart King (1988) – стр. 78 – 79</ref> Останки от римски строежи в Западна Европа все още се издигат по това време на много места. Някои от тях имат флангови кръгли кули и входове между две флангови кули. Строителите на замъци в Западна Европа съблюдават и се влияят силно от [[Римска архитектура|римската архитектура]]. Така например крайбрежните фортове на английския [[Саксонски бряг]] биват отново използвани през Средновековието, а в Испания градските стени около [[Авила]] имитират римски чертежи, когато се строят през 1091 г.<ref name=CK78-79/> В ''„Crusading warfare“'' (''Военно дело на кръстоносците'') от Р.&nbsp; С.&nbsp; Смейл се излага виждането, че влиянието на източните укрепления върху Запада е преувеличено и че кръстоносците от XII в. всъщност научават съвсем малко за научните подходи от византийските и сарацинските защитни здания.<ref name=CK29>Cathcart King (1988) – стр. 29</ref> Добре построеният замък, използващ природни дадености за отбрана и имащ здрави стени и ровове, няма нужда от научен подход. Пример за това е [[Керак]] в [[Ал Карак]], [[Йордания]]. Макар че там няма научен подход при строежа, той е почти непревземаем, както става ясно, когато през 1187 г. [[Саладин]] избира да обсади замъка за дълго време и да оставя гладът да му спечели победата, вместо да рискува с щурмуване.<ref name=CK29/>

Цената за строежа на замък варира според определени фактори като сложността на конструкцията и разходите за прекарването на материал. Сигурно е, че каменните замъци струват много повече от тези от пръст и дърво. Дори и малка кула като тази в [[замък Певерил]] струва около £200. Средно скъпи са замъци като [[Замък Орфорд|Орфорд]], построен през XII в. за £1&nbsp; 400, а най-скъпите са например [[Замък Доувър|Доувър]], изразходвал £7&nbsp; 000.<ref>McNeill (1992) – стр. 41 – 42</ref> Харченето на огромни суми за обширни замъци като [[шато Гаяр]], построен между 1196 и 1198 г. за от £15&nbsp; 000 до £20&nbsp; 000, лесно може да се поеме от [[хазна]]та на монарха, но за господарите на малки местности строежът на замъци е изключително сериозно и скъпо занимание. Често построяването на каменни замъци отнема около десетилетие. Цената на голям замък (от £1&nbsp; 000 до £10&nbsp; 000), построен за това време, поглъща приход от няколко имения, нанасяйки сериозен удар по финансите на лорда.<ref>McNeill (1992) – стр. 42</ref> Кампанията за строене на замъци в Уелс на Едуард I Дългокракия струва £80&nbsp; 000 в периода 1277 – 1304 и £95&nbsp; 000 в периода 1277 – 1329.<ref>McNeill (1992) – стр. 42 – 43</ref> Известният архитект Джеймс от Сейнт Джордж, отговорен за построяването на [[замък Биумарис]], обяснява високата цена:

{{панорама|Marienburg 2004 Panorama.jpg|1100п|Замъкът [[Орденсбург Мариенбург]] в [[Полша]], построен от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]], е типичен пример за тухлен замък, част от т.&nbsp; нар. северногерманска [[кирпичена готика]].<ref>{{икона|en}} {{икона|fr}} [http://whc.unesco.org/en/list/847 Замък на Тевтонския орден в Малборк], [[ЮНЕСКО]], посетен 16 октомври 2009</ref>}}

Замъците имат значимо влияние върху заобикалящия ги пейзаж поради своята административна и символична роля. Някои от провинциалните замъци често са свързани с мелници и обработваема земя, дължащо се на това, че лордът ръководи своите земи оттам,<ref name=CH55-56>Creighton & Higham (2003) – стр. 55 – 56</ref> което от своя страна им дава влияние върху ресурсите.<ref>Creighton (2002) – стр. 181 – 182</ref> Други са в съседство или в границите на [[забел (гора)|забелзабели]]и (заградени [[гора|гори]], предназначени за [[лов]]) и са важни за тяхната поддръжка. Езерцата, пълни с риба, са лукс, често срещан около замъци. Те осигуряват сладка вода и риба, а и са символ на власт поради своята висока цена за строеж и поддържане.<ref>Creighton (2002) – стр. 184 – 185</ref>

Местонахождението на замъците, що се отнася до характеристики с висок статут като изкуствени езера, е израз на сила и контрол върху ресурсите. Често срещаната [[енорийска църква]] в близост или вътре в границите на замъка<ref>Creighton (2002) – стр. 221</ref> обозначава връзка между феодалния владетел и [[Римокатолическа църква|ЦъркваЦърквата]]та, която е една от най-важните институции на средновековното общество.<ref>Creighton (2002) – стр. 110, 131 – 132</ref> Дори защитните елементи се използват за показност. Така например водните препятствия до портите на замъка [[замък Кенилуърт|Кенилуърт]] в Англия са умишлено построени, за да удължат пътя до входа, при което идващият да разгледа подробно замъка.<ref>Creighton (2002) – стр. 76 – 79</ref> Друг пример е [[Замък Бодиам|замъкът Бодиам]] от XIV в. Макар да изглежда добре укрепен и модерен за времето си, неговият ров е плитък и по-скоро прибавя мащаб към пейзажа, отколкото да предпазва от подземно прокопаване. Освен това, дупките за оръдията са непрактични и най-вероятно не много ефективни.<ref>Liddiard (2005) – стр. 7 – 10</ref> Това също показва, че позволението да се добавят зъбци не е само с умисъл за по-добра защита, но е и доказателство за благосклонността на монарха, който издава подобни позволения.<ref>Liddiard (2005) – стр. 9</ref>

Като стратегически сгради замъците често биват отбягвани от врага. Тяхната площ на влияние е около 400 метра (1&nbsp; 300 [[фут]]а), а оръжията им имат малък обсег дори и в началото на артилерийската епоха. Гарнизоните струват скъпо и често са малки, освен ако замъкът не е много значим.<ref>Cathcart King (1983) – стр. xx–xxiii</ref> В мирни времена гарнизоните са още по-малки поради високата цена за храна и издръжка, а дребните замъци се справят само с няколко караула и пазача на портата. Дори по време на война гарнизоните не са задължително големи, защото прекалено многобройната защита на един замък би намалила способността му да издържа на продължителна обсада. Например през 1403 г. 37 стрелци успешно защитават замъка [[замък Карнарвън|Карнарвън]] срещу два щурма на съюзниците на Оуайн Глиндур по време на дълга обсада.<ref name=F123-124>Friar (2003) – стр. 123 – 124</ref> В началото охраняването на замъка е дълг на васала към своя сеньор и на сеньора към краля. Впоследствие започва да се плаща на наемници.<ref name=F123-124/><ref>Cathcart King (1988) – стр. 15 – 18</ref>