Чипровско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Клайнер |
м без интервал |
||
Ред 43:
През [[1630]] – [[1645]] г. епископ [[Петър Парчевич]], високообразован български католически духовник и дипломат, провежда широка дипломатическа кампания сред християнските владетели в централна [[Европа]]. Заедно с епископ [[Петър Богдан]] и [[Франческо Соймирович]] те посещават австрийския монарх [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фердинанд III]] ([[1637]] – [[1657]]) и полско-литовския крал [[Сигизмунд III]] ([[Зигмунт III Ваза]], [[1587]] – [[1632]]) и наследника му [[Владислав IV]] ([[1632]] – [[1648]]), както и влашкият войвода [[Матей Басараб]] ([[1632]] – [[1654]]).
Около [[1647]] г. османците се изтеглят почти напълно от северозападна [[България]] във връзка с войната с [[Генуа]] за о-в [[Крит]], а [[Матей Басараб]] изпраща пратеници и обещава 20
След неуспеха на кампанията, епископ [[Петър Парчевич]] заминава за [[Венеция]] заедно с чипровския управител [[Франческо Марканич]], а след това при новия полски крал [[Ян Казимир]] ([[1648]] – [[1668]]), както и в австрийския кралски двор, но и на трите места получава отказ. Епископ Парчевич се среща и с [[папа]] [[Инокентий Х]], а след [[1651]] посещава [[Германия]], [[Унгария]], [[Трансилвания]] и [[Влашко]]. Неуспехът на тези мисии и нежеланието на [[Австрия]] и [[Полша]] да оглавят антиосманската коалиция обаче осуетили избухването му и в този момент.
| |||