Нормани: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Италия: преработка по изт
→‎Италия: по-точно
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android
Ред 41:
Следващата вълна на норманско установяване е свързана с рода [[Отвили]], които постигат престижен ранг като обявяват принц [[Гвемар IV]] за херцог на [[Апулия]] и [[Калабрия]]. Той бързо награждава избрания за водач на норманите [[Вилхелм Желязната Ръка]] с титлата граф в столицата му [[Мелфи]]. През 1047 г. император [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] провъзгласява брата на Вилхелм, [[Дрогон дьо Отвил|Дрогон]], за ''dux et magister Italiae comesque Normannorum totius Apuliae et Calabriae'' („Херцог и господар на Италия и граф на норманите в цяла Апулия и Калабрия“). Представителят на рода Отвил [[Робер Жискар]], четвърти син на родоначалника Танкред, заедно с по-малкия му брат [[Рожер I (Сицилия)|Рожер I]] успяват да завладеят [[Сицилия]] и [[Малта]] от сарацините. След смъртта на Робер неговите владения са обединени с тези на брат му Рожер в [[Сицилианско кралство]]<ref name="EB"/>.
 
Синът на Рожер I, [[Рожер II (Сицилия)|Рожер II]], е коронован за крал през 1130 г. от антипапа [[Анаклет II (антипапа)|Анаклет II]]. Династията управлява [[Кралство Сицилия]] издържа до 1194 г., когато е прехвърленокороната преминава към рода [[Хоенщауфен]] чрез брак.<ref>{{cite book |url=https://books.google.com/books?id=pCX660FA5wMC&pg=PA793 |title=The Common Law Abroad: Constitutional and Legal Legacy of the British Empire |first=Jerry |last=Dupont |publisher=Wm. S. Hein Publishing |year=2001 |isbn=978-0-8377-3125-4 |page=793}}</ref> Норманите оставят наследството си в много замъци, като например цитаделата в [[Скуилаче]] на Вилхелм Желязната Ръка, и катедрали, като [[Капела Палатина]] в [[Палермо]] на Рожер II, които осейватизпъстрят пейзажа и дават специален архитектурен привкус, придружаващ уникалната им история.
 
В институционално отношение, норманите комбинират административната машина на византийците, арабите и ломбардците със свои собствени идеи за [[феодализъм]] си цел дав серезултат съставипровеждат уникално управление. В тази държава има по-голяма религиозна свобода и редом с норманските благородници съществува меритократична бюрокрация от представители на различни религии – евреи, мюсюлмани и християни (католици и източноправославни). Така в Сицилианското кралство съжителстват нормани, византийци, гърци, араби, ломбардци и местни сицилианци, които живеят заедно с хармония, а норманските му владетели строят планове за основаване на империя, която да опасвапротивостои на [[Фатимиди|Фатимидския халифат]] и да подкрепя [[Кръстоносни държави|кръстоносните държави]] в [[Левант]]а.<ref>{{cite web |author=Encyclopædia Britannica |url=https://web.archive.org/web/20070523045823/http://concise.britannica.com/ebc/article-9377080/Roger-II |title=Roger II —King of Sicily |publisher=Concise.britannica.com |date= |accessdate=21 януари 2010}}</ref><ref>{{cite news|url=https://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9B0DE1D61331F935A15757C0A961948260&sec=&spon=&pagewanted=2 |title=Tracing The Norman Rulers of Sicily |publisher=New York Times |date=26 април 1987 |accessdate=21 януари 2010 | first=Louis | last=Inturrisi}}</ref><ref>''Les Normands en Sicile'', с. 17.</ref>
 
Норманските владетели насърчават развитието на културата и науката. Един от по-големите географски трактати през [[Средновековие]]то, ''[[Tabula Rogeriana]]'', е написан от [[Мохамед ал-Идриси]] от [[Андалус]] за крал Рожер II Сицилийски, и е известен като ''Книгата на Рожер''.<ref name="Lewis, p.148">Lewis, с. 148</ref>