Холокост в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 21:
Прилагането на антиеврейските мерки е възложено на създадено през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси към Министерския съвет, оглавено от [[Александър Белев]]. До края на годината то изселва от София над 1500 души, конфискувайки и раздавайки жилищата им по свое усмотрение.{{hrf|Недев|2007|522}}
== Трудови лагери ==
===Законодателна основа за трудовата повинност===
14 февруари 1941 г. – Правилник за приложение на Закона за защита на нацията.
Член 30, ал. 1 – детайлите по службата на евреите в отделни работни групи ще бъдат определяни от министъра на войната.
15 май 1941 г. – Наредба относно трудовата повинност на евреите. Униформи на Трудови войски. Евреи могат да бъдат назначавани за командири на групи.
===Трудова повинност през 1941 г.===
1 май 1941 г. – всички евреи на възраст между 20 и 40 години са мобилизирани в трудови групи. Освободени са на 1 октомври.
Около 8.000 души на 15 места из България
Юли 1941 г. – протест на германския посланик в София Адолф Хайнц Бекерле относно службата на евреи в българската армия. Поради натиска и отказа на Германския Трудов фронт да поддържа каквито и да било контакти с българските трудови войски, ако в тях служат евреи, последните бяха отстранени и от тях и прехвърлени към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ).
===Министерско постановление №53 от 12 август 1941 г.===
Подписано от всички министри. Работните групи се прехвърлят от Министерство на войната към МОСПБ.
- Трудоваците евреи са лишени от военни униформи.
- Всички евреи командири са заменени с български офицери.
- Всички евреи трябва да носят специален знак, който да ги отличава като такива.
На МОСПБ е възложено да изготви правилник за работата на еврейските групи в лагерите.
===27 март 1942 – Наредба за формирането на еврейски работни групи към отдел Временна трудова повинност към МОСПБ. ===
Отделни еврейски групи са създадени към 8 от съществуващите вече трудови дружини.
Основни положения:
Отделни еврейски работни групи от между 100 и 300 души на отделни места (по възможност отдалечено, без да се смесват с неевреи).
Евреите да се явяват на работа със свое облекло, обувки, завивки, лъжици и канчета. Получават безплатно само храна.
Всички запасни евреи без разлика на чин и специалност се мобилизират и работят на общо основание.
Имайки предвид, че почти всички евреи не са свикнали с подобна работа, се предвижда постепенност в изпълнението. Първа седмица - 50% от минималната норма. Втора седмица – 66%. Трета седмица – 75%. От четвъртата седмица – пълна норма.
Мобилизираните евреи носят задължително отличителен знак– 12 см жълта лента на левия ръкав на палтото.
===Трудова повинност през 1942 г.===
Мобилизирани за работа през месец май.
С новите антисемитски мерки от лятото на 1942, условията в еврейските трудови групи се влошава – мобилизирани са мъже до 46 години и са освободени на 5 декември.
Евреите са използвани главно за строеж и поддръжка на пътища и ж.п. линии, но също работа по дренажа на земите около Дунав, регулация на речните корита в други райони на страната и т.н.
През втората половина на 1942 г. въпросът за еврейските трудови лагери е обект на дискусии по време на германо-българските преговори относно депортацията на евреите – след официално немско искане през октомври 1942 г. българското правителство отначало отказва да депортира евреите, тъй като “...българите разчитат на еврейската работна сила при строежа на пътища”.
Нуждата от безплатна работна сила е още по-голяма, тъй като между 10 и 20 хиляди българи работници са изпратени в Германия по силата на двустранно споразумение от 1939 г.
===Трудова повинност през 1943 г.===
1943 е най-трудната година за българското еврейство като цяло и в частност за мъжете в трудовите групи.
Евреите са мобилизирани още на 29 януари и работата продължава до декември.
Около месец по-късно комисарят по еврейските въпроси Александър Белев и Теодор Данекер подписват споразумение за депортирането на 20 хиляди евреи от българските територии.
Началото на март – депортация на евреите от Северна Гърция
До средата на май – 6.000 евреи – включени в трудовите групи. Предстояща мобилизация на други 8.000 евреи.
Около 1.500 евреи – по линията Симитли - Кулата
През май 1943 – изселване на евреите от София в провинцията.
===Трудова повинност през 1944 г.===
Мобилизирани на 15 юни
Смяна на правителства и на политическия режим в страната в началото на месец септември
Добри Божилов (14.9.1943-1.6.1944)
Иван Багрянов (1.6.1944-2.9.1944)
Константин Муравиев (2.9.1944-9.9.1944)
Отмяна на антиеврейските закони и премахване на трудовите лагери
Строителните обекти, на които евреите работят през 1942-1944г. са:
1. Към I трудова дружина: през 1942 г. в Трънска клисура и през 1942 г. в Ихтиман.
2. Към II трудова дружина: през 1942 г. в гара Сестримо, с.Габровница и с.Лозен (местността Топлите извори), Пазарджищко, с.Симеоновец (местностите Широка поляна и Таш боаз) и в дисциплинарната еврейска рота в Сливен; през 1943 г. в гарите Сестримо, Белово, Звъничево, Сараново, Ветрен и кариерата „Бошуля“; през 1944 г. в гарите Белово, Сестримо, Ихтиман, с.Веренско, Итиманско, с.Катуница, Асеновградско, и с.Куртово конаре, Пловдивско.
3. Към III трудова дружина: през 1942 г. в Сливен.
4. Към IV трудова дружина: през 1942 г. в I-III работни групи и през 1944 г. в III- и XIVи XVI работни групи по щосето с.Смедово – с.Веселиново, Карнобатско.
5. Към VI трудова дружина: през 1943 г. в ловчански еврейски отряд в I-IX работни групи и през 1944 г. в III-VIII работни групи, във Враца във II работна група и еврейски отряд в Свищов во IX и XI работни групи.
6. Към VII трудова дружина: през 1942 г. в Радомир, през 1943 г. и 1944 г. в I-IX работни групи.
7. Към XI трудова дружина: през 1942 г. в Св.Врач.
8. Към XII трудова дружина: през 1943 г. в гара Пирин, Св.Врачко, в I-XII работни групи и еврейския отряд в спирка Белица.
Първата в България възпоменателна плоча в памет на евреите, полагали принудителен робски труд по време на Холокоста, се намира край Брезник. Паметният знак е в местността "Гледан", където в периода 1941 - 1944 година са работят евреите от Първа Трудова дружина в Трънска клисура.
== Изселване на евреи ==
| |||