Джон Атанасов: Разлика между версии

* да използва логически изрази, а не броене.

 

 

През март [[1939]] г. от колежа му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват монтажа на машината в приземието на лабораторията по физика. До края на 1939 г. Атанасов и Бери създават [[прототип]] на изчислителната машина, който съдържа два 25-битови абака ([[Сметало|сметала]]) (с думата „abacus“ Атанасов означава [[Регистър (компютър)|регистър]] или акумулатор), разположени радиално от двете страни на бакелитов диск, един [[суматор]] и конвертор.(<ref name = "Atanasoff"/> – стр. 29, предпоследен параграф). Този модел им позволява в периода ноември 1939-януари 1940 да тестват части от регенеративната памет и аритметичното устройство на машината в различни условия и е първото експериментално електронно устройство, което успешно изпълнява двоични операции събиране и изваждане.<ref name = "Alice"/> Операциите се извършват върху десетични числа, кодирани в осмичен код и резултатите са добри. В началото на 1940 г. те получават още 810 долара за проекта от колежа (110 долара от декана и 700 долара от научния съвет<ref name = "Atanasoff"/> – стр. 30). През същата година аритметичното устройство е проектирано отново.(<ref name = "Alice"/> – стр. 235) То се състои от 30 последователни двоични [[суматор]]а, работещи едновременно. Всеки суматор е предназначен за сумиране на една двойка от думи (по една от всеки барабан). До средата на 1942 г. е пуснат в действие прототип на сметачна машина, много по-късно наречена [[компютър на Атанасов-Бери]] или ABC ({{lang|en|Atanasoff-Berry Computer}}).<ref name = "Atanasoff">Atanasoff J.V., [http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/143/rec/4 Computing Machines for the solution of large systems of linear algebraic equations], Iowa State School Report, Aug. 1940</ref> Тя е специализирана<ref group="notes">Атанасов винаги е представял АВС компютъра като компютър за решаване на диференциални уранения, а не като компютър който може да решава и диференциални уравнения освен всичко друго. В резултат, АВС компютъра е определен като специализиран. Това определение се оспорва с много сериозен аргумент от Джон Густафсон в [15], ръководител на реконструкциата на компютъра от 1997 г. За компютрите без запомнена програма т.е. компютрите, които не са Тюринг съвместими, универсалността се определя от типа задачи, които могат да решават. Колкото повече типове задачи могат да решават т.е. колкото по-широко им е приложението, толкова по-универсални са. Аргумента на Густафсон е, че тъй като АВС компютъра може да изпълнява единични операции събиране, изваждане, умножение и деление и осигурява допълнителна гъвкавост за решаване на диференциални уравнения чрез множеството от изчислителни модули (29 изчислителни модула), такъв какъвто е ENIAC (16 изчислителни модула), то той може да бъде използван за решаване на широк спектър от задачи и е толкова универсален колкото и ENIAC. С други думи, АВС не е автоматичен, но е универсален. Разбира се, тази универсалност не е в термините на съвременните компютри.</ref> – предназначена е за решаване на системи линейни уравнения с до 29 неизвестни по модифициран метод на Гаус, като изпълнява фиксирана последователност от операциите събиране и изваждане (умножението и делението се свеждат до първите две). Изчислението се извършва с помощта на електронни схеми и логически изрази, а управлението става ръчно с електромеханични превключватели, т.е. машината не е автоматична. АВС компютърът не е съвместим със съвременното определение за компютър (погледни бележка 6).