Западна Армения: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: АнатолияМала Азия
+източник от рус
Ред 1:
[[File:Armenian presence within modern Turkish borders in early 1600s.png|thumb|400px|Обхват на арменските поселения на територията на съвременна Турция през 17 век.]]
'''Западна Армения''' ({{lang|hy|Արեւմտեան Հայաստան}}) e западната част на [[историческа Армения]]. През [[средновековие]]то западната част на историческа Армения влиза в състава на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]], от XVI век е част от [[Османската империя]], а от 1923 г. е част от [[Турция]].<ref>R. Khanam. Encyclopaedic ethnography of Middle-East and Central Asia: P-Z, Volume 3, p. 54:{{oq|en|'''historic Armenia''' was a buffer zone between successive empires: first between the Roman and Persian empires, and than between the Byzantine and Muslim empires. By the sixteenth century, Greater Armenia had been absorbed into the Iranian and Ottoman empires. […] Eastern and '''Western Armenia''' have distincitive cultural and literary traditions reflecting their linguistic differences<br>'''историческа армения''' е буферна зона между последователни исторически империи: отначало между Римската и Персийската империи, след това между Византия и мююсюлманските султанати. През XVI век Велика Армения е погълната и поделена между Персия и Османската империя. […] Източна и Западна Армения имат различни културни традиции, отразяващи тяхното лингвистично различие}}</ref>. Арменското население в региона е унищожено в хода на [[Арменски кланета (1894 – 1896)|масови убийства на арменци]] през 1894 – 1896 години и [[арменски геноцид|геноцида]] от 1915 – 1923 г.
'''Западна Армения''' ({{lang|hy|Արեւմտեան Հայաստան}}) e западната част на [[историческа Армения]].
 
През [[средновековие]]тоЗа западната част наот историческа Армения влизапонякога все съставасреща употреба и на [[Източнатермините Римска„Византийска империя|ИзточнатаАрмения“, Римска„Османска империя]]Армения“ и „Турска Армения“. Малка част от нея, [[ОсманскатаМалка империяАрмения]], а от 1923 г. е частв отсъстава на [[ТурцияМала Азия]].
 
По време на [[Берлинския конгрес]] се употребява за първи път израза шестте„шестте арменски провинции на Османската империяимперия“, а това са [[вилает]]ите [[Ван (вилает)|Ван]], [[Ерзурум]], [[Елязъг]], [[Битлис]], [[Диарбекир]] и [[Сивас]]. По османско време, Ерзурум е седалище на анатолийския [[мирмиран]], а Диарбекир е място за заточение на българските борци за независимост.
За западната част от историческа Армения понякога се среща употреба и на термините „Византийска Армения“, „Османска Армения“ и „Турска Армения“. Малка част, или така наречената [[малка Армения]], е в състава на [[Мала Азия|Анатолия]], т.е. отвъд [[анатолийски лимес|анатолийския лимес]].
 
Западна Армения играе ключова роля по време на т.нар. [[турска война за независимост|турската война за независимост]], като между 23 юли и 4 август 1919 г. в Ерзурум се провежда [[Ерзурумски конгрес|конгрес]] на който под водачеството на [[Мустафа Кемал Ататюрк]] се решава, че турскиятурският народ ще воюва до победен край, няма да допусне унижение и окупация от [[Антанта]]та, и ще отхвърли [[Севърски договор|Севърския договор]].
По време на [[Берлинския конгрес]] се употребява за първи път израза шестте арменски провинции на Османската империя, а това са [[вилает]]ите [[Ван (вилает)|Ван]], [[Ерзурум]], [[Елязъг]], [[Битлис]], [[Диарбекир]] и [[Сивас]]. По османско време, Ерзурум е седалище на анатолийския [[мирмиран]], а Диарбекир е място за заточение на българските борци за независимост.
 
Западна Армения играе ключова роля по време на т.нар. [[турска война за независимост]], като между 23 юли и 4 август 1919 г. в Ерзурум се провежда [[Ерзурумски конгрес|конгрес]] на който под водачеството на [[Мустафа Кемал Ататюрк]] се решава, че турския народ ще воюва до победен край, няма да допусне унижение и окупация от [[Антанта]]та, и ще отхвърли [[Севърски договор|Севърския договор]].
 
== Вижте също ==