Егон Шиле: Разлика между версии

| починал-място=[[Виена]], [[Австро-Унгария]]

}}

'''Егон Шиле''' (немски: ''Egon Schiele'') е австрийски художник-[[експресионист]], един от големите представители на стила ''[[модерн]]'' (''Wiener Moderne''). Роден в [[Тулн на Дунав]]. Баща му, Адолф, работел в ''Държавните Австрийски железници'' като ръководител на гара; майка му, Мари, е била от Крумау, [[Бохемия]]. Като дете, той посещава училището на ''Stift Klosterneuburg'' (римски католически манастир), където учителят му по изобразително изкуство К.Л.Страуч разпознава и подкрепя артистичния талант на Шиле.

 

== Биография ==

Когато Шиле е на 15, баща му умира от сифилис и той става повереник на вуйчо си (брат на майка му), който е разтревожен от липсата на интерес на младежа към учението, но въпреки това признава страстта и таланта му по отношение на изкуството. През 1906 Шиле кандидатства в ''Kunstgewerbeschule'' (''Институт по изкуства и занаяти'') във [[Виена]], където [[Густав Климт]] е учил някога. През първата му година там, Шиле е изпратен по настояване на няколко членове на факултета, в по-традиционната ''Akademie der Bildenden Künste'' във [[Виена]] през 1906. Там той учи боядисване и рисуване, но е разочарован от консерватизма на учебното заведение. Тъй като съществуват сведения, доказващи, че [[Адолф Хитлер]] е отхвърлен от Академията през 1907, това е довело до погрешното мнение, че Шиле и [[Хитлер]] са се познавали във [[Виена]].

През 1907 Шиле се среща с [[Густав Климт]]. [[Климт]] насърчава по-млади художници и е заинтригуван от младия надарен Шиле, купува негови рисунки и му предлага да размени такива срещу негови собствени, урежда му модели и го представя на потенциални спонсори. Също така представя Шиле на ''Виенския [[пленер]] на изкуствата и занаятите'', свързан със [[Сецесион]]а. През 1908 Шиле прави първата си изложба в Клостерннойбург. Той напуска Aкадемията през 1909, след завършване на третата си година, и основава ''Нова Арт Група'' заедно с други недоволни студенти.

През 1915 Шиле среща Едит и Адел Хармс, които живеят с родителите си на улицата срещу студиото му. Семейството им е от средната класа; баща им е майстор шлосер. През април, Шиле и Едит се сгодяват, а вярната Уоли е хладнокръвно отхвърлена от него. Въпреки недоволството на семейството й, Шиле и Едит сключват брак през юни 1915. Въпреки избухването на [[Първата световна война]], Шиле успява да развива артистичните си стремления. Продуктивността му е завидна, а творбите му отразяват зрелостта на артист, който напълно контролира таланта си. Поканен е да участва в 49-тата изложба на [[Сецесион]]а, който се провежда във [[Виена]] през 1918. Петдесет от творбите на Шиле са одобрени за изложбата, и се излагат в основната зала. Също така, той проектира плаката за изложбата, който представлява реминисценция на Последната вечеря, с негов портрет на мястото на [[Исус Христос]]. Изложбата е с огромен успех, вследствие на което цените на рисунките на Шиле се увеличават и той получава много поръчки за портрети.

 

 

== Външни препратки ==