Сийка Петрова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 12:
През 1937 година, Сийка Петрова завършва [[Национална музикална академия|Държавната консерватория]] при [[Христина Морфова]] и [[Людмила Прокопова]]. Още във втори курс на Държавната музикална академия, тя стъпва като солистка на сцената, след конкурс, в който се оказва първа след приетите седем кандидата. Сийка Петрова завършва частната консерватория на професор Радев, а по-късно и Българската държавна консерватория.
 
„Лоенгрин“„[[Лоенгрин (опера)|Лоенгрин]]“ с Емил Купер и с новата Елза трумфално върнали Вагнеровата опера на Софийска сцена. След знаменитата Цветана Табакова, двадесет и две годишната Сийка Петрова имала гласа, от който се нуждаела операта. Линията на гласа ѝ, лирико-драматично сопрано, постепенно се очертавала, а след участията ѝ в „Мъртви очи“ на Д'Албер, и „[[Танхойзер (опера)|Танхойзер]]“ от Вагнер и „Китеж“ на Римски-Корсаков.
 
Специализацията си в Париж, Сийка Петрова, започнала през 1939 г. Следват Беркин и Залцбург, След европейската школовка при Ритер Чампи, Цивиловски и Маестро Морати, талантливата певица се връща обратно в Родината си, като първокласна изпълнителка на Вагнеровия репертоар. От 1936 до 1967 година работи в [[Национална опера и балет|Софийската опера]].