|
[[Файл:PLATE1BX.jpg|мини|200px|реконструкция на облекло на мавърски благородници в немска книга от 1880 г.]]
'''Маврите''' сае средновековниприето в [[Западна Европа]] през [[Средновековие]]то и излязло по-късно от употреба название на средновековните [[мюсюлманин|мюсюлмански]] обитатели на западното [[Средиземноморие]] и [[Западна Сахара]], а именно:
* жителите на [[Мавретания]] – историческа област и берберска държава в Северозападна Африка;
* [[Ал-Магреб]] – крайбрежните земи на днешно [[Мароко]], [[Алжир]] и [[Тунис]];
* [[Ал-Андалус]] – последователно [[Кордобски емират|Кордовски емират]], [[Кордовски халифат]] и [[Емирство Гранада]] – днес в [[Испания]] и части от [[Португалия]], ▼* земите в западната част на пустинята [[Сахара]] – [[Западна Сахара]], Южно Мароко и Алжир, [[Мавритания]] и [[Мали]], части от [[Нигер]] и по-отдалечени райони;
* автономните испански градове [[Гибралтар]], [[Сеута]] и [[Мелиля]].
▲* [[Ал-Андалус]] – последователно [[Кордобски емират|Кордовски емират]], [[Кордовски халифат]] и [[Емирство Гранада]] – днес в [[Испания]] и части от [[Португалия]] . Наименованието„''мавър''“ прониква в Европа именно от там, като думата е използвана от европейците за обозначаване на мюсюлманин, както и по-общо за [[араби]]н, [[бербери|бербер]] или [[Северна Африка|североафриканец]].
== История на маврите == ▼През [[Средновековието]] думата „''мавър''“ е използвана от европейците за обозначаване на мюсюлманин от тези райони, както и по-общо за [[араби]]н, [[бербери|бербер]] или [[Северна Африка|североафриканец]].
▲== История на маврите ==
Името идва от древното берберско племе маври и тяхното царство Мавретания, което става [[римска провинция]], след като последният му цар [[Бокх II]] го завещава на [[Октавиан Август]] през [[33 пр.н.е.]]. Вероятно името идва от старогръцкото '''маврос''' – черен. Макар че под „маври“ днес се разбират мюсюлмани, самото име мавър (''Moor'') предхожда [[ислям]]а. То е свързано с малкото царство [[Нумидия]] от [[3 век пр.н.е.]], заемало днешните Мароко и Централен и Западен Алжир.<ref>Michael Brett and Elizabeth Fentress, ''The Berbers'' at 25 & 77; Gabriel Camps, ''Les Berbères'' (Edisud 1996) at 20 – 21, 25</ref> С името ''маври'' римляните наричали всички нероманизирани местни жители на [[Северна Африка]], управлявани от свои собствени водачи до [[3 век]].
През 711 групаголяма мавримюсюлманска нападатфлота напада [[вестготи|вестготска]] [[християнство|християнска]] [[Испания]]. Водени от [[Тарик ибн-Зияд]], за осем години те покоряват почти цяла Испания. Те се опитват да се придвижат на североизток и отвъд [[Пиренеи]]те, но са спрени, след като са разбити от [[франки]]те на [[Карл Мартел]] в [[Битка при Поатие|битката при Поатие]] през 732 г. В продължение на няколко десетилетия маврите владеят Северна Африка и Пиренейския полуостров с изключение на малки области на северозапад и предимно [[баски]]те райони в Пиренеите. Държавата им, известна като [[Ал Андалус]], е обхваната от вътрешни конфликти през 750-те. Страната се разпада на множество [[Феодализъм|феодални владения]], предимно мюсюлмански, които са консолидирани от [[Кордовски халифат|Кордовския халифат]] (929 – 1031). Християнските държави, разположени на север и запад, бавно разширяват властта си за сметка на маврите. През следващите няколко века [[Галисия]], [[Кралство Леон|Леон]], [[кралство Навара|Навара]], [[кралство Арагон|Арагон]], [[Каталония]] (или [[Испанска марка]], ''Marca Hispanica''), както и [[Кастилия (историческа област)|Кастилия]] стават християнски. Този период е известен с толерантнототолерантните отношениеотношения къммежду християни, мюсюлмани и [[евреи]], обитаващи едни и същи територии. През 1031 г. Кордовският халифат се разпада на отделни княжества ([[Тайфа|тайфи]]), но маврите продължават да владеят по-голяма част от територията на днешна Испания.
През 1212 г. коалиция от християнски крале, начело с [[Алфонсо VIII Кастилски]], изтласква мюсюлманите от Централна Испания в процес, известен като [[Реконкиста]]. Въпреки това мавърското [[емирство Гранада]] процъфтява още три века. В наши дни са запазени архитектурни шедьоври от периода като дворецът [[Алхамбра]]. На [[2 януари]] [[1492]] г. последният [[емир]] на Гранада [[Мухамад XII (Гранада)|Мухамад XII]] се предава след обсада на обединената християнска Испания. Оцелелите маври са принудени да напуснат страната, а акокоито остават, са насилствено християнизирани и наречени [[мориски]]. Те остават значителна част от селяните в някои райони като [[Арагон]], [[Валенсия]] или [[Андалусия]], докато са [[Изселване на мориските|изселени]] между 1609 и 1614 г., като това засяга около 300 хил. души от 8-милионното население на страната по онова време. Изгонените заминават главно за Мароко, Алжир и Тунис, където допринасят за културното им развитие. Въпреки това следите на [[Арабска култура|арабската култура]] в Испания и в испанския език са видими и до днес.
== Бележки ==
|
