Зиновий Рожественски: Разлика между версии

'''Зиновий Петрович Рожественски''' ({{lang|ru|Зиновий Петрович Рожественский}}) е руски и български [[офицер]] - – [[вицеадмирал]], генерал-адютант, и руски [[дипломат]]. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877- – 1878). Началник на [[флот]]а на [[Княжество България]] (1883- – 1885). През 1905 г. командва 2-ра тихоокеанска ескадра на Руския флот при нейното поражение от японците в [[Битка при Цушима|битката]] при Цушима.

По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877- – 1878) е началник на артилерията на Черноморския флот. На 10/22 юли 1877 г. е на борда на руския параход „Веста“. В хода на [[Борба за господство по Черно море|боя с османския броненосец „Фетхи Буленд“]] заменя убития командир на артилерията подполковник Чернов и нанася на противника поражения, които го вадят от строя.<ref>Освободителната война 1877- – 1878, С., 1986, с. 58, 105, 124, 156, 175</ref> Повишен е в звание [[капитан|капитан-лейтенант]] и награден с орден „Свети Георги“ IV ст.<ref>Освободителната война 1877- – 1878, С., 1986, с. 155</ref>

След войната е командирован в [[Българска армия|Българската армия]]. Началник на флота на [[Княжество България]] (1883- – 1885) и командир на княжеската [[яхта]] „Александър I“. Основава военноморските правила на Българския флот, военноморския музей и библиотека.

След завръщането си в Русия служи в Балтийския и Тихоокеанския флот (1886- – 1891). Командир на [[Клипер (кораб)|клипера]] „Наездник“ (1890) и [[канонер]]а „Грозящий“ (1891). Военноморски [[аташе]] в [[Лондон]] (1891- – 1893). Командир на [[крайцер]]а „Владимир Мономах“ (1894) и [[броненосец]]а „Первенец“ (1896- – 1898). [[Контраадмирал]] от 1898 г.

Участва в [[Руско-японска война|Руско-японската война (1904- – 1905)]]. Началник на Главния морски щаб и [[вицеадмирал]] от 1904 г. Командир на 2-ра тихоокеанска ескадра. Тежко ранен в [[Битка при Цушима|битката]] при Цушима и пленен (1905). След [[Портсмут]]ския мир с [[Япония]] се завръща в Русия. Обвинен за гибелта на 2-ра тихоокеанска ескадра, излиза в оставка през 1906 г.