Александър Ланжерон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред; козметични промени |
|||
Ред 24:
| сайт =
}}
'''Александър Фьодорович де Ланжерон''' ({{lang|ru|Александр Фёдорович Ланжерон}}), ({{lang|fr|Alexandre Louis Andrault de Langeron}}) е френски и руски граф. Офицер във френската и руската армия, генерал от пехотата.
== Биография ==
Александър Ланжерон е роден на 13 януари 1763 г. в Париж в семейството на потомствен френски дворянин от рода Арно. Наследствен френски граф. Ориентира се към военното поприще. Произведен е в първо офицерско звание подпоручик.
Line 36 ⟶ 35:
След началото на [[Френска революция|Френската революция]] емигрира в Русия. Постъпва в руската армия и участва като доброволец в [[Шведско-руска война (1788 – 1790)|Руско-шведската война от 1788-1790 г.]] За битката при Виборг е награден с орден „Свети Георги“ IV степен. Присвоено му е военното звание полковник. Служи в Сибирския гренадирски полк от 7 май 1790 г.
Участва в [[Руско-турска война (1787 – 1792)|Руско-турската война от 1787-1792 г.]] Отличава се в битките при Измаил (1790) и Мачин (1791). Награден е със златно оръжие „За храброст“.
По заповед на [[Екатерина II|императрица Екатерина II]] служи в Австрийската армия. Във войната на Първата антинаполеоновска коалиция срещу Франция (1792-1797) воюва с френските републиканци в битките при Мобеж, Шарлеруа и Маастрихт (1794).
Line 42 ⟶ 41:
Служи в Малорусийския гренадирски полк от 30 июли 1795 г. Повишен е във военно звание генерал-майор и назначен за почетен командир на Уфимския мускетарски полк от 22 май 1797 г. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 25 октомври 1798 г. Назначен е за почетен командир на Ряжския мускетарски полк от 13 май 1799 г. Руски поданик и граф от 1799 г.
Във
Участва в [[Руско-турска война (1806 – 1812)|Руско-турската война от 1806-1812 г.]] Последователно е командир на 2-ри пехотен корпус и 22-ра пехотна дивизия. Временен командир на Дунавската руска армия след заболяването на генерала от пехотата [[Николай Каменски]] до назначаването на генерала от пехотата [[Михаил Кутузов]]. Проявява се в битките при Измаил, Гюргево и [[Обсада на Силистра (1809)|блокадата на Силистра (1809)]]. За битката при село Дерепкьой е награден с орден „Свети Георги“ III степен (1810). Изпраща отряда на [[Емануил Сен-При|генерал-майор Емануил Сен-При]] да превземе за [[Битка при Ловеч (1810 – 1811)|втори път Ловеч на 31 януари 1811 г.]] За [[Битка при Русчук|битката при Русе]] е повишен във военно звание генерал от пехотата от 22 август 1811 г.
| |||