|
'''Арабско-ислямското завоюване на Армения''' е част от [[арабско-ислямски завоевания|арабско-ислямските завоевания]] след смъртта на пророка Мохамед през 632 г. [[Персийска Армения]] е завоювана през 645 г., а [[Византийска Армения]] още през 629 г.
През 638/39 г. [[Халид ибн Уалид]] ръководи овладяването на Персийска Армения. 18 хил. араби под командването на [[Абд ар-Рахман ибн Рабих]] проникват в района на [[Тарон]] и езерото [[Ван (езеро)|Ван]], разграбвайки всичко по пътя си и подлагайки страната на огън и меч. Арабските войнивоини са бедни и зле въоръжени, но безразсъдно смели и възпламенени от религиозен фанатизъм дотогава невиждан сред античните народи от района. <ref name="History of Armenia">Kurkjian, Vahan M.[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/23*.html A History of Armenia hosted by The University of Chicago]. New York: Armenian General Benevolent Union of America, 1958 pp. 173 – 185</ref>
На 6 януари 642 г. арабите щурмуват крепостта [[Двин]], като 12, 000 от жителите му са изклани защото се съпротивлявали, а 35, 000 отведени в [[робство]]. <ref name="History of Armenia">Kurkjian, Vahan M.[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Asia/Armenia/_Texts/KURARM/23*.html A History of Armenia hosted by The University of Chicago]. New York: Armenian General Benevolent Union of America, 1958 pp. 173 – 185</ref> [[Теодорос Раштуни]] е назначен за арабски управител на завладените от арабите земи, издействайки освобождаването на поробените арменци. <ref name="History of Armenia"/><ref name="Hayots">{{cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun (Armenian History), Volume II|publisher=Hradaragutiun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti, Athens, Greece|pages=3 – 7|year=1996}}</ref> Византийският император [[Констанс II]] изпраща византийски войски в подкрепа на подложената на разграбване и издевателства Армения, но силитете се оказват недостатъчни.
Арменското приемане на арабското владичество вбесява византийците. Император Констанс II безуспешно се мъчи да наложи православието в арменските земи. В крайна сметка, Армения остава под арабска власт за приблизително 200 години от 645 г. Още по времето на [[Омаяди]]те, а впоследствие и на [[Абасиди]]те, арменските християни се ползвалиползват с политическа [[автономия]] и относителна религиозна свобода, но въпреки това билиса считани за втора класа поданици (Dhimmi Status). Арменската църква се е радваларадва на голямо признание, по-голямо отколкото при византийската или сасанидска власт, което изнервя Константинопол, който като правило назначава за провинциални управители на арменските земи хора от неарменски произход ({{източник|по принцип [[българи]]|2020|01|28}}). От друга страна, арменците съдействат на халифа в неговите военни експедиции срещу [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]] по време на [[арабско-хазарски войни|арабско-хазарските войни]]. <ref name="History of Armenia"/><ref name="Hayots">{{cite book|last=Kurdoghlian|first=Mihran|title=Hayots Badmoutioun (Armenian History), Volume II|publisher=Hradaragutiun Azkayin Ousoumnagan Khorhourti, Athens, Greece|pages=3 – 7|year=1996}}</ref>
Основната арменска съпротива срещу арабите е по линия на исляма и срещу налагането на по-високи данъци. Като цяло бунтовете са спорадични и не са носилиносят характер на народонародно-освободително движение. Арабите умело саизползват използвали съперничествасъперничествата между различните арменски кланове с цел да се ограничиограничат бунтарството сред арменците. По време на ислямското управление на Армения, много араби от други части на халифата се заселват в Армения.
През 885 г. [[Багратиди]]те възстановяват арменската независимост.
|
