Глаголица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал; козметични промени |
добавки |
||
Ред 35:
През [[1483]] г. във [[Венеция]] е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.
В Далмация глаголицата се използва широко, главно в религиозни текстове на местните католици, до началото на XIX век.<ref name="алекзандър">{{cite | фамилия-част = Алекзандър | име-част = Ронел | автор-част-препратка = Ронел Алекзандър | заглавие-част = Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 371}} В сегашни дни тя се използва само {{факт|в църковнославянския, а също и|2020|1|26}} като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия.
<!-- По-малко прието вярване е, че глаголицата е създадена от [[St. Jerome]], оттам и името на азбуката - '''Hieronymian'''. Славяните от Великоморавия (днешните [[Словакия]] и [[Моравия]]), [[Унгария]], [[Словения]] и [[Славония]] са били наричани Slov(i)enians по това време, затова и названието – '''Slovenish'''. Някои други по-рядко срещани имена са '''Буквица''' и '''Illyrian'''. -->
| |||