Годфроа дьо Буйон: Разлика между версии

 

'''Годфроа дьо Буйон''' ({{lang|fr|Godefroi de Bouillon}}) е [[Франция|френски]] и [[Лотарингия|лотарингски]] [[благородник]], един от водачите на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]] от 1096 година до смъртта си. От 1076 година е граф на [[Буйон]], а от 1087 – херцог на [[Долна Лотарингия]]. След падането на [[Йерусалим]] през 1099 година става първият владетел на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]], като отказва да използва титлата [[крал]].<ref>Ришар, Жан. ''„История на кръстоносните походи“'', (превел от френски Веселина Илиева), ИК „Рива“ ISBN 9543200483</ref><ref>Грусе, Рене ''„История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство“'', том I, част I, ISBN 9789545843747</ref>

 

[[Файл:Armoiries_de_Jérusalem.svg|ляво|мини|Герб на кралство Йерусалим]]

== Кралство Йерусалим ==

След отказа си да бъде коронован за крал се приема (без абсолютна сигурност), че Годфроа получава титлата ''Advocatus Sancti Sepulchri'' (''„Защитник на Гроба Господен“''). За това можем да съдим единствено от едно писмо, което дори не е написано от него. За краткото си управление той трябва да защитава новата държава от египетските Фатимиди, които били сразени в битката при Аскалон през август. Следващата 1100 година не е успешна за Годфроа – той не е в състояние да разшири кралството чрез военна кампания, а и среща вътрешна съпротива от страна на [[патриарх]]а на Йерусалим – [[Дагоберт, патриарх на Йерусалим|Дагоберт]], причините за която са все още неясни, но се смята, че висшият духовник е искал кралството да се превърне във феодално владение на папата. Тази версия е подкрепена само от един исторически източник – Уилям, архиепископ на Тир, докато други говорят за клетва за лоялност, която Дагоберт и съюзникът му Танкред, племенник на Боемунд, произнасят пред Годфрид.