Кайкавско наречие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
добавки
 
Ред 1:
{{Език
[[File:Croatian dialects.PNG|мини|350п|Кайкавското наречие на картата на Хърватия]]
| родно име = kajkavščina
[[File:Serbo croatian dialects historical distribution.png|мини|350п|Разпространение на наречието преди миграцията от 16 век към [[военна граница|военната граница]]]]
| страна = {{флагче с име|Хърватия}}
'''Кайкавското наречие''' в общия [[сърбохърватски език]] или още и '''Кайкавският диалект''' в [[хърватски език|хърватския език]], е едно от трите наречия в този език.
| сем1 = Индоевропейски
| сем2 = Славянски
| сем3 = Южнославянски
| сем4 = Западни южнославянски
| сем5 = Сърбохърватски
| сем6 = Кайкавски
| карта = [[Файл:Kajkavstina.png|220п]]
}}
 
'''Кайкавското наречие''' ({{lang|hr|kajkavsko narječje}}) е [[Диалект|диалектна група]] в [[сърбохърватски език|сърбохърватския език]], разпространена в северозападните части на [[Хърватия]].
Разпространено е в [[Загреб]] и северозападна [[Хърватска]].
 
То е една от трите основни диалектни групи в сърбохърватския – наред с [[Чакавско наречие|чакавската]] и [[Щокавско наречие|щокавската]], – които имат ограничена взаимна разбираемост и понякога са определяни като три самостоятелни езика. Трите форми дължат наименованията си на произношението на думата „какво“ (съответно като „кай“, „ча“ и „що“), но се различават и по много други характеристики. Кайкавското наречие заема преходно положение между сърбохърватския и [[словенски език|словенския език]], като в много отношения е по-близко до словенския, отколкото до щокавските диалекти.<ref name="алекзандър">{{cite | фамилия-част = Алекзандър | име-част = Ронел | автор-част-препратка = Ронел Алекзандър | заглавие-част = Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 350 – 352}}</ref>
== Източници ==
 
* [http://www.ihjj.hr/oHrJeziku-povijest-1.html Институт за хърватски език и езикословие – ORGANSKA PODLOGA HRVATSKOGA JEZIKA]
Традиционно кайкавските диалекти се говорят в по-голямата част от [[Централна Хърватия]], включително в столицата [[Загреб]]. В миналото те диалекти имат собствена книжовна норма, която е основна за [[хървати]]те през XVIII и началото на XIX век, но след това е заменена от съвременния щокавски стандартен сърбохърватски и [[хърватски език]].<ref name="алекзандър"/>
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Вижте също ==
* [[Хърватски диалекти]]
* [[Драгутин Домянич]]
 
{{нормативен контрол}}
{{Хърватия-мъниче}}
 
[[Категория:Сърбохърватски диалекти]]
[[Категория:Хърватски език]]