Руслан Райчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 18:
През 1932 г. семейството се прибира в България. В София Руслан Райчев става ученик по пиано първо на проф. Панка Пелишек, а след това на проф. Андрей Стоянов. През 1936 г. завършва средно образование в тогавашното „Дойче Шуле“ (Немска гимназия). Кандидатства едновременно в Софийския университет и в Музикалната академия – дирижиране, където обаче не е приет поради „липса на качества“. Тогава той записва Юридическия факултет на Софийския университет, посещава 4 семестъра с положени изпити, а през 1938 г. заминава за Виена, където е приет в консерваторията като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при [[Емил фон Зауер]] (последния жив ученик на Ференц Лист). През 1942 г. великият диригент [[Карл Бьом]] взима Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. Консерваторията Райчев завършва през 1943 г.
 
На 22. март 1944 г. е диригентският дебют на Руслан Райчев в гр. Кьонигсберг (днес Калининград), където бил изпратен от Карл Бьом в тамошната опера, останала без диригенти, което дало възможност на Райчев за около 3 месеца да мине през заглавия като „Бохеми“ – дебютно заглавие, „Йенуфа“, „Сватбата на Фигаро“, „Лоенгрин“„[[Лоенгрин (опера)|Лоенгрин]]“, „Травиата“, „Веселата вдовица“. През м. юни на 1944 г. Райчев се прибира в София и веднага е мобилизиран; по-късно е пратен на фронта като подпоручик. Завръща се награден с два ордена за храброст и повишен в чин – капитан. Служи няколко месеца като преводач в Съюзническата контролна комисия.
 
През май 1945 г. Руслан Райчев има дебютен концерт във Военния клуб в София със сборен симфоничен оркестър.