Хорутани: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м махам твърдения без източник
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени
Ред 1:
[[Файл:Slav-7-8-obrez.png|thumbмини|ляво|Карта славяни и съседите им в VII-VIII век.]]
[[FileФайл:Freising manuscript.jpg|thumbмини|225px|ръкописът [[Брижински паметници]]]]
[[FileФайл:Klagenfurt Landhaus Großer Wappensaal Fürstenstein 19072006 6295.jpg|thumbмини|225px|Княжи камък" (Knežji kamen) при столицата Крън-град (Krnski grad, нем. Karnburg)]]
[[FileФайл:Vojvodski stol.jpg|thumbмини|225px|Тронът на Каратаните – Vojvodski stol/prestol]]
 
'''Хорутани''' или '''Карантани''', '''Коротани''' ({{lang|la|Quarantani}}; {{lang|sl|Karantanci}}; [[кирилица]]: ''Хорутані'') ранносредновековно старославянско племе, т.н. ''алпийски славяни'', предци на съвременните [[Словенци]] и в днешна [[Австрия]] – на Каринтийските славяни. Те са преходното звено от западните праславяни към южните славяни. Населяват [[Източни Алпи|Източните Алпи]], [[Каринтия]] и западното побережие на [[Дунав]] в западна [[Унгария]]. За южнославянскиятюжнославянския им език свидетелстват съставените на хорутанско наречие (т.н. ''Алпийски славянски'') [[Брижински паметници]] които са най-стария славяноезичен текст писан на латиница (датиран е от периода между 972 и 1039 г.).
 
== История ==
Упоменати са в [[Повесть временных лет]] заедно c белите хървати от областта на [[Пшемишъл]] и със [[сорби]]те. От [[560]] г. са подвластни на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]], в [[611]] г. нападат [[Бавария]], от [[623]] – [[631]] г. са автономно княжество [[Карантания]] с княз Валук в [[държава на Само|държавата на Само]], след разпада ѝ към [[657]] – [[661]] г. стават за кратко самостоятелни със столица Крън-град (Karnburg) където е и каменния княжеския им каменен трон (Vojvodski prestol), докато в [[745]] не попадат под владичеството на [[Бавария]] и стават част от [[Франкска империя|Франкската империя]]<ref>[http://ostu.ru/personal/nikolaev/franks.html Франкская империя (Каролинги)]</ref>. В [[796]] техния княз Войномир участва в похода на франките против аварите. След няколко антипокръстителни въстания при княз Хотимир най-сетне към [[800]] г. стават първите славяни приели християнство от западен образец, покръстени са от св. Модест и други ирландски мисионери от Залцбург подчинени на патриарха на [[Аквилея]]. В началото на [[9]] век поселенията им се простират до езерото [[Балатон]] където от земите на Карантаните е образувано по-късното [[Блатненско княжество]]. Запазват своята автономия до потушеаването на антифранкската съпротива на Людевит Посавски вожд на славянското [[Панонско хърватско княжество]] в [[822]] г. когато заради подкрепата им от техните земи е образувано франкското херцогство [[Каринтия]] (слов. Koroška) и от [[828]] феодалите там са немци. През средновековието са именовани ''алпийски славяни'', името ''Карантанци (Карантани, Хорутани)'' продължава да се среща до [[13]] век.
 
== Демократична традиция ==
Средновековните документи посочват, че населението свободно избира своя княз, но остава неясно каква точно социална категория средновековната употреба на латинското ''рорulus'' посочва. Различни традиции, характерни на Карантаните, оцеляват до края на Средновековието, най-отличителна е процедурата за избор на княз на Каринтия, която е спазвана до [[1414]] г.
 
Ред 22:
* [[Карантания]]
* [[Каринтия]]
 
[[Категория:История на Австрия]]
[[Категория:История на Словения]]