Стойчо Мошанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
През 1938 – 1939 е председател на двадесет и четвъртото обикновено народно събрание. По време на [[Втората световна война]] е в легалната опозиция срещу управляващите, но се дистанцира от [[Отечествения фронт]] и неговата въоръжена борба.
 
На 8 август 1944 година Стойчо Мошанов е изпратен от министър-председателя [[Иван Багрянов]] с дипломатическа мисия в Турция, където се среща с британския посланик Хюгесън, проучвайки възможностите за излизане на България от [[Втора световна война|Втората световна война]]. В края на месеца се връща в България, но на 30 август отива в [[Кайро]], където е разположено средиземноморското командване на съюзниците, като се договаря с англо-американците България да обяви безусловна капитулция и да я окупират англо американски и турски восйки. Той не постига практически резултати, тъй като дни по-късно [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветският съюз]] обявява война на България.{{hrf|Недев|2007|608}}
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година по искане на помощник-главнокомандващия на Българската армия и помощник-министър на войната ген.майор [[Фердинанд Козовски]], Мошанов е разследван от Четвърти върховен състав на Народния съд , разглеждащ престъпленията на военните преди 1944г заради ролята на Стойчо Мошанов в споразумението от Кайро предвиждащо окупация от войски на САЩ,Великобритания и Турция , като исканото обвниение е за национално предателство в полза на САЩ, Англия и Турция. Въпреки че Народния съд не намира основания да осъди Мошанов по тези обвинения , той е държан под наблюдение от режима като активен участник в Демократическата партия.<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 93 – 94}}</ref> На 26 октомври 1947 година е интерниран в [[Търговище]].{{hrf|Недев|2007|769}} На 27 април 1954 година е осъден, заедно с друг виден демократ – [[Методи Янчулев]], на 40 месеца затвор по скалъпено обвинение, че са подпомагали преследването на антифашисти преди Деветосептемврийския преврат.<ref name="шарланов"/> По искане на ръководството на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], присъдата е преразгледана и на 3 декември 1955 година е увеличена на 12 години затвор.<ref name="шарланов"/>
 
Умира на 10 януари 1975 г. в София.