Уикипедия

Йосиф Гурко: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м излишен празен ред; козметични промени
Ред 31:
}}
 
'''Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко''' ({{lang|ru|Йо̀сиф Владѝмирович Ромѐйко-Гу̀рко}}) е руски граф, офицер, генерал-фелдмаршал. Участник в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война от 1877–1878]]. Отличава като суров, но способен, решителен и енергичен пълководец, служещ за пример на своите войници, делейки всички трудности наравно с тях. За своя голям принос в [[Освобождение на България|Освобождението на България]] е особено почитан в страната, където редица населени места и улици носят неговото име. Генерал-губернатор на Варшава от 1883 до 1894  г. – период, запомнен в полското общество с бруталността и фанатизма при налагане на политиката на насилствена русификаци.
 
== Биография ==
Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в [[Велики Новгород|Новгород]] в семейството на потомствен дворянин от беларуски произход. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажески корпус и постъпва на служба с първо офицерско звание корнет в гвардейския Хусарски полк (1846). Участва в боевете при Белбек по време на [[Кримска война|Кримската война]].▼
 
▲Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в [[Велики Новгород|Новгород]] в семейството на потомствен дворянин от беларуски произход. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажески корпус и постъпва на служба с първо офицерско звание корнет в гвардейския Хусарски полк (1846). Участва в боевете при Белбек по време на [[Кримска война|Кримската война]].
 
Повишен е във военно звание капитан (1857). Завършва курсовете на Генералния щаб. Назначен е за адютант на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] (1860). Повишен е във военно звание полковник (1861).
Line 46 ⟶ 45:
Участва в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война от 1877–1878]]. Йосиф Командир е на [[Преден отряд|Предния отряд]] от [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878)|Действащата руската армия на Балканския полуостров]]. В неговия състав е.са и подразделения на [[Българско опълчение|Българското опълчение]].
 
В първите дни на войната [[Битка при Търново (1877)|освобождава Търново]]. Установява контрол над проходите в средната част на [[Стара планина]] във взаимодействие с [[Габровски отряд|Габровския отряд]] с командир генерал-майор [[Валериан Дерожински]]). Превзема [[Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход|прохода Хаинбоаз]], [[Битка при Казанлък|Казанлък]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], като предизвиква паника в [[Цариград]]. След прехвърлянето на [[Централна армия|Централната армия]] с командир [[Сюлейман паша]] в Южна България следват тежки боеве [[Битка при Нова Загора|при Нова Загора]], [[Битка при Джуранли|село Джуранли]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]]. Предния отряд отстъпва до [[Шипченски проход|Шипченския проход в Стара планина]].
 
През октомври 1877 г. е назначен за командир на [[Кавалерийски корпус|Кавалерийския корпус]]. Превзема село [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и [[Битка при Телиш|село Телиш]], с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в Плевен [[Западна османска армия (1877)|Западна османска армия]] с командир [[Осман паша]]. Допринася да се [[Обсада на Плевен|затвори блокадният пръстен на Плевен]].
Line 52 ⟶ 51:
Назначен за командир на [[Западен отряд на Гурко|Западния руски отряд]]. Отхвърля [[Орханийска армия|Орханийската османска армия]] от [[Битка при Правец|от Орханийското поле]].
 
Особено известно и важно за развоя на войната е [[Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина|преминаването на неговия отряд през Стара планина]] в сурови зимни условия, довело до [[Битка при София|освобождаването на София]] и на [[Битка при Пазарджик|Пазарджик]]. В този преход дава личен пример със своите издръжливост, бодрост и енергичност, делейки наравно с обикновените войници всички трудности – нощува на открито край огньовете и се задоволява със същите сухари, които имат продоволствие.<ref>{{cite book | title = Петербург – столица русской гвардии. История гвардейских подразделений | last = Алмазов | first = Б. | authorlink = Борис Алмазов Б.| coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Центрполиграф | location = Москва | isbn = 978-5-227-05917-8 | doi = | pages = 425 | url = https://books.google.bg/books?id=7kOJCgAAQBAJ&lpg=PP1&dq=isbn%3A5457879887&pg=PT425#v=twopage&q&f=false | accessdate = 2019-06-19 | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref> В отговор на недоволството от прехода сред своите подчинени заявява:<ref>{{cite book | title = Петербург – столица русской гвардии. История гвардейских подразделений | last = Алмазов | first = Б. | authorlink = Алмазов Б. | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Центрполиграф | location = Москва | isbn = 978-5-227-05917-8 | doi = | pages = 424 | url = https://books.google.bg/books?id=7kOJCgAAQBAJ&lpg=PP1&dq=isbn%3A5457879887&pg=PT424#v=twopage&q&f=false | accessdate = 2019-06-19 | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref>
 
{{цитат2|Поставен съм над вас по волята на Господаря Император и само нему, на отечеството и историята дължа отчет за действията си. От вас изисквам безпрекословно подчинение и съм способен да заставя всички и всекиго да изпълнява точно, а не да критикува моите разпореждания. Моля всички да запомнят това много добре... Ако на големите е трудно, ще ги прибера в резерва, а напред ще тръгна с малките...}}
 
Нанася последно поражение на [[Сюлейман паша]] в [[Битка при Пловдив|битката при Пловдив]] и [[превземане на Одрин|превзема Одрин]], с което практически е сложен край на войната.
Line 60 ⟶ 59:
[[Файл:Gurko Iosif.jpg|200п|мини|ляво|Фотопортрет от периода 1880–1886 г.]]
 
След войната е провъзгласен за [[граф (титла)|граф]] и получава множество отличия. Повишен е във военно звание генерал от кавалерията от 1878 г. Назначен е за е губернатор на Санкт Петербург, временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1879 – 1883).
 
В периода 1883–1894 г. е генерал-губернатор на Варшава, където яростно провежда политиката на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] за насилствена русификация.<ref name="armymedia>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://armymedia.bg/archives/44505 | заглавие = Генерал Гурко – Освободителят на София | достъп_дата = 2019-06-12 | фамилно_име = Пелов | първо_име = Д. | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2016-01-08 | труд = armymedia.bg | издател = Информационен център на Министерството на отбраната | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="yordanov">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://kultura.bg/web/%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8/ | заглавие = ПАТРИОТИЧНИ УРОЦИ | достъп_дата = 2019-06-12 | фамилно_име = Йорданов | първо_име = А. | автор_препратка = Йорданов А. | съавтори = | дата = 2019-03-03 | труд = КУЛТУРА.БГ | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref name="zheromski">{{cite book | title = Dzienników tom odnaleziony | last = Żeromski | first = S. | authorlink = Жеромски С. | coauthors = | editor = Jerzy Kądziela | editor-link = | year = 2000 | edition = | publisher = Tower Press | location = Gdańsk | isbn = | doi = | pages = 133 | url = http://biblioteka.kijowski.pl/zeromski%20stefan/dziennikow%20tom%20odnaleziony.pdf | accessdate = 2019-06-17 | quote = | lang-hide = | lang = pl }}</ref> Под управлението му 50 хиляди души са изпратени в изгнание, а други 20 хиляди са убити.<ref name="wiech-bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bnr.bg/horizont/post/100358468/u-nas-se-provejda-dvudnevna-konferencia-polsha-i-polacite-v-novata-balgarska-istoria-ot-sredata-na-19-do-sredata-na-20-vek | заглавие = Започва конференция "Полша и поляците в новата българска история от средата на XIX до средата на XX век" | достъп_дата = 2019-06-19 | фамилно_име = Кръстев | първо_име = Н. | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2014-03-21 | труд = bnr.bg | издател = Българско национално радио | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> [[Вестник|Пресата]] е също жестоко потискана, за което основен двигател е неговата съпругата Мария Андреевна; по думите на очевидци на събитията, тя цели не само да унижи и обезсърчи полските вестници, но и да покаже, че има власт над тях – власт, която може да бъде упражнена безжалостно.<ref>{{cite journal | last = Anculewicz | first = Z. | authorlink = | coauthors = | year = 2002 | month = | title = Stosunek władz Królestwa Polskiego do „Kuriera Warszawskiego” w latach 1868-1915 | journal = Studia Medioznawcze | publisher = Wydział Dziennikarstwa, Informacji i Bibliologii UW | location = Warszawa | volume = 2 | issue = 7 | pages = 115 | doi = | id = ISSN 1641-0920 | url = http://studiamedioznawcze.pl/Numery/2002_2_7/pelny.pdf | format = pdf | accessdate = 2019-06-17 | lang-hide = | lang = pl }}</ref> Поради тази фанатичност и бруталност в провежданата политика, която силно контрастира с либералната, не насилствена политика на много харесвания в полското общество предшественик на губернаторския пост, генерал-тубернатор Пьотър Албедински. В Полша управлението на генерал-губернатор Йосиф Гурко е възприемано крайно негативно.<ref name="wiech-bg"/><ref>{{cite journal | last = Wiech | first = S. | authorlink = Виех С. | coauthors = | year = 2008 | month = | title = Warszawscy generał-gubernatorzyw systemie zarządzania Królestwem Polskim | journal = Dzieje biurokracji na ziemiach polskich | publisher = Towarzystwo Nauki i Kultury „Libra” | location = Lublin | volume = 1 | issue = | pages = 289 | doi = | id = ISSN 2544-9761 | url = http://tonik-libra.pl/wp-content/uploads/2018/02/16_Wiech_I-Sympozjum-dziej%C3%B3w-biurokracji.pdf | format = pdf | accessdate = 2019-06-17 | lang-hide = | lang = pl }}</ref> Журналистът Кажимеж Полак (1881–1961) го описва по следния начин:<ref>{{cite journal | last = Nawrot-Borowska | first = M. | authorlink = | coauthors = | year = 2013 | month = | title = Tradycje powstania styczniowego i ich rola w wychowaniu patriotycznym młodego pokolenia (w świetle wspomnień z zaboru rosyjskiego) – w 150. rocznicę zrywu niepodległościowego z 1863 roku | journal = Przegląd Pedagogiczny | publisher = Instytut Pedagogiki UKW | location = Bydgoszcz | volume = | issue = 1 | pages = 64 | doi = | id = OCLC 899794205 | url = http://cejsh.icm.edu.pl/cejsh/element/bwmeta1.element.desklight-6e238881-6b9e-4ad8-8751-2888f2d90cd2/c/Monika_Nawrot_Borowska_Tradycje_powstania_styczniowego_i_ich_rola_w_wychowaniu_patriotycznym_mlodego_pokolenia.pdf | format = pdf | accessdate = 2019-06-18 | lang-hide = | lang = pl }}</ref>
 
{{цитат2|Детството ми се падна в края на XIX век, когато така нареченото от [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] [[Полско кралство|Полско кралство]], преименувано от руските [[Шовинизъм|шовинисти]] на Привислие, беше подложено от кърваво потушаване на [[Полско въстание (1863 – 1864)|януарското въстание]] на най-ужасяващо робство под драконовското управление – достойно за сатрапи – на продължителя на това дело, тогавашния царски наместник, генерал-губернатора Гурко.}}
 
Генерал-адютант от 1884 г. и генерал-фелдмаршал от 1894 г. Член на Държавния съвет.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йосиф_Гурко“.